Професор Александър Фол (1933 – 2006), един от най-големите умове на съвременна България, напусна този свят. Усещането за огромна загуба не може да бъде смекчено с изреждането на заслуги, длъжности, награди, книги, ученици…
Предлагам на читателите откъси от непубликувания разговор, проведен с професор Фол в края на октомври – началото на ноември 2004 година. Редакторските намеси са минимални. Надявам се професорът да ми прости, че не му го дадох да го види приживе.
Христо Буцев





[…] Отново възникват вечните вече - от 70-те години насам все същите - въпроси за това какво ще правим. Започва да ми става тъжно, въпросите са от един и същи порядък; и се задават обикновено към празното, към нищото. Все същата стара схема - държавата е нашият общ неприятел, а ние сме добрите, които се сражават с нея. Ако човек се мисли за носител на държавността, то тогава този начин да се запитваме е безпредметен и става дори вреден. Аз бих казал така: ако хората, които се мислят за носители на държавността (а не са само на служба поради щат в някакво ведомство), решат наистина да действат, това ще бъде най-доброто, което може да ни се случи. Нека преди всичко да бъдат така добри в своята работа - била тя писмена, била тя лекторска, обществена, партийна или политическа - да се постараят да допринесат за изработването на едно самочувствие. На нас ни липсва самочувствие. Тази липса се подхранваше изкуствено, така да се каже - клинично, от лозунга да отидем в Европа, да се приближим към Европа, да станем европейци, дали ще ни приемат в Европа... Неща, които показват дълбок, хербаризиран провинциализъм. Това вече е дори отегчително. Трябва да имаме самочувствие - и като първа стъпка то би трябвало да роди не само спонтанни решения, колкото и да са добри - да речем 50-те хиляди лв. на Министерския съвет, отпуснати на Китов за т.нар. Тракийска експедиция за мобилни проучвания (ТЕМП). Самочувствието трябва да доведе до едно държавно отношение, което ще рече - до стратегия, която никак не е сложно да бъде съставена в едно министерство, наречено Министерство на културата. Там, ако няма хора, които да я концепират и напишат, ще се намерят други, които ще им помогнат. Така, с едно достойно държание на Министерството на културата, разкритите паметници да бъдат защитени и да се тури край на обсъждания какво е това културен туризъм, ще стане ли, как ще стане, какви са маршрутите и т.н... Всичко е ясно! Отпреди 10 години е ясно какво ще се случи и как ще се случи - къде да са пътищата, къде да са тоалетните за бабичките - немкини и американки. Къде човек да подвие крак, какво да прочете, какво да си купи, кой да му каже що за обект е това. Кого чакаме? Остава само да бъде осъществено - както на държавно, така и на общинско равнище.

[…] Аз също съм привърженик на една консервативна в стила и традицията си археологическа работа, а за този тип работа трябват години и десетилетия. Но започнах да променям мнението си поради обстоятелството, че нещата се променят много бързо. Както в науката, така и в самата археология като професия, като занаят - а и като отзвук в обществото. Ето, и вие [журналистите] търсите обобщение за мястото на траките в една конкретна историческа действителност. Нещата много бързо се измениха през последните години. Имаше време, когато Институтът по тракология беше отричан от хора, смятащи, че това е тоталитарна идея. "На гол тумбак чифте пищови", казваха - и му брояха дните - както някои хора в БАН, така и някои хора в правителствата, които се изредиха след 10 ноември (а Институтът беше спасен именно от БАН, от други хора в БАН). Сега нещата са други. Самото общество очаква тракологията бързо, качествено - и по възможности искрено - да осведоми, да разясни за какво става дума. Самата тракология, от друга страна, е пришпорена от събития като Десетия конгрес, който ще се състои догодина през септември в Атина. Десетият международен конгрес по тракология ще бъде и пръв по рода си, защото ще е в Атина! И явно е, че отсега както гърците, както международната научна общност, така и ние се готвим много активно, защото самият конгрес е формулиран щастливо за нас: "Тракия и гръко-римския свят". А не "Тракия в гръко-римския свят"!

[…] Ние имаме един вътрешен дразнител, не дразнител, а враг - иманярите. Състезанието на Китов с времето е и състезание с иманяри. Поставяте един проблем, който е много важен и който за щастие не разгаря страсти у иманярите. Това е самата могила като структура. Могилата не е нахвърляна пръст от група наемни работници. Могилата е паметник, който се гради бавно, постепенно, дълго, с жертвоприношения и обредни действия, с разлияния на свещени течности, с молитви и т.нар. свещени лауси, свещени формули, които се произнасят, за да се сакрализира самата тя. При всички могили, в стратиграфския срез, в пластовете могат да се видят глинени площадки, кости, керамика, следи от горене и т.н. Т.е. проучването на могилата вече е друг етап и друга грижа, друго научно задължение. Което експедицията на Китов не покрива, защото няма тази цел. Но ще дойде време, следващото поколение непременно ще излъчи екип, който ще се занимае с тези пластове. Могилата не е надгробие, тя е паметник на една вяра, който изразява едно видение за строежа на Космоса. Могилата е Космосът. Тя е хоризонтална, кръгова, както би трябвало да бъде в пещерно-утробното видение за великата богиня-майка; тя е и отвесна. Т.е. могилата е стереометричният модел на космоса. Изследването на нейният строеж ще е работа на един следващ етап, то би било разгадаване на загадка - от тези хубави авантюри, които ни предстоят в науката.

[…] Една могила се състои очевидно от много могили. Това мога да го кажа почти сигурно, без да съм категоричен. Но всяка от вътрешните могили, които създават постепенно големия насип, е сама по себе си жертвопринасяне, посвещение на бог, на богове или на космическите сили, за които обичам да говоря, за да се постигне този стереометричен модел. За да се ситуират хората. Понеже пространството на света се дели на профанно и сакрално, на пространство за хората и пространство за боговете, смъртно и безсмъртно пространство - и безсмъртното трябва да се съгради. То трябва да се види. Трябва да се превърне в местоприсъствие, не казвам дом. Богопоявата трябва да стане. Къде? Както е при египетските пирамиди: богопоявата се мисли на пирамидалния връх. Както е в Стария завет, книгата Битие: богопоявата се мисли в свещения камък...

[…] При тези предпоставки се очертава проблемът за тракийската култура в моето разбиране. (Културата като поведение - исторически активно, социално оправдано, творческо, креативно, ако искаме да употребим една хубава чужда дума - което отличава този народ от другия.) Културата като обработка на духа дава поведение, а тази обработка се гради на определена ценностна система. За нея аз съм написал 7 монографии - между 50 и 100 души са ги чели и са казали: тоя май че не е добре.

Ето я тракийската ценностна система - Китов я показва. Когато откритото позволи дори първоначален коментар, тогава общественото мнение се променя в негова, в наша полза. В ползата на едно научно дирене. Което очертава или се стреми да очертае параметрите, критериите, ценностната система, даденостите, добродетелите, които определят поведението на траките спрямо гърците, спрямо илирите, спрямо малоазийците, спрямо семитите, сирийците, спрямо други етнокултурни кръгове, които са много изявени и които са много силни. Тъкмо защото имат своя определена ценностна система, траките се отличават от съседите си. Иначе всичко ще стане едно и също. Прочутите универсални схеми, които покриват световната история оттук до островите Фиджи и от островите Фиджи до нас, са схеми, след които нищо не остава. Ние сме били същите като австралийците - тогава значи няма история, няма хора, няма специфика, няма поведение, няма разлики - всичко е мъртво.

[…] Сега, какво значи научни методи? Ако мислите за теренните методи, те са твърдо установени и в по-голяма или в по-ниска степен се спазват. Това е грижа на Археологическия институт. Ние тук [в Института по тракология] не сме археолози, не сме хора на терена. Ние обаче имаме една методика, която аз защитавам от 1981 г. Методика, която цели да докаже именно системата, а не броя, разнообразието, отделните характеристики на видове вярвания, видове прояви, видове действия. Системата е тази, която прави историята. Е ли забелязана тази система от класическите гръцки автори? Забелязана е. Това е нашата методика. Важното е интерпретацио трацика, т.е. тракийската интерпретация на гръцките текстове да бъде защитена. Сега за щастие тя е защитена не само с исторически текст, критични, епиграфски и нумизматически или случайни археологически аргументи, а с една успешна многогодишна работа. […] Нашата методика се потвърждава в перспективата си - и вече за щастие в детайлите си - от разкопките и находките не само на Китов, разбира се, а и на други колеги. Т. е. находките потвърждават тази система, която аз наричам орфизъм. Наричам я орфизъм, защото е добро конвенционално название на гръцките наблюдатели, които са забелязали тази вяра, това упование в безсмъртието на енергията (не на тялото и не на душата) в тракийската обредност. И като са го забелязали в тракийската обредност, гърцизират. И като гърцизират, се появява едно класическо вярване, но което вярване е за интелектуалния елит на Атина и на други големи гръцки градове. Тук обаче, в Тракия, особено в Одриската династия (ние сме на територията на Одриската династия фактически), то е йерархизирано и подредено. Те се обявяват за синове на Аполон. Те самите знаят доктриналната си позиция, не ние им съобщаваме каква е тя, Фол и компания…Те знаят и Котис пише: ‛чедо на Аполон‛, т.е. служител, т.е. роден от свещения брак между бога-слънце или бога-огън и майката земя. Което става в могилата. Току-що ви казах за вертикалния и хоризонталния модел, това е съчетаването на двата принципа, на женския принцип и на фалическия принцип. И по този начин се ражда царят. По този начин ще умре символно, антроподемонизиран, за да може да завърти наново цикъла си. Когато Китов не намира скелет или не намира следи от кремация, това е много щастливо обстоятелство за теорията на орфизма, тъй като той очевидно е разчленен и маската е на мястото на главата, златната маска. Това е чиста фантазия, на мястото на главата е маската. Т.е. трупът е разчленен, за да може да бъде антроподемонизиран. На седем части, на сакралното число, четирите крайника, фалоса, главата…Седем части. Те се разхвърлят хоризонтално и се заравят в земята. Както е заровена главата, която той е намерил, отрязната глава от статуята, портретната, която е на някой цар вероятно. Тя е заровена пред Голямата Косматка, където е фантастичното антроподемонно погребение, в ритуална яма, тя е с 6 метра дълбочина, 9 метра диаметър, страшно нещо. И вътре стои само главата. Т.е. разчлененият образ е мислен в утробата на великата богиня-майка, откъдето той се ражда наново. Т.е. антроподемонизира се. В Старосел е същата ситуация. Едно светилище, в което той се антроподемонизира, мислено преминава в качеството си на безсмъртие на енергията, а трупът се заравя отвън. И Старосел е обиколен от пищни погребения. В Тракия имаме една йерархия, защото имаме и една царска власт, разбира се, имаме една религиозна доктрина, която е много силна. Която се изповядва от езотеричните мъжки общества и вярва царя в образа му на Орфей. Орфей не като музикант или поет, а Орфей като човек, който умира и наново се ражда; както той, царят, го прави. Орфей е кодово име, Орфей е гръцката метафора. Орфей на тракийски не може да прозвучи, няма начин да се създаде тази дума. А масовата страна на тази религиозност е жертвоприношението на бога, т.е. на бика. Което и до ден днешен го има в Странджа, както знаете, в нестинарските среди. Щом е жертвоприносен, неговата кръв и неговото месо ще бъдат вкусени, за да може той да влезе във вас. И да гарантира новото раждане на хората и света. Сега, господин Буцев, описанието на обредната ситуация, такава, каквато е, аз мисля да избегнем. Защото все пак Китов нищо не е публикувал.

[…] Почнаха приказки [по повод на тракийската изложба в Бон], в които и колеги участват: защо сме ги изнасяли, другите страни не ги изнасят. Това е абсолютна глупост. Хората не могат да не изнасят оригинали. Така се прави културна политика, така се прави история въобще. Така се променят учебници, така се променят възгледи, така се променя обществено мнение. Така се ангажират колеги и учени. Които увеличават, така да се каже, темпа на своите изследвания и дълбочината на своите проучвания и възгледи и тук, в България. Защото така се вижда цялостността на нещата, за която всъщност си говорихме. Немските гидове там са обучени не от мен, а от немските организатори, за да обясняват какво е това орфизъм като ценностна система, като вяра, като доктрина, като начин на поведение. Какво е това безсмъртие, за какво точно безсмъртие става дума. Именно като отлика на траките, на откриването [на изложбата] един от немските организатори каза, че като гледа човек тракийската орфическа доктрина, защитена с показаните материали, започва да мисли, че гръцката митология е сапунена опера, която се състои от любовни епизоди.