Може и добрият стар Ибсен да не бъде непременно преследван от призраците на семейната буржоазна драма, психология и тежки характери, колкото и драстично различни да са сценичните й интерпретации.

Може усещането на неговите хора за самота и обреченост на усилията да подредят света си да бъде внушено чрез ритъма на танц, диалог и музика – само в час и половина.

Може техниката на метафизичната му модерна драма не само да не бъде разрушена, а да бъде инплантирана във визуално-музикалната структура на представлението – без нито дума или характер в разгръщането на сюжета да пропадне.

Може тангото да се използва не като хитър трик по привличането на публиката към философските диспути в Ибсеновата пиеса, а красиво да въплъщава в безупречния ритъм на спектакъла потиснатите под тях страсти.

Може, който може. А трупата на POS Theatre Company и Пер-Улав Сьоренсен показа с ‛TanGhost‛, че може.

Поставянето на ‛Призраци‛ едва ли е свързано единствено с тазгодишния 100- годишен юбилей от рождението на Ибсен. Сьоренсен е поставил и ‛Хеда Габлер‛. Съдбата на повечето от актьорите е свързана, ако не пряко с Ибсеновите персонажи (като тази на Анеке фон дер Липе), то с Националния театър на Норвегия, на чиято сцена Ибсен и Стриндберг са неизменно присъстващи. Образите, които изиграха, носеха лекота и плътност, възможни само след натрупването на подобен опит. Събрани специално за този спектакъл от Сьоренсен, актьорите играят Ибсеновите герои концентрирано, убедително и майсторски, както и танцуват танго.

Великолепна е Анеке фон дер Липе - завъртаща своята г-жа Алвинг постепенно, като скулптура от всички страни, в решаващите моменти изненадващо сменяща ракурса. Тя играеше сложния характер на Алвинг пестеливо и въздействащо, ритмично виртуозно, както танцуваше сцените със своите призраци – с починалия лейтенант Алвинг, с любимите си пастор Мандерш и със сина си Усвал. Кой би си помислил, че не е професионална танцьорка на танго?

Танго-професионалистите в представлението са самият Пабло Верон (хореограф на спектакъла, един от най-виртуозните изпълнители на танго в света, познат от филма ‛Урок по танго‛) и Александра Арчети Стьолен (руса полуаржентинка, най-добрата изпълнителка на танго в Норвегия).

Верон танцува Алвинг, чийто образ се появява във въображаемия пласт на спектакъла, въведен от режисьора, за да въплъти красиво кошмарите на всички в дома на Алвинг, чиито съдби забавляващият се в миналото лейтенант е определил.

Заедно с Павел Добруски (сценограф) и Свере Индрис Юнер, композитор на музиката за представлението, Сьоренсен въвежда с ритъма на тангото все така актуалната Ибсенова дискусия за опорите на днешния човек, за призраците на вярванията и идеите му, които, макар да танцуват страстно с него, могат и да убиват.