Ре-Ре-Хартия
За една година - между ‛Рe-Хартия 1‛ и ‛Рe-Хартия 2‛ - галерия ‛Сариев‛ се наложи като особено динамично и амбициозно развиващо се пространство. Груповите и самостоятелните изложби там се явяват по-скоро като нестандартни разрези на съвременното ни изкуство, отколкото като представяне на определени имена. ‛Рe-Хартия‛ не прави изключение от тази политика. Проектът обединява автори от различни поколения и области според един много прост принцип – чрез материала, с който експериментират. Идеята на галериста и куратора Веселина Сариева е да превърне проекта ‛Рe-Хартия‛ в ежегодна традиция, чрез която да прави общ преглед на съвременната ‛хартиена култура‛.
Хартията е повече от податлива и благодатна за всякакви провокации. Но най-ценното, поне според мен, е това, че при работата с хартия формата променя обичайния статут и вид на материала, а материалът от своя страна придава съвършено нов смисъл на формата. Тази концептуална игра е оптимално използвана от авторите в ‛Рe-Хартия 2‛. Логично е веднага да направя сравнение с първото издание. То се осъществи, когато галерията едва прохождаше. Хартията присъстваше в изложбата повече формално, като носител на текста и изображението. Докато сега, в тази изложба, цялостната концепция ‛Рe-Хартия‛ е изпълнена с много повече смисъл.
Всъщност хартията, обектите от ръчна хартия, монохромните обекти, обитават почти постоянно галерия ‛Сариев‛. Сред авторите в ‛Ре-Хартия 2‛ са имената, които галерията редовно показва. По-голямата част от тях обаче, се появяват за първи път в това пространство и разширяват все повече периметъра на очакваното от проекта. Това са например младият Светлин Балездров, чийто дебют беше наскоро в рамките на ‛Място за срещи‛ в СГХГ, Димитър Делчев със своите ярки бижута от хартия, Аделина Попнеделева със съвършено различно от останалите концептуално присъствие, Стефан Лютаков – класическият модерен пластик на българската скулптура.
Хартията тук е предимно триизмерна, интензивен участник във формата, не просто основа и подложка. Пластиката на ръчната хартия я сродява най-много с керамиката и текстила. Заради това може би тя, поне на този етап, е една област, окупирана и овладяна предимно от керамици. Но в същото време богатата гама от възможности, която дава като цяло този материал, е предпоставка галерията да кани и предизвиква автори, които по принцип не работят интензивно с хартия. Акцентите, които ме привлякоха, силно изиграни като идея, форма и цвят в ‛Ре-Хартия 2‛ са свежите ‛Лице/Опако‛ и ‛12‛ на Рада Дичева, ‛Структура‛ на Яна Юнакова и ‛Бяло/Сиво/Черно‛ на Ина Дамянова.
Работите в изложбата са между два полюса - от минималистичната и рационално хладна форма, каквито са кутиите на Емил Миразчиев и оригамите на Светлин Балездров, през емоционалната хартиена живопис на Вихрони Попнеделев до разказвателното и поетично дърво на Евелина Ханджиева. И така се оказва, че хартията като материал може убедително да обобщава не само поколения, но и тенденции, светогледи, лични стилове, изобщо тотално различни автори. И освен това наистина може да бъде РЕциклирана от творческото мислене като съвършено нова форма на керамика, на скулптура, на метал, на графика, на живопис, на всичко, което пожелаеш.
Хартията е повече от податлива и благодатна за всякакви провокации. Но най-ценното, поне според мен, е това, че при работата с хартия формата променя обичайния статут и вид на материала, а материалът от своя страна придава съвършено нов смисъл на формата. Тази концептуална игра е оптимално използвана от авторите в ‛Рe-Хартия 2‛. Логично е веднага да направя сравнение с първото издание. То се осъществи, когато галерията едва прохождаше. Хартията присъстваше в изложбата повече формално, като носител на текста и изображението. Докато сега, в тази изложба, цялостната концепция ‛Рe-Хартия‛ е изпълнена с много повече смисъл.
Всъщност хартията, обектите от ръчна хартия, монохромните обекти, обитават почти постоянно галерия ‛Сариев‛. Сред авторите в ‛Ре-Хартия 2‛ са имената, които галерията редовно показва. По-голямата част от тях обаче, се появяват за първи път в това пространство и разширяват все повече периметъра на очакваното от проекта. Това са например младият Светлин Балездров, чийто дебют беше наскоро в рамките на ‛Място за срещи‛ в СГХГ, Димитър Делчев със своите ярки бижута от хартия, Аделина Попнеделева със съвършено различно от останалите концептуално присъствие, Стефан Лютаков – класическият модерен пластик на българската скулптура.
Хартията тук е предимно триизмерна, интензивен участник във формата, не просто основа и подложка. Пластиката на ръчната хартия я сродява най-много с керамиката и текстила. Заради това може би тя, поне на този етап, е една област, окупирана и овладяна предимно от керамици. Но в същото време богатата гама от възможности, която дава като цяло този материал, е предпоставка галерията да кани и предизвиква автори, които по принцип не работят интензивно с хартия. Акцентите, които ме привлякоха, силно изиграни като идея, форма и цвят в ‛Ре-Хартия 2‛ са свежите ‛Лице/Опако‛ и ‛12‛ на Рада Дичева, ‛Структура‛ на Яна Юнакова и ‛Бяло/Сиво/Черно‛ на Ина Дамянова.
Работите в изложбата са между два полюса - от минималистичната и рационално хладна форма, каквито са кутиите на Емил Миразчиев и оригамите на Светлин Балездров, през емоционалната хартиена живопис на Вихрони Попнеделев до разказвателното и поетично дърво на Евелина Ханджиева. И така се оказва, че хартията като материал може убедително да обобщава не само поколения, но и тенденции, светогледи, лични стилове, изобщо тотално различни автори. И освен това наистина може да бъде РЕциклирана от творческото мислене като съвършено нова форма на керамика, на скулптура, на метал, на графика, на живопис, на всичко, което пожелаеш.