Категория "За бебчо". Поредица "Би-бип". Автомобилчето "Кати". Играчка-автомобил, а когато повдигнете покривчето, автомобилчето се превръща във весела книга със забавна история и пъстри илюстрации.

Издателство "Фют"



‛Big Brothers‛, ‛VIP Brothers‛ – за този тип телевизионни шоута се изписа толкова много, че чак втръсна. Те, разбира се, са важни, но не с това, че са някаква представителна извадка, огледало на обществото, микрообщност на макрообщността, както непрекъснато се опитва да ни убеди Кристина Патрашкова, вероятно за да оправдае участието си в новоизмисления орган ‛Света инквизиция‛. Важни са по-скоро с нагласите и настроенията, които са водещи в една част от това общество, в случая в т.нар. VIP-среди. Тук няма да влизам в спорове доколко хората, попаднали за трети път в Къщата, могат да минат за VIP-персони, а не за по-скоро чудаци, екстравагантни, ексцентрици и т.н. Същността оттук стига другаде: до каква степен различните страти в България (а вероятно и по света) живеят откъснато, херметично, затворено, в някакъв свой собствен свят; до каква степен комуникацията между тези социални слоеве не може да се случи и не се случва? Един вид VIP-овете като тотална демонстрация на факта за разпокъсаността и разпадналостта се на нашето общество, което неминуемо изправя пред сложния и тежък въпрос: ‛А общество ли сме?‛

Всъщност, наблюдавайки поредния голям брат, оказва се, че – поне хората, попаднали този път в шоуто, са нещо като аутични деца. Имат си свои навици, свои обсесии, свои ритуали, които – разрушат ли се веднъж, разрушава се цялата устойчивост на личността. Това, че този път в Къщата влезе дете, има и символичен смисъл: всички сме сякаш големи деца, които не виждат по-далеч от собствения си егоизъм. Едни алтерофаги – хора, които по отношения на Другия нямат вариант на поведение, освен един – да го изядеш, да го погълнеш, да го ‛сдъвчеш и изплюеш‛. Не случайно този път VIP-овете не издържаха и започнаха бързо-бързо да окапват от шоуто: да си VIP в днешно време изглежда не означава друго, освен да можеш безпрепятствено да удовлетворяваш собствените си капризи и да абсолютизираш егоизма си. Нещо, което важи за цялото ни съвремие, но във ‛VIP Brothers‛ това е като в лабораторен експеримент: първо, защото се случва в изкуствено изолирана среда; второ, защото в тази среда ‛опитните‛ мишки са хора, които в количествени измерения притежават/изявяват много повече характеристиките на нашето време. VIP-овете като ‛герои на нашето време‛ – повърхностни, зли, отмъстителни, интриганти, коварни, повече хитреци, отколкото умници.

Градим си собствени светове и не допускаме никого до тях. Допуснем ли го – значи ще ни нарани. Все в този смисъл, между другото, бяха поученията на жулиетата Райна към нейния ромео Константин – отпуснеш ли се, дадеш ли малко пропуск – веднага ще бъдеш наказан. Затова капсулирай се, свивай се като охлюв, като костенурка, а най-добре като таралеж – с бодлите навън, на никой не се поддавай, защото поддадеш ли се – уязвен си. Ние, които живеем началото на ХХІ век изглежда толкова сме уплашени от него, че ходим из света като едни малки бронирани и накокошинени мекотели, дотолкова ни е страх от него. Автомобилче ‛кати‛, само че, ако го отворим, отвътре то няма да е весела, а злобна, но и уплашена и отчаяна книга, която веднага ще избълва хиляди ругатни да се махаме, да я оставим на мира и въобще да нея закачаме, защото... ще видим какво ще ни се случи. Едно заплашително и предупредително, а съвсем не забавно и подканящо ‛би-бип‛.

Светът днес – място, в което всеки се бои от другия... И бяга далеч от него.