Гледай глобално, маркирай (се) локално!

Australian open, първият турнир за Големия шлем в тениса. African Nations Cup, африканското футболно първенство на националните отбори. И двете състезания се предават от Eurosport, където вече има български коментатори. Тенис-турнирът обаче свърши, при мъжете кипърската изненада Маркос Багдатис не успя да пребори големия швейцарец Роже Федерер и загуби с 3:1 сета (втория, впрочем, на нула); при жените белгийката Жюстин Анен-Арден се контузи също като сънародничката си Ким Клайстерс и така двете почти подариха титлата на французойката Амели Моресмо. Първенството на Африка още продължава, повечето от мачовете се излъчват директно и са доста любопитни. Ала не спортните резултати са интересни на този текст, те са му само фон: той ще играе на обратно на всички спортни канали, като се съсредоточи върху заставките, предшестващи и анансиращи турнирите, и пренебрегне самите турнири. Защото има едно важно разминаване между тв анонса и удара по тенис-топката: ако вторият е в някакъв смисъл най-отдалеч видимият връх на глобализационните процеси – кипърец и швейцарец се съревновават за австралийска титла в Мелбърн, – то първият е пукнатината, пробивът, драскотината на, във и по глобализацията; онова, което я допълва, макар до известна степен да е нейното друго. Един вид, колкото и глобализацията да ни връхлита, все още има шанс да не ни е връхлетяла дотам, че да ни отнесе като Dust in the Wind.
Особеното на заставките: Australian open е обозначен със знаменития камък Ayers Rock – свещеното място на аборигените, и със същите тези аборигени, изрисувани в бяло и танцуващи пред пламтящ огън; за африканското първенство, чийто домакин е Египет, заставките са ясни – ‛О, време, пирамидите ти!‛, сфинксът, Нил и, разбира се, талисманът на турнира – крокодил с топка. Спортът, заради който и от който (може би) тръгна глобализацията, е изпъстрен с маркери, които са специфични, особени, локални. С други думи, колкото и да настъпва глобализацията, винаги остават островчета, които се обозначават обратно, наопаки нея, които се идентифицират с местни забележителности, не с McDonald's, Nike или китайския ресторант наблизо. За да бъдеш разпознаваем, трябва да си регионален; ще рече, че в глобалния свят, ако не откриеш собствената си специфика, знака, благодарение на който всички ще те забелязват и разпознават, ще си останеш анонимен и унифициран, един сред многото безброй други анонимни и унифицирани. В този смисъл глобалността предполага и дори усилва регионалността до степен такава, че да се изведе следният парадокс: колкото си по-регионален, толкова си по-глобален. Казано иначе: колкото повече глобализация, толкова повече пукнатини по нея. Намираш своето си, за да не си невидим; откриваш собственото си, за да те отличат. Колкото повече потъваш в глобалното, толкова повече се нуждаеш от локалното, защото то те (ре)маркира, то ти дарява идентичност. Гледай глобално, маркирай (се) локално, защото не го ли правиш, ставаш никой, прашинка във вихъра на глобализацията. Изчезваш, сякаш никога не си бил и никога повече няма да бъдеш.
Прочее, открихме ли вече нашия български Ayers Rock?