За втора поредна година Кретьойският фестивал загърби пайетите и се съсредоточи върху ролята на киното в гражданското общество. Тази тенденция се затвърждава след бунтовете в края на миналата година и съвпадна с тазгодишните студентски стачки срещу промените в трудовото право. Докато ‛Сорбоната“ бе окупирана за пръв път от 68-ма година насам, в залите на фестивалния център се прожектираха документалните филми от секцията ‛Гледна точка“. Сред тях бе ‛Сбъдване“ на Лоредана Бианкони, в който авторката проследява перипетиите на 40-годишна жена в търсене на работа. Или ‛Фатални жени“ на Брегтйе ван дер Хаак, изучаващ промените в статута на жените в Мароко. Киара Малта ни върна 40 години назад с френския ‛На руското влакче“. В него семейство пенсионери - бивши железничари - гледа стари филми от празника на в. ‛Юманите“ (където между другото виждаме внушителния щанд на в. ‛Работническо дело“) и коментира не без носталгия времената на ентусиазъм и наивност. С ‛Примирието“ Марион Сталанс ни отвежда в ЮАР и се опитва да си обясни откъде идва силата, която помогна на бели и черни да заживеят заедно. Всъщност темата за съвместното съществуване на все по-разграничаващите се една от друга етно-религиозни общности бе широко застъпена на фестивала. Абигайл Чайлд хвърля мост между ‛обществена“ и ‛лична“ история в ‛Бъдещето е зад теб“ (късометражен конкурс) и въз основата на анонимен любителски филм от 30-те години проследява историята на еврейско семейство. Еле Фландерс пък ни въвежда в света на две хомосексуални палестинско-еврейски двойки в документалния ‛Нула градуса разделяне“. Французойката Шантал Брие се опитва да ‛реабилитира“ едно от огнищата на бунтовете в парижките предградия и ни кани в ‛Бакалия“-та на Али - място за срещи и раздумка на хората от квартала.

Най-позитивното послание дойде от Канада със ‛Саба“ от пълнометражния конкурс, който откри фестивала. Инспириран от двойната сирийско-канадска идентичност на авторката Руба Нада, той третира проблемите на интеграцията и се вписва в дългата поредица творби, които все по-често виждаме на тази тема. За разлика от силно драматичния ‛Срещу стената“ на Фатих Акин например, ‛Саба“ е по-лек, ‛отваря“ портите на изолацията и прави възможно щастието в чуждата страна. Сравнението между двата филма е неизбежно, тъй като видяхме произведението на турско-немския режисьор като ‛гост“ в секцията ‛Автопортрет“. Този път тя бе посветена на френската актриса и певица от английски произход Джейн Бъркин. Кариерата й започва в ‛Blow up“ (1966) на Антониони и скоро след това младата актриса среща неповторимия Серж Гинсбур на снимачната площадка на ‛Лозунг“ (1969) на Пиер Грембла. Същата година двамата сформират експлозивната двойка от хита на култувия блус ‛Je t’aime, moi non plus“, последван от едноименния филм на Гинсбур (1976)... За гала-вечерта в нейна чест актрисата бе избрала ‛Пиратката“ на Жак Доайон (1984). В последните години Джейн Бъркин се посвещава предимно на певческата си кариера, но тази пролет лондонската публика ще може да я види на театралната сцена като Шекспирова героиня.

Фестивалът отдаде специална почит и на австрийската документалистка Рут Бекерман. Във фоайетата на фестивалния център бе изложена видеоинсталацията й ‛Европамемория“ (2003). На посветената й галавечер видяхме ‛Zoro’s Bar Mitzva“, проследяващ четири младежи по време на едноименната еврейска церемония на встъпване в пълнолетието. Особено интересен беше ‛Бягство в Ориента“, който ни отвежда по стъпките на австрийската императрица Сиси в Египет. ‛Бих искала да мога да пътувам във времето и при все това снимам единствено моето сега“, казва авторката. ‛Не мога да се върна в миналото, мога единствено да отида в чужбина, в чужбина… . Но може би миналото е далечна страна?“

Далечна страна, несъществуваща страна … утопия. ‛Утопии“ бе темата на тазгодишното издание на фестивала. Утопията не по името на острова на ‛щастливата република“ на Томас Мор. Утопията като средство, не като цел; като място, където се лекуват болестите на света. На темата ‛Утопии“ бяха подчинени секциите ‛Гледна точка“, ‛Фокус върху франкофонска Азия“, ‛Късометражна Европа“, ‛Знаци на нощта“ и ‛Видео жени от Квебек“. Под техния знак бяха поставени и петте форума на фестивала, като се започне от ‛От насилието към ненасилието“ и се стигне до ‛Утопиите от вчера до утре“.

Утопиите като средство бяха повлияли и селекцията на състезателната програма за пълнометражни филми и тонът бе даден със ‛Саба“. Послание на надежда ни изпраща и френския ‛Лили и боабабът“ на Шантал Ришар. 33-годишната фотографка Лили (Роман Боранже) заминава за пустинно сенегалско село, командирована по повод побратимяване между него и нормандско градче. Пътуването се превръща в мъчително преосмисляне на понятията за семейство, отговорност и гражданска ангажираност, от което Лили излиза пораснала. В катарзисна ситуация попада и героинята от ‛Севинье - Хулия Берковиц“ на испанката Марта Колетбо Кол. Филмът ни отвежда зад кулисите на артистичните среди в Барселона. Берковиц е известна актриса, която престава да играе след загубата на дъщеря си и се посвещава на театралната режисура. Животът й приема неочакван обрат, когато решава да постави пиеса върху живота на мадам дьо Севинье. Филмът грабна наградата на журито заради ‛финеса и хумора, с които описва театралните среди“. Американското кино бе представено от ‛Both“ (на Лисет Берселос) и ‛The Quiet“ (на Джейми Бабит) - две смутни истории за семейни тайни. ‛Both“ получи две награди – на публиката и наградата за женска роля на Джаки Паркър. И тази година английското кино затвърди позициите си на едно от водещите в Европа. ‛Shooting Magpies“ на Еймбър колектив ни пренася в постиндустриална северна Англия и ни говори за надежди и оцеляване. Неумолимата сатира на ‛The Rag Tale“ пък рисува неприятен портрет на света на жълтата преса. Авторката му Мери Макгкиян се опира на Дженифър Джейсън Лий, Малкълм Макдауъл и Ръпърт Грейвс, които увлича във вихърно темпо. Източноевропейското кино бе представено от литовката Йанина Лапискайте, чийто филм ‛Стъклен свят“ се отличи от останалите конкурсни филми с оригиналната си естетика. Депресивното състояние, в което изпада млада жена след раждане, е намерило оригинална екранна транскрипция. Игра със светлината, специфично кадриране и необичайна гледна точка на камерата създават приказно-тревожен свят.

Накрая да отбележим и българското присъствие на фестивала в лицето на ‛Personal Best“ на Виктория Маринова в късометражния конкурс. Така ставаме част от трийсетте страни и 143-те филма, представени на фестивала.