Literatury słowiańskie po roku 1989, Nowe zjawiska, tendencje, perspektywy. Tom 1 – Transformacja, red. Halina Janaszek – Ivaničkova, Tom 2 – Feminizm, red. Ewa Kraskowska, Tom 3 – Podmiotowość, red. Barbara Czapik – Lityńska, t. 4 - Mniejszości, red. Mieczysław Dąbrowski. Wydawnictwo Elipsa, Warszawa 2005.


‛В диалог с Европа и света‛ е заглавието на проект, осъществен от Международната мрежа за изследвания на славянските литератури след 1989 г. Липсата на комуникации между отделните автори и литератури създаде луфт в познанието за всяка от тях в годините на прехода към демокрация. Това обуславя задачата, която си е поставил колективът от полски слависти, създали въпросната изследователска мрежа за проучване на литературата на прехода на славянските страни.

От 2003 до 2005 година са проведени 4 научни конференции. Издадените 4 тома с материали от тях вече са издателски факт.

Том първи под редакцията на Халина Янашек–Иваничкова е посветен на проблемите на трансформацията на литературата в отделните страни. Българската литература е предмет на изследване в статията на Анджей Новосад ‛За унижението на човека и неговото достойнство в българската проза по време на промените‛.

Том втори под редакцията на Ева Красковска събира материали по проблемите на феминизма в славянските литератури. Българската литература е представена в статията на Димитър Камбуров ‛Женски гласове в българската литература след 1989 г.‛ Анализирани са творбите на Виргиния Захариева, Силвия Чолева, Миглена Николчина, Амелия Личева и др. в поезията и на Емилия Дворянова, Теодора Димова, Райна Маркова, Мария Станкова, Албена Стамболова в прозата.

Том трети под редакцията на Барбара Чапик–Литинска се спира на проблемите, фокусирани върху националната идентичност в отделните славянски литератури в три раздела, според географските региони – западнославянски, източнославянски и южнославянски. Те оформят и националната специфика на всяка славянска литература.

На българската литература са посветени две статии: Галя Симеонова–Конах се спира на творчеството на Емилия Дворянова с богатата му философия и художествено майсторство, а Калина Бахнева анализира романа на Албена Стамболова ‛Хоп- хоп звездите‛.

Последният том под редакцията на Мечислав Домбровски третира един особено болезнен за всички славянски страни въпрос – малцинствата. В ‛Правото на дом, няколко аспекта на литературата на малцинствата в България‛ Анджей Новосад третира доста критично проблемите на етническите, националните и сексуалните малцинства в художествената ни литература. Докато етническите малцинства в България са представени с отделни автори, то не можем да кажем същото за националните и сексуалните малцинства. В това авторът вижда определена национална специфика на българската литература. Доколко е така? На нас ни се струва, че става въпрос по-скоро за степени в дефиниране на понятията и особености на националната психология.

Прави много добро впечатление добрата редакторска работа по всеки от томовете, в това число и по справочния им апарат. Богатите библиографии към всяка от статите, именните указатели в края на всеки том, бележките за авторите на отделните статии, правят изданието особено ценно

Не можем обаче да не отбележим някои проблеми, свързани с институционалната подкрепа от страна на българската държава. Още в увода на първия том прави впечатление колко много световни университети и учени участват в този проект. За съжаление, от българска страна липсват подобни институции. За българската литература пишат или чуждестрани българисти, или българи, работещи в чужбина. Т.е. техните статии са плод само на добра воля и любов към България.

Заслужава да се замислим защо става така.