"И в рая има ад" е с дължина на игрален филм. И, вярвайте, точно така се гледа. Документалистът Атанас Киряков е всеизвестен ‛хващач“ за гърлото. През 1990 създаде потресния двусериен филм ‛Оцелелите (Лагерни разкази)“, побрал ужасяващи спомени и документи за лагерите и репресивната машина на комунизма. Преди няколко години в ‛Цяр“ извади бизнеса с билки в Родопите като спасение от сиромашията, черногледството и безизходността през последната година на ХХ век.

Сега се обръща към прочутия журналист и писател Стефан Груев (1922 - 2006), принуден да живее 46 години далече от България.

‛И в рая има ад“ е първата филмова среща с автора на книгите ‛Корона от тръни“, ‛Проектът ‛Манхатън“ и ‛Моята одисея“ (последните две преведени на български от Веселин Иванов). Фактически екипът на Киряков е последният, заснел известния политически емигрант в дома му в Саут Хемптън, САЩ.

Общо взето, фактологията ‛повтаря“ мемоарите му ‛Моята одисея“: детството, заминаването за Швейцария през пролетта на 1944, преживяването на екзекуцията на баща му Павел Груев от народния съд (бил е началник на кабинета на Борис ІІІ), ските в швейцарските Алпи, девойките, парижките срещи, работата в ‛Пари мач“, опитите за изваждане на близките от България, срещата с Лил, заминаването за Америка, проектите... Само че въздействието е различно – красивият и синеок мъж с аристократично сияние е обаятелен до отказ да го нарека старец, а изречените думи на хубав български измиват имиджа му от life style-съмнения.

В кадър или в задкадров текст (на фона на самотен стол на двора, светски хроники, зимен пейзаж или забързани гърбове) Стефан Груев разнищва своето пребогато на екзотика и срещи житие. Видимо е доверието към екипа – героят буквално се разтваря пред камерата, независимо дали е в кабинета си, шофира или броди из градината. Воден от ‛любопитството да разбереш света – кои сме, що сме“, авантюристът Груев пътува надлъж и шир: от Куба до Антарктида, от Египет до Индонезия, от Париж до Холивуд... Емигрантът Груев не спира да тъгува за България. И, както общува с Мерилин Монро и Артър Милър, Гари Купър и Хенри Фонда с плейбойски блясък, така се мята и в ярема на невъзможността да преобърне съдбата на България, независимо от работата си в ‛Пари мач“ или емигрантски издания, в ‛Свободна Европа“ или ‛Гласът на Америка“. Груев тъгува и по брат си Буби, предпочел ареста в България пред лукса в чужбина. И, разбира се, по любимата си Лил, болна през последните три години.

От 1990 Стефан Груев идва често в България. Близък приятел на царица Йоана (‛редовно ми пишеше на български“) и княгиня Мария-Луиза, той нито веднъж във филма не споменава Симеон. Не ме оставя на мира твърдението му: ‛Душата на българина е много променена“.

‛И в рая има ад“ е стуктуриран от изповеди на Груев и сестра му Радка (като контрапункт), ‛гарнирани“ с архивни фотоси, писма и ленти, интервюта с Доминик Лапиер, Димитър Паница или съселяни от изселническите години на семейството му, музика и пейзажи... Както съгражда портрета на един комфортен изгнаник със сънища-кошмари, Киряков постига фреска от народопсихологични характеристики - като парадокси на времето в контекста на Париж или на пингвинчета.

През прокобата ‛професионален изгнаник“ филмът за Стефан Груев, подобно на ‛Един български глас в Европа“ (за Петър Увалиев) на Станислава Калчева, търси имплантирането на локалното в универсалното.

Както, прочее, са правили и техните обекти.