Пътуваща книга
България рядко е фокусна страна на културните фестивали. София все не може да спечели състезанието и да стане културна столица на Европа. Нямаме си Берлински фестивал, нито фестивал в Кан. Нямаме дори карнавали като Кьолнския или Венецианския. Имаме само мечти и спорадични обсъждания на идеята за някакъв Софийски фестивал, за инициативи, които да придадат по-специфичен нюанс в лицето на някой от градовете ни. И до там.
Очевидно не владеем нито механизмите за успешно лобиране, за печелене на фенове, нито онези прекрасни хитринки, които обръщат погледите и камерите към някой град и го преаранжират в културното пространство. Наскоро Яра Бубнова ми спомена колко хубаво би било в София да дойде Спенсър Туник, защото така градът ще си направи безплатна реклама и за него ще се заговори. Както вече се е случило с градове от типа на Лион.
Но за да стане това, се иска и малко повече смелост и фантазия, а не придържане към убеждението, че България трябва да бъде представяна по света само с носиите и розовото си масло, само с фолклора и Тракийското съкровище. Защото културата не е музей, тя е динамика, живот и най-добрият начин да се опознава една страна, е чрез съвременното й изкуство, дори то да изглежда на някои странно и непълноценно.
Затова и идеята, лансирана от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, да се представи България през съвременната й литература, при това по нетрадиционен начин – като се качат книги на самолети, ми изглежда особено добре намерена. Инициативата започва с превод на немски на 16 български автори, сред които Алек Попов, Георги Господинов, Емилия Дворянова, Емил Андреев, Мария Станкова. Сборникът, който ще пътува с австрийските авиолинии, е в съставителство на Ани Бурова, преведен е от Александър Зицман, художественият дизайн е на Людмил Веселинов, а издателството, което пуска книгата, е Военно. Не е за подценяване и фактът, че инициативата е поредната доброволна акция, в която всички участници работят про боно, за идеята (колкото и старомодно и клиширано да звучи) България не просто да стане член на ЕС, а да бъде по-добре опозната и да бъде харесана от гражданите на ЕС.
След немското, следват издания на английски и френски, с нов състав на писателите. И с нови послания за и от България.
Очевидно не владеем нито механизмите за успешно лобиране, за печелене на фенове, нито онези прекрасни хитринки, които обръщат погледите и камерите към някой град и го преаранжират в културното пространство. Наскоро Яра Бубнова ми спомена колко хубаво би било в София да дойде Спенсър Туник, защото така градът ще си направи безплатна реклама и за него ще се заговори. Както вече се е случило с градове от типа на Лион.
Но за да стане това, се иска и малко повече смелост и фантазия, а не придържане към убеждението, че България трябва да бъде представяна по света само с носиите и розовото си масло, само с фолклора и Тракийското съкровище. Защото културата не е музей, тя е динамика, живот и най-добрият начин да се опознава една страна, е чрез съвременното й изкуство, дори то да изглежда на някои странно и непълноценно.
Затова и идеята, лансирана от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, да се представи България през съвременната й литература, при това по нетрадиционен начин – като се качат книги на самолети, ми изглежда особено добре намерена. Инициативата започва с превод на немски на 16 български автори, сред които Алек Попов, Георги Господинов, Емилия Дворянова, Емил Андреев, Мария Станкова. Сборникът, който ще пътува с австрийските авиолинии, е в съставителство на Ани Бурова, преведен е от Александър Зицман, художественият дизайн е на Людмил Веселинов, а издателството, което пуска книгата, е Военно. Не е за подценяване и фактът, че инициативата е поредната доброволна акция, в която всички участници работят про боно, за идеята (колкото и старомодно и клиширано да звучи) България не просто да стане член на ЕС, а да бъде по-добре опозната и да бъде харесана от гражданите на ЕС.
След немското, следват издания на английски и френски, с нов състав на писателите. И с нови послания за и от България.