Ние в Култура сме изключително впечатлени от бележката на г-н Владимир Сабоурин в броя от 18-24 април на Литературен вестник. Защото в нея той имплицитно твърди, че вестникът е от супер висша класа; че е нещо като кула от слонова кост, в която нямат място разни оплескани от реалността простосмъртни, още по-малко пък биячи на шамари и по съвместителство съветници на точно този председател на точно това Народно събрание. Още повече сме впечатлени ние от факта, че братският вестник за литература, конкуренцията, така да се каже, публикува такова апологетично признание за Култура, и то в брой, воден от почитаемия Пламен Дойнов.

Благодарим.

Но в пристъп на скромност трябва да кажем, че ние нямаме толкова високо мнение за себе си; и че през годините не сме мислели за приписваните ни висоти, а просто сме се старали да сме честни пред съвестта си и да вземаме всичките си – кадрови и съдържателни решения – автономно.