"Сборник със студентска поезия" може би ви звучи някак несериозно. Позволете да възразя. При масовото производство на поетични текстове, при пословично лошата обозримост на това, кой какво, как и защо пише, такъв един сборник може да играе важна и много полезна роля. Като събира на едно място множество различни имена и текстове, като ги вкарва в един клуб под зоркото око на охраната (съставителите), той би могъл да даде тласък на всяко едно име и всеки един текст по отделно. По простата причина, че сборникът може да стигне до по-широка и по-разнородна публика, отколкото книжките или отделните публикации на включените автори. Най-малкото, самите тези автори ще се прочетат един друг.
И наистина, без помощта на такива сборници как ще се ориентирате в обезкуражаващото множество от текстове, които се борят за вниманието ви? Влезте в някой от големите литературни сайтове – или пък дори в книжарница, защото немалко от тези поети имат издадени книги. Сигурни ли сте, че можете да направите своя избор между Яница Радева и Емилия Бадева, между Борис Натев и Мартин Златев, между Поли Муканова и Надежда Огнянова? Като за начало отсейте кои от тези шест имена са измислени и зад кои наистина се крият хора с хубави поетични текстове.
Ако смятате, че няма да се справите, сборникът "Фейсконтрол" може да ви бъде надежден пътеводител из актуалната студентска поезия. Всъщност, словосъчетанието „студентска поезия‛, както дружно предупреждават и съставителите, е подвеждащо. Няма общ знаменател, под който можем да подведем тези трийсет души, които охраната е допуснала до клуба, от Димитър Кенаров до Марица Колчева. Те просто са се събрали вътре с разнообразните си стихове, разнообразните си стилове, разнообразните си теми и това събиране е повод за литературно запознанство. Водещо е фрагментарното начало, колажът, миксът. Именно тази идея си пробива път през своеобразния предговор на арт-група "Устата", от който, впрочем, можете да научите и други прелюбопитни неща, например, че „опашкуленото време вгражда в Корпуса‛, а „биографемата е шаманизирана чрез словоблудство‛.
Явно е, че нито за момент съставителите не са се изкушили да търсят някакви общи характеристики, да открояват тенденции, да правят строга антология със собствена логика. Логиката е проста: събрани са най-качествените, онези, чиито имена си струва да се прославят. Колко са били кандидатите – не знам, нито пък знам какво представляват отклонените към друг клуб текстове. Разполагаме само с онези лица, които е пропуснал фейсконтролът. Казвам „лица‛, а не „текстове‛, защото като че ли наистина този сборник цели по-скоро да ни представи лицата, отколкото да ни запознае с текстовете. (Дали затова при някои поети, от които имам представа, се чудя дали присъстващите в сборника текстове са наистина най-знаковите?) Имаме си работа с нещо като ‘rough guide‛, който само ни запознава с имената, а от нас зависи да си набавим повече текстове на онези, които ни заинтригуват. От тази гледна точка е съвсем логично, че всеки автор присъства със своята снимка – за да бъде видян, да бъде разпознат. Жалко е, че повечето са пратили снимки с лошо качество. Жалко е, че има и някои печатни грешки и досадни недоразумения (например авторката на „Прясно месо! Прясно месо!‛ е Александра Чаушова, а не Чаушева). Но пък и техническите несъвършенства могат да бъдат видени като аспект от колажната небрежност на студентската култура, оттам и на студентската поезия.
С две думи: ценен сборник. Не само за онези, които чрез него ще си прославят имената, но и за другите, които, ако досега не са знаели имената им, ще ги научат. А повечето имена тук заслужават да бъдат запомнени. И понеже са повечето, няма да си губя времето да ги изброявам. И без друго доста ще ги споменават в следващите години.