Петър Дочев (1934-2005) е носителят на Националната награда за живопис ‛Захарий Зограф“ за 2005, която му беше присъдена посмъртно. Наградата беше връчена на 17 май в Градската художествена галерия на Самоков, където е подредена негова изложба.

Малко преди да ни напусне, Петър Дочев сподели: "Стремлението ми е времето да диша в картините ми." Откровен порив, страстно вълнение, копнеж и прозрение на художник, създал високо изкуство. Изкуство, което със своята пластическа мощ и духовна озареност беляза дълбока следа в съвременната българска култура.

Петър Дочев е художник предопределен за усилието, радостта и отговорността да разкрие знаците на Безкрайността и Вечността. Създал творчество, което със силата на своя пластичен синтез и духовно прозрение докосна Неизразимото. Неговата живопис изведе феномена на народностния дух, до чистотата на универсален пластичен знак. Уникалността на пластическата вселена на Петър Дочев, дълбочината на неговите художествени внушения, го определят като един от най-значимите съвременни български художници.

Димитър Аврамов, който се ангажира с изкуството на Петър Дочев още от през 60-те години, пише: "Пластическите открития на Петър Дочев винаги са били едни от най-големите предизвикателства в съвременната българска живопис. Неговите композиции, плод на дългогодишни експерименти, са решително преодоляване на традиционната живопис и дръзко нахлуване в трансцеденталните сфери на абстрактното."

Изкуството на Петър Дочев ни дарява със силата на цялостен и завършен идеопластичен синтез - пълноценен с дълбочината на своето духовно съдържание и неповторимостта на уникална пластическа лексика. Последователно и честно, с вълнение и мъдрост, откровение и спонтанност, с висока мярка и морал той извървя целия път от фигуралното изразяване до чистото абстрактно пластическо внушение. Път на разкриване, духовна проекция в материала и превръщане на художествения акт в особена, свещена процесуалност.

Постигнато е сближаване, единение между художника и произведението като акт на откровение и спонтанно действие, личностен пробив, идейна откритост, която намира артистичен израз с директните манипулации в художествения материал. Повтарящите се квадрати и кръгове, строгият ритъм, експресията на жеста, ахроматичността, материята, освободила своята първична сила, постигат състояние на монотонна интензивност и свръхкомпресия. Величествен тътен на вечно повтарящите се Сътворение и Разпад, Хаос и Воля за нова организация. Изградена е пластическа реалност, визуализация на импулси, напиращи от пластовете подсъзнателни наслоявания. Изплуване и освобождаване на дълбинно-психологически структури - образно обозначение на скрити зони в структурите на личността, атавизми и архетипови конструкции. За търсещият слизането в тъмното, мътното е търсене на материал, унаследил памет за изначалното. Петър Дочев дълбае в материята, разкопава светлина, драска и чертае кръгове - дарява ни с време, дарява ни с Вечност.

Последният цикъл от "златни" картини завърта кръга на началото и края, докосва единството и чистотата на Абсолюта. Като варакосан нимб от православна икона, златните кръгове на Петър Дочев откриват проходи към друг, духовен хоризонт, към друго непонятно и непосилно измерение - изпитание и награда за духовно жадния.

Там някъде ни очаква Петър Дочев - с примера на своя тих и мъдър живот, с цената на всеотдаен, честен труд, и с непосилната мярка на естетически, нравствен и духовен императив.