Затвори в капан
През март т.г. медиите съобщиха за английски фирми, искащи да инвестират в изграждането на частни затвори у нас (предполагам, по същото време Слав Бакалов е приключвал работата по новия си роман ‛Плъхове в капан“). Мотивацията на англичаните е в липсващите средства за реконструкция на българските затвори, пък и във факта, че през последните 30 години в България не е построена нито една нова килия. По-късно заместник-министърът на правосъдието обяви началото на дебати по създаването на частни затвори в нашата страна, а високопоставен министерски чиновник добави, че съсъществуването на държавни и частни затвори в България, видите ли, ‛ще стимулира конкуренцията“ между тях в осигуряването на по-добри условия на поставените под запрещение.
Е, добре. Щом българската държава иска дебати относно приватизацията на наказателния разум, то нека първо прочете публикувания от ИК ‛Фама“ роман на Бакалов - защото поне в българското социално въображение частни затвори вече съществуват, съществува и потребността да ги критикуваме. Моля „държавата“ да прочете „Плъхове в капан“ заедно с една от най-тревожните книги, появявали се у нас напоследък – ‛Затворите на нищетата“ от Лоик Вакан, също останала драстично пренебрегната.. (Прочее, въобще не съм сигурен, че Бакалов подозира за съществуването на Вакан.)
Всъщност Слав Бакалов разказва за частен затвор в избените помещения на столична кооперация сред красноречивите декори на Лукановата зима. Икономическото добруване на обитателите на входа е функция от мутренски вражди, след които едни мутри са ‛прибрани на топло“ от други мутри. Но вътре са и представители на новите ‛бивши хора“. А протестиращият съсед бива убит, щом се опита да напусне платената си надзирателска служба в самопровъзгласилата се наказателна институция… “Но в коя страна демокрацията не е дива и варварска!“
В какво обаче е разликата между описваната от Слав Бакалов фикционална ситуация и реалните процеси, тълкувани от Вакан? В Америка, а вече и в Западна Европа мисията на държавата бива предефинирана: тя се отдръпва от икономическата арена и стеснява социалната си роля. Но докато на Запад държавата втвърдява наказателната си намеса и интензивно криминализира бедността, то романът ‛Плъхове в капан“ подсказва – между параноята и гротеската - защо съдебната система в България е напълно неспособна да артикулира себе си. Резултатът от отсъстващото възмездие е, че ‛гражданите“ приватизират наказателната дейност, носени от вълните на своята посттоталитарна, постмодерна, постхуманнна разгащеност и лакомия: ‛Необходимо е да ги разтресем, да ги объркаме, да измъкнем от тях всичко, което са ограбили. Правим го в името на народа. (…) Тези там, долу, са част от заговор срещу собствения си народ, а няма как да ги разтръскаме официално.) Какви илюзии за справедливост.
Дали Слав Бакалов е прав в интерпретациите си? Де да беше само литературен въпрос. Оставете факта, че е романът майсторски пипнат - ‛Плъхове в капан“ е дотолкова актуален текст, че рязко размива границите между достоверност и фикционалност.
От самото му начало знам за кого ще гласуват героите на Слав Бакалов на втория тур на президентските избори...
Е, добре. Щом българската държава иска дебати относно приватизацията на наказателния разум, то нека първо прочете публикувания от ИК ‛Фама“ роман на Бакалов - защото поне в българското социално въображение частни затвори вече съществуват, съществува и потребността да ги критикуваме. Моля „държавата“ да прочете „Плъхове в капан“ заедно с една от най-тревожните книги, появявали се у нас напоследък – ‛Затворите на нищетата“ от Лоик Вакан, също останала драстично пренебрегната.. (Прочее, въобще не съм сигурен, че Бакалов подозира за съществуването на Вакан.)
Всъщност Слав Бакалов разказва за частен затвор в избените помещения на столична кооперация сред красноречивите декори на Лукановата зима. Икономическото добруване на обитателите на входа е функция от мутренски вражди, след които едни мутри са ‛прибрани на топло“ от други мутри. Но вътре са и представители на новите ‛бивши хора“. А протестиращият съсед бива убит, щом се опита да напусне платената си надзирателска служба в самопровъзгласилата се наказателна институция… “Но в коя страна демокрацията не е дива и варварска!“
В какво обаче е разликата между описваната от Слав Бакалов фикционална ситуация и реалните процеси, тълкувани от Вакан? В Америка, а вече и в Западна Европа мисията на държавата бива предефинирана: тя се отдръпва от икономическата арена и стеснява социалната си роля. Но докато на Запад държавата втвърдява наказателната си намеса и интензивно криминализира бедността, то романът ‛Плъхове в капан“ подсказва – между параноята и гротеската - защо съдебната система в България е напълно неспособна да артикулира себе си. Резултатът от отсъстващото възмездие е, че ‛гражданите“ приватизират наказателната дейност, носени от вълните на своята посттоталитарна, постмодерна, постхуманнна разгащеност и лакомия: ‛Необходимо е да ги разтресем, да ги объркаме, да измъкнем от тях всичко, което са ограбили. Правим го в името на народа. (…) Тези там, долу, са част от заговор срещу собствения си народ, а няма как да ги разтръскаме официално.) Какви илюзии за справедливост.
Дали Слав Бакалов е прав в интерпретациите си? Де да беше само литературен въпрос. Оставете факта, че е романът майсторски пипнат - ‛Плъхове в капан“ е дотолкова актуален текст, че рязко размива границите между достоверност и фикционалност.
От самото му начало знам за кого ще гласуват героите на Слав Бакалов на втория тур на президентските избори...
