Андерсените на Любен Зидаров - 2

Книгата с Андерсеновите приказки беше сред любимите ми, когато бях дете.
Отдавна не съм се връщала при детската си библиотека, но ‛Палечка“, ‛Малката русалка“, ‛Снежната кралица“ и ‛Малката кибритопродавачка“ продължават да живеят в мен. За трайността на техните образи със сигурност са помогнали илюстрациите на Любен Зидаров. Спомням си, че особено силно ми бяха въздействали ‛картинките“ към ‛Палечка“ и ‛Кибритопродавачката“. Сега, години по-късно, отново се срещнах с тях в изложбата на Любен Зидаров в Градската галерия. За разлика от преди, когато през текста възприемах изображенията и ги сравнявах с моите представи за героите, сега през илюстрациите си припомнях прочетените приказки. Въпреки че са показани самостоятелно, извън текста, те са жива част от своите знаменити истории.

Децата, приказките, съвременността

Чувала съм, че определят илюстрациите на Любен Зидаров като трудно разбираеми за децата. За мен те просто бяха различни – не по детски весели и шарени, каквито бяха в другите книжки, а по-строги, дори странни. Човешките фигури – с издължени пропорции, цветовете някак мрачни... Днес отчитам, че те всъщност са по-интелектуални, по-дълбоки и вероятно благодарение на това се помнят. Носят особена мъдрост, каквато може би е по-добре възприемана от вече порастналите деца, но нима самият Андерсен не казва, че приказките, които пише, са за възрастни... В този смисъл илюстрациите са си съвсем на място. Интересен факт е обаче, че (по думи на една от уредничките в СГХГ) изложбата на Любен Зидаров е много посетена и харесвана именно от децата. Тук като че ли възниква противоречие с официалните статистики, според които съвременните деца прекарват повече време пред компютърния и телевизионния екран и едва ли би ги заинтригувала картинка, която не се движи...

Полюбопитствах да видя каква информация съществува в интернет за Андерсен и Зидаровите илюстрации. Оказа се, че в мрежата са по-популярни съвсем нови издания на приказките, илюстрирани от други автори. Вероятно трудът на Любен Зидаров се е превърнал в класика, която принадлежи само на миналото? Защо ли последните му илюстрации са все още ‛неосъществени“?
Не зная дали децата действително не четат, но интернет определено ги ‛улеснява“. Различни сайтове предлагат аудиоварианти на приказки, които могат да се слушат на компютър. Това все пак не е новост, като се има предвид, че още преди 20 и повече години приказките можеха да се слушат на грамофонни плочи. Днес обаче интернет предлага игри, в които можеш да облечеш голия цар (горкия) от ‛Новите дрехи на царя“ или, като отговориш на три въпроса, пред очите ти да стане ‛чудо“ и тиквата да се превърне в каляска.

Може би това е един от начините да се привлече вниманието към литературната класика за деца…? В интернет обаче трудно се откриват приказките в класическия им вид - под формата на текст.

Илюстрациите на Зидаров

Любен Зидаров е илюстрирал три издания на Андерсеновите приказки – от 1964, 1972 и 1977, на които е посветил повече от 10 години. Съществува и четвърти вариант, който явно е изместен от съвременните образи – по-пъстри, по-весели, но за съжаление и по-безлични. Може би пък така тези приказки стават интересни и за по-малките деца?

Близо 100-те илюстрации в СГХГ показват различни опити за тълкуване на приказките, включени са и непубликувани рисунки, отхвърлени от самия автор. За създаването им той педантично се вглежда в знаците на Андерсеновата епоха, за да изгради автентичен образ на героите и на типичната датска архитектура, за които Андерсен пише. Както споделя в един от текстовете в изложбата: ‛Трябваха ми столове, кани за бира с капаци, ескимоски колиби, огниво, чекръци, бъзови клончета, гербът на Дания, три кучета порода булдог, униформа на гренадир, торен бръмбар, рамка на огледало и пр., и пр...“. Дали тези образи биха могли да изглеждат по-актуално? (Може би така биха се харесали на новата публика.) Оказва се, че Любен Зидаров е мислил и за това. Съвременният вид на илюстрациите, който той е искал да постигне в един от вариантите обаче, бил абсолютно неприложим: ‛За едно от поредните издания се опитах да мисля върху един съвременен Андерсен – героите облечени като нас, не с цилиндри и с рединготи, а с костюми последна мода. Жените – с елегантни рокли и прически, архитектурата - от алуминий и стъкло, каквато е днес по света.

След като нарисувах няколко илюстрации, спрях. Погледнах ги отново след няколко дни и то с учудване. От Андерсен нямаше дори следа, той беше изчезнал.


Илюстрациите на Любен Зидаров действително са класика. Те носят типичния авторов почерк – хем забавен, хем философски извисен. Невъзможно е да стоиш пред тях в умиление – те по-скоро предизвикват интелектуален възторг. Въпреки, че в тях виждаме малкия свят на руси къдрокоси момиченца, симпатични мишлета и къщички с червени покриви, те са изградени с мащаб.

Изложбата

През миналата година бяха отбелязани 200 години от рождението на Ханс Кристиян Андерсен (2 април 1805 - 4 август 1875). Във връзка с годишнината за първи път изложбата на Любен Зидаров е показана през 2005 в рамките на ‛Аполония“ като част от проекта на Елена Панайотова ‛Архипелаг на изобилието“, включил художници, които досега не са участвали в Празниците на изкуствата в Созопол.

Всички илюстрации в изложбата са оригинали, повечето са в цвят, а няколко са линеарни – черно-бели. Те носят топлотата и излъчването от докосването на четката и перото до хартията. Върху някои от тях личат следите от коректора. Със задоволство установих, че голяма част от работите в изложбата (всички се продават) са вече откупени.

Рядко се е случвало да запомня изложба от илюстрации. Обикновено отделните изображения се сливат в дълга редица, в която липсват акценти. Изложбата на Любен Зидаров е структурирана по съвременен начин. Така че интересът да остане постоянен. Още на входа на залата зрителят е посрещнат от голям плакат – ръчно изрисуван специално за тази изложба. На него виждаме автопортрет на художника с портрет на Андерсен в профил. Срещу плаката е поставен силно увеличен текст на изкуствоведа Максимилиян Киров, изтъкващ постиженията на Зидаров като илюстратор. Двете полета, оформени от текста и плакатното изображение, са обрамчени от разноцветни ленти в ярки цветове. В самата изложба подходът на контраста е продължен – почти на равни интервали са поставени голямоформатни принтове на избрани илюстрации, които едновременно поставят акценти в експозицията и играят ролята на конструктивен елемент. На две места са сложени отново увеличени текстове от художника, в които той говори за своята работа по илюстрациите. В единия край на залата във витрина са подредени различните издания на Андерсеновите приказки, илюстрирани от Любен Зидаров. Начинът на подреждане на тази изложба ме навежда на мисълта за организирането на пространството като книга – има корица (плакатът), редуват се страници с илюстрации и текстове. В този смисъл изложбата ми въздейства като пространствен вариант на каталог. Интересно възможно ли е илюстрациите - веднъж принадлежали на текста на литературно произведение, да бъдат публикувани самостоятелно?