Нормалността ражда чудовища
Има книги, които са увлекателни, има книги, които са майсторски, има книги, които са грандиозни, има книги, които са мъдри, а има и книги, които те оставят без дъх. Такава е „Пубертет‛ на Анна Старобинец, номинирана за наградата „Национален бестселър‛ още като ръкопис. За 26-годишната рускиня това е дебют, но дебют с рогата напред. Психодрама, трилър, социална фантастика, хорър – всичко това вкарано в едно луднало, неконтролируемо тяло, съставено от осем новели и разкази. На ударните теми съответства и ударен, много добре намерен и изпипан стил, който помни богата традиция и същевременно сочи в бъдещето.
„Пубертет‛ е всъщност първата новела от сборника. Момче с наднормено тегло и сложен пубертет постепенно се разкрива като пълно чудовище. Тежки психически отклонения – това е едното обяснение. Другото е по-страшно. Модусът: погнуса. Но не онази префинена, екзистенциалистка погнуса, ами съвсем непосредствена, физическа погнуса, предизвикана от неща, значително по-гадни от някакъв си корен на дърво. Изказът е точен до безпощадност, има истински стилистични открития.
Заглавната новела е толкова силна и въздействаща, че има реална опасност другите да останат в сянката й. Макар и не чак толкова бляскави и оригинални, те също правят силно впечатление. Общото между тях е тягостното, кафкианско усещане за невидима организация, която ръководи индивидите във всяка тяхна постъпка, превзела ги е отвътре, обърнала ги е с хастара навън, направо ги е подменила. Подмяната, впрочем, е ключов мотив, особено силно тематизиран в „Живи‛ и „Семейство‛, но и в заглавната новела. „Агенцията‛ пък е съвсем налудничав разказ, чиито резки подскоци из огледалния свят на историята и стъписващи обръщания на гледната точка предизвикват асоциации с филми като „Изгубената магистрала‛, например. Апропо, такива асоциации с литературни и други „братовчеди‛ понякога са заявени и в самия текст, и то като точка на оттласкване в стремежа към максимално приближаване до чудовищното, без патерицата на предишни образци.
Това е една изключително добре измислена, доста литературна, взряна в собствения си текст книга, която разказва за абсурдни ситуации, пронизващи с черен хумор всекидневието или направо взривяващи дремещия отдолу пласт на чудовищното. Но парадоксът е, че при всичко това „Пубертет‛ звучи много човешки, много близко – и навярно тъкмо за това ефектът е толкова зловещ. Вътре има толкова много нормалност – улици, радио програми, дезодоранти, чичовци, кучета, супермаркети – че чудовищното блъска читателя право в челото. Изобилните реалии осигуряват фона, на който избухва не-реалното. Като става дума за реалии, в тази книга българският читател ще намери и една нова, не много позната му Москва – мегаполис на глобалния капитализъм. А в „Живи‛ същата тази Москва претърпява нова революция... но по-добре да не издавам за какво става дума. Социална фантастика, ще кажете – знаем ги тия неща, след 11.09. социалната фантастика се завърна на бял кон в литературата, даже вече започва да се изтърква. Да, навярно е така, но в прозата на Анна Старобинец вее полъхът на нещо ново. Вероятно не е много уместно да правя прогнози, особено пък за чужда литература, в която не съм тесен специалист, но с този хъс, с тази енергия, която излъчва писането на Старобинец, тя навярно ще се превърне в едно от големите имена на руската литература през ХХІ век.
От всичко, казано дотук, сигурно е ясно, че да се пропусне тази книга е абсурд, не по-малък от тези, които се разиграват на страниците й. Длъжен съм обаче да завърша с предупреждение. Преди да посегнете към „Пубертет‛ на Анна Старобинец, пребройте до шейсет или до колкото там, защото не е изключено скоро след прочита да ви препоръчат дълга почивка сред природата, спокойствие и здрава храна...
„Пубертет‛ е всъщност първата новела от сборника. Момче с наднормено тегло и сложен пубертет постепенно се разкрива като пълно чудовище. Тежки психически отклонения – това е едното обяснение. Другото е по-страшно. Модусът: погнуса. Но не онази префинена, екзистенциалистка погнуса, ами съвсем непосредствена, физическа погнуса, предизвикана от неща, значително по-гадни от някакъв си корен на дърво. Изказът е точен до безпощадност, има истински стилистични открития.
Заглавната новела е толкова силна и въздействаща, че има реална опасност другите да останат в сянката й. Макар и не чак толкова бляскави и оригинални, те също правят силно впечатление. Общото между тях е тягостното, кафкианско усещане за невидима организация, която ръководи индивидите във всяка тяхна постъпка, превзела ги е отвътре, обърнала ги е с хастара навън, направо ги е подменила. Подмяната, впрочем, е ключов мотив, особено силно тематизиран в „Живи‛ и „Семейство‛, но и в заглавната новела. „Агенцията‛ пък е съвсем налудничав разказ, чиито резки подскоци из огледалния свят на историята и стъписващи обръщания на гледната точка предизвикват асоциации с филми като „Изгубената магистрала‛, например. Апропо, такива асоциации с литературни и други „братовчеди‛ понякога са заявени и в самия текст, и то като точка на оттласкване в стремежа към максимално приближаване до чудовищното, без патерицата на предишни образци.
Това е една изключително добре измислена, доста литературна, взряна в собствения си текст книга, която разказва за абсурдни ситуации, пронизващи с черен хумор всекидневието или направо взривяващи дремещия отдолу пласт на чудовищното. Но парадоксът е, че при всичко това „Пубертет‛ звучи много човешки, много близко – и навярно тъкмо за това ефектът е толкова зловещ. Вътре има толкова много нормалност – улици, радио програми, дезодоранти, чичовци, кучета, супермаркети – че чудовищното блъска читателя право в челото. Изобилните реалии осигуряват фона, на който избухва не-реалното. Като става дума за реалии, в тази книга българският читател ще намери и една нова, не много позната му Москва – мегаполис на глобалния капитализъм. А в „Живи‛ същата тази Москва претърпява нова революция... но по-добре да не издавам за какво става дума. Социална фантастика, ще кажете – знаем ги тия неща, след 11.09. социалната фантастика се завърна на бял кон в литературата, даже вече започва да се изтърква. Да, навярно е така, но в прозата на Анна Старобинец вее полъхът на нещо ново. Вероятно не е много уместно да правя прогнози, особено пък за чужда литература, в която не съм тесен специалист, но с този хъс, с тази енергия, която излъчва писането на Старобинец, тя навярно ще се превърне в едно от големите имена на руската литература през ХХІ век.
От всичко, казано дотук, сигурно е ясно, че да се пропусне тази книга е абсурд, не по-малък от тези, които се разиграват на страниците й. Длъжен съм обаче да завърша с предупреждение. Преди да посегнете към „Пубертет‛ на Анна Старобинец, пребройте до шейсет или до колкото там, защото не е изключено скоро след прочита да ви препоръчат дълга почивка сред природата, спокойствие и здрава храна...