Промоция на откритие

29 март 2006 г. Пресцентърът на БТА. Стълпотворение на журналисти. Предстои пред тях да бъде разкрита вековна тайна. Декодирано е древно тракийско писмо. Което е най-старата писменост в Европа и в Света. Която предшества тази на Шумер и Египет с около две хилядолетия.

На подиума е откривателят – доктор Стефан Гайд. Обкръжен с млади хора. Съобщава, че тук са поканени видни учени и деятели в областта на тракологията и археологията. ‛Кои са тук, пита – я да вдигнат ръка“. Една-две ръце се вдигат. Поканени са и египтолози: ‛Я да дигнат ръка“ – няма вдигнати ръце.

Пресконференцията започва с изложения на младите хора. Изложение напоително – въвеждат ни в проблематиката, обясняват ни, че траките са автохтонно население. После ни обясняват за шумерското писмо и египетските йераглифи. И как са били разчетени. Спират се на Розетския камък.

Идва редът на д-р Гайд. Оказва се, че писмената по ‛Оброчната Плочица от с. Градешница“ и ‛Сакралната Плочица от с. Караново“ са прародители на египетските йероглифи. След компютърна обработка, след ‛схематизация“ и последвала ‛стилизация“, се появяват египетски йероглифи. Които докторът разчита с лекота.

Цялото събитие поразително напомня представянето на нова стока – подгряващите уверения, че присъстваме на нещо с изключително значение за България и света, внесените специално за телевизиите рекламни надписи (‛Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО“), раздаването на образци (две глави от подготвяната книга за откритието), приповдигнатият тон и пресичането на всякакви неудобни въпроси.

Въпроси изглежда наистина нямало смисъл да се допускат, повторено и потретено беше, че много често новото и революционното срещали отпор.

Накрая, както си му е редът, се позоваха и на авторите. На професор Александър Фол!

Цялата промоция, предназначена новата стока да се появи на всички първи страници следващия ден, продължи час.

Българската преса тоз път не се поддаде на ухажвания. Събитието не намери очаквания от американските организатори отклик.

Но то постави много въпроси за науката, псевдонауката и човешкото доверие.

И още един, по-прост въпрос: какви са целите отвъд тази акция на българо-американеца доктор (по медицина, както се оказа) Стефан Гайд/арски?



3 април 2006 г.