Имах удоволствието да бъда от последния засега випуск студенти политолози на проф. Петър-Емил Митев. Трети курс. В този етап от следването повечето ми колеги вече работеха на различни места и посещаването на лекции, както се изразяваше един преподавател, падаше под санитарния минимум. Лекциите на проф. Митев представляваха едно забележително изключение, защото събираха – веднъж в седмицата – почти целия курс. При това дисциплината ‛политически идеологии“ би следвало да принадлежи към неособено обичаното от студентската общност семейство на „теоретичните предмети“. Парадокс няма. Лекциите, които слушахме, предлагаха една невероятна по мащабите си панорама от идеи, течения, автори, поместени в прецизно възсъздаден исторически контекст и поднесени с ефектен, лаконичен и точен маниер. Виждахме огромна ерудиция. Виждахме единна концепция. Виждахме ярък професионализъм. Впоследствие впечатленията ни се разшириха. Запознахме се, макар и отчасти, макар и недостатъчно, с голямото научно творчество на професора, получило заслужено международно признание. Почти всяка седмица имахме възможност да следим изявите му по електронни и печатни медии, проникнати от активна и силно аргументирана гражданска и обществена позиция, чужда на елементарната конюнктурна пристрастност. Част от нас бяха привлечени към разностранната дейност на оглавявания от него Институт за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“. Самият аз, работейки с проф. Митев, продължавам да се удивлявам на мащаба и диапазона на правеното от него. Национални и международни изследвания, научни проекти, анкети, анализи, прогнози, кръгли маси, конференции – изброяването би отнело много време. Предстоят нови и нови неща. Надеждата ми е скоро да се появят и книгите, върху които отдавна работи, обобщаващи революционните и реформистките идеи на модерността, политическия език, българския преход.

Проф. Митев е един от онези, които задават европейски хоризонт на обществените науки у нас с културата, познанията, широтата на мисленето, убежденията си. С разбирането си за приемственост и промяна, така далечно на нихилистичния дух и стихията на отрицанието в българското съвремие. Дългогодишните изследвания на професора върху проблемите на младежта, поне според мен, са сложили отпечатък върху постоянната му ориентация към новото, към бъдещето, към потенциала и шансовете на новите поколения.

На 21 април Петър-Емил Митев навърши 70 години. Искам да му пожелая здраве и нови, и нови постижения. И да припомня фразата, която той написа по повод 60-ия юбилей на проф. Минчо Семов и която той има основания да повтори днес за себе си: „Човек, колкото и да е открит за младежките проблеми, пак ще остарее. Важното е годините да те отдалечават по-скоро от младостта, отколкото от младежта, и по-скоро от младежта, отколкото от обществения прогрес“. Проф. Митев не се е отдалечил нито от младежта, нито от обществения прогрес. И затова е още млад.