Морето загуби един от най-вдъхновените си художници. Напусна ни артистът, който представяше водната необят почти във всяка своя картина в продължение на десетилетия - но не беше просто маринист. Той въплъщаваше своите (и нашите) самотни съзерцания от брега, усещането (ни) за дребност пред сливането на двете гигантски стихии – море и небе, мислите за (нашата) крайност – самотна чертичка на фона на техния безкрай…

Но Георги Баев не беше просто съзерцател. Беше ангажиран, развълнуван от всичко, ставащо с хората, художниците, обществото и изкуството. Реагираше експресивно и артистично, превръщайки в картини социалните драми, създавайки символи от изгорелите си творби, изригвайки метафори, когато от него се очакваше… да гледа морето.

И експериментираше, изненадваше с форма и цвят, с жестове – както художествени, така и граждански. Отиде си изненадващо и ни остави морето, съзерцателно и много ангажирано, както само Георги Баев можеше да го рисува.

Поклон пред паметта му.