Варненският драматичен театър ‛Стоян Бъчваров‛ става на 85!

Удоволствие е да можеш да се присъединиш към заслужените овации, които ще огласяват празничните салони на театъра през юбилейните тържества.

Не са много театрите у нас с такава богата и дълга история. Варненският театър от момента на създаването си е сред онези няколко български сцени, които са определяли и определят основните репери на театралната ни мрежа, които са задавали и задават стандартите на сценичното мислене на нашия театър, които са формирали и формират неговите търсения вече толкова години. През тази сцена са минали едни от най-талантливите ни театрали. Варненската публика знае какво е добър театър и как един театър се отплаща на нейната преданост.

Но да запазим трезвост и да не забравяме, че все пак театърът е изкуство на мига. То е живо само тази вечер и никакъв успех в миналото не може да потуши неудовлетворението ни, ако днешният спектакъл не вълнува. Всеки театър всеки миг живее в центъра на остров Родос, и никакви спомени за минали успехи не могат да му помогнат, ако не е жив и търсещ днес.

85 години не са малко. Класиците казват, че десетина години може да продължи един сценичен подем, за десетина години една нова театрална идея бива изпробвана, реализирана, постига триумфа си (ако стигне до него) и след това става банална, уморена… Тогава тя отстъпва на друга идея за театър – най-често в недрата на друга трупа, често в друг град. Но благословената приемственост, продължението на авантюрата може да се случи и на същото място, ако се поддържа ситуацията за поемане към ново рисковано приключение, и ако театърът успее да убеди своите зрители да го следват по новия път…

Във всички случаи 85 години са достатъчни, за да може един съхраняващ виталността си и любопитството си, един свързан с публиката си театър да преодолее кризите си, да овладее и затвърди полетите си, да премине помъдрял през неизбежните години на повторението и сивотата.

Защо пиша тези баналности?

Защото има нещо, което отличава Варненския театър от другите извънстолични (само от тях ли?) театри през последните достатъчно драматични, но и по-истински за живите театри, години. И други театри навършват повече или по-малко кръгли юбилеи. И други заслужават добри думи за засетите в душите ни семена на човеколюбието и състраданието, на радостта от живота и от изгарящото усещане за свобода и зараждащо се достойнство, на освободеността на духа като висша цел и средство (особено за актьорите и режисьорите)…

Там е работата, че Варненският театър с основание може да се гордее и с днешния си ден. Защото е от малкото театри, които вече години наред ‛произвеждат‛ събития – един от двата основни показателя за виталността на един театър, наред с този за недопускане ‛слизането‛ под определено ниво.

Но Варненският театър прави и нещо повече. Той години наред залага на младите, има млада и запалена трупа, ръководството на театъра мъдро разбира, че днес рисковете се отплащат. Дори амбициозното си гостуване в София (виж малката колонка) театърът използва да ни запознае с творчеството на младите си актьори и режисьори. Тази далновидна политика, провеждана вече години наред, обещава добри сезони и занапред.

- Добре, като си така възторжен, можеш ли да изброиш поне пет варненски актьори, играта на които в даден спектакъл вече гарантира, че има смисъл от срещата с тях?

- Мога. Михаил Мутафов, Стоян Радев, Пенко Господинов, Веселина Михалкова, Биляна Стоева… Не мога само пет…

Театър, в който през последните десетина години работиха невероятният Стоян Камбарев, Красимир Спасов, Маргарита Младенова, Галин Стоев, Пламен Марков, в който вече три спектакъла направи Явор Гърдев, в който започва своя път талантливата млада режисьорка Десислава Боева, в който сценография творят художници като Тодор Игнатов и Никола Тороманов (да спрем до тук), заслужава уважение.

Честит юбилей!