Знам.бг е общообразователен портал – основен възел в националната мрежа от знания. Той съдържа обширна, достоверна, енциклопедична информация във всички области на познанието, както и материали, подпомагащи учебния процес в основните и средните училища. Към този момент Знам.бг съдържа: Българска енциклопедия А-Я (БАН), История на България, мултимедийни галерии, интерактивен атлас, таблици с факти от всички области на познанието, речници, библиотека от художествена литература и исторически документи, специализирани секции за ученика и за най-малките. Съдържанието нараства непрекъснато в количествено и качествено отношение. Нашата амбиция е да направим Знам.бг не само основния източник на (широко) енциклопедично знание, но и основния насочващ вход към други специализирани източници на (по-дълбоко, специализирано) знание.
Основната идея е да се подпомогне творческото, самостоятелно мислене и способностите на учениците да разбират и анализират концептуални модели и да ги прилагат при извличането на информация от конкретни данни. Чрез общодостъпност на фактическа информация се дава възможност учителите да се фокусират и да развиват способностите на учениците сами да изграждат знанията си – да разширяват собствения си кръгозор. Изживяното, самостоятелно придобито знание-умение остава за цял живот.
Знам.бг – съвместен проект на „Сирма Груп"; и Книгоиздателство „Труд", подкрепен от Министерството на образованието и науката и Министерството на съобщенията - ще бъде основен градивен блок в осъществяването на идеята за е-училище и е-обучение в България.


- Днес в печата се говори, че програмата за ‛компютризиране‛ на държавните училища не работи, че компютрите събират прах, че няма кой да въведе децата в Мрежата. Какви са тогава вашите надежди, създавайки Знам.бг?
- Надеждата е в това, че има доста училища, в които не е така - главно в по-големите градове. Те настояват за повече компютри, за повече качествено съдържание. Очевидно една голяма и сложна система като държавното образование – и бюрократична, и консервативна - е трудна за промяна. Но се правят първи стъпки. Има стратегия и тя, по-добре или по-зле управлявана, постепенно се изпълнява. Но „компютризирането на училищата‛ е само инфраструктурният поглед върху нещата. Големият парадокс е, че за инфраструктура се похарчиха около 50 милиона, докато за самото съдържание, което ще протича по тази инфраструктура, бяха отделени само около половин милион лева. Разликата е огромна. Вярно е, че ако няма инфраструктура, няма да има достъп до каквото и да е съдържание. Но все ми се струва, че този процес може да се управлява по-смислено – от една страна, да се разбере необходимостта от постоянно финансиране на разработката на качествено съдържание и софтуерна среда за е-обучение, а от друга, да се планира по-добре при въвеждане на инфраструктурата в експлоатация и обучението на нейните потребители – учители и ученици.
- В каква степен на завършеност е Знам.бг?
- Съвсем в началото сме. При добро развитие, съдържанието на Знам.бг би могло да се увеличи в количествено отношение стократно в следващите 5 години. Идеята е не да се публикуват просто действащите учебници в електронен вид, а да се предоставят оригинални, по-задълбочени материали, които да помагат на учениците- и на учителите - в образователния процес. Да им помогнат не само да разберат по-добре материала, който се учи в самия урок, но и да им дадат възможност сами да откриват, да придобиват знания чрез директно изследване на оригинални материали, статични и динамични модели. Това може да се отнася до историята, до литературата, но не само. Дори в т. нар. точни науки, във физиката например, един модел на физическо взаимодействие, който може да се представи и манипулира в компютърна среда, дава възможност учениците сами да открият закономерността, която е синтезирана във физическия закон, който изучават. Това е едно съвсем друго ниво на придобиване на знание. Това е промяна в самия начин на учене и точно този тип промени всъщност правят проектите за въвеждане на е-обучение толкова важни. Защото те не са просто електронизация на съществуващия материал и съществуващата класно-урочна система, а дават среда и възможност за значителна положителна промяна на образованието въобще. За съжаление, това все още не се разбира добре.
Планираме да обогатим съдържанието на Знам.бг неколкократно в рамките на идната година и да ускоряваме този процес, ако осигурим необходимото финансиране. В момента се въвеждат произведения на български класици, въвежда се допълнителен енциклопедичен материал. Въвеждат се общи и специализирани речници.(Това отваря една друга тема за езика, за думите и тяхната синонимно-семантична свързаност като част от инфраструктурата на мрежата на знанието, която започваме да изграждаме.) Работи се по допълнителните материали, свързани конкретно с учебния процес. Обсъждаме с Народната библиотека, с Етнографския музей и други институции да се привлекат техни ресурси, за да може да изградим една ‛златна колекция‛ от оригинални български документи (текстови и визуални), които в момента се пазят в националните ни хранилища. Огромна е разликата да видиш вестниците на Ботев и да прочетеш статиите му там, вместо просто да заучаваш някакви интерпретации за тях. Много исторически документи се споменават в уроците по история например, но никой не ги вижда, в момента ученикът няма възможност да се запознае с тях. Самото натрупване и общодостъпността на богатство от материали е една предпоставка за промяна в същината на учебния процес. В бъдеще, разбира се - не очакваме нещо да се случи още тази година. Постепенно, колкото повече учителите разбират, колкото повече учениците разбират, промяната ще става. Колкото повече тези, които имат отговорността да водят и управляват образователната система, разбират, промяната ще бъде по-съществена и по-ефективна.
- Специално за вестниците - част от очарованието им е да се докоснеш до хартията.
- Така е. Но според мен правим един разумен компромис. Ако се сравни богатството на културно, научно и всякакво друго съдържание, което може да се предостави чрез компютърната среда с традиционните хартиени методи; ако се сравнят разходите и логистиката, които могат да направят това съдържание достъпно за всички ученици в цялата страна, независимо от техните материални възможности и местоживеене, веднага се вижда, че това е един доста разумен компромис. Няма друг по-ефективен начин да предоставим такова богатство на всички ученици. Като тук въобще не става въпрос само за текстово, а за цялостно мултимедийно представяне.
- Предполагам, че порталът ще дава възможност за интерактивност, ученикът ще бъде въвличан в действие.
- Да, но не става въпрос за показване на повече, по-шарени, по-мърдащи се картинки. За съжаление много от т. нар. електрони уроци са такива. Става въпрос за осъзнаване и интегриране на нова педагогическа идея с различни модели на предметната област, на ученика и на учителя – въобще на целия процес. С подпомагане на учениците сами да откриват, сами да придобиват знанието, което те искат, изхождайки от собственото си разбиране за света и неговата промяна. По този начин в образователния процес се получава коренно различна мотивация.
Става въпрос и за една много по-тясна взаимосвързаност между предметните области поради силната взаимосвързаност на самото съдържание – и въобще предефиниране на понятието за учебен предмет. Това може да се илюстрира по много начини. В изучаването на история например. Много по-лесно е в тази електронна среда, когато изследваш едно отделно историческо събитие, да видиш контекста на това събитие в какъвто искаш разрез: в културен, обществен или икономически разрез в рамките на България; спрямо процеси в рамките на Европа или на целия свят; да проследиш/откриеш взаимовръзката между едно историческо измерение и друго. Например: Първата световна война има изключително силно отражение върху изкуствата и културата – промяна на разбирането за отношенията държава-общество-човек въобще. Предоставянето на възможност за търсене - и намиране - на тези взаимосвързаности в богатство от материали създава предпоставка за друг, различен начин за учене и обучаване. Създава възможност за ново отношение между процеса на обучение и ученето. Ученикът става движещата сила и интерес в неговия личен процес на учене, който се подпомага и предизвиква от учителя. Процесът на обучение се подчинява на процеса на учене, който е придобиване на нови способности за действие (далеч не само физическо; нито само като съждение!) и развитие на личностната осъзнатост за света и на самия себе си в цялата им многомерност и многообразие.
А не както е сега: учителят да се опитва да налива някакви строго определени знания (предимно фактологически), които ученикът е длъжен да възприеме и възпроизведе в един линеен и строго ритмичен процес. По какви критерии са определени точно тези знания? За колко време се задържа „възпроизводителната‛ способност, показана (добре или зле – няма значение!) на тестове и изпити? Какво е отношението между такава способност и реалния свят, в който ученикът ще трябва да действа след това?... Все въпроси, наболели за отговор. Изграждането на истински богата мрежа от знания и информация, достъпна до всички и навсякъде, не само ни подтиква, но и ни задължава да търсим практически отговори на тези въпроси.
- Но структурирането, подготовката , попълването на един такъв портал, основен възел в националната мрежа от знания, както го определяте, е изключително обемна работа.
- Точно така. Това е един огромен проект. И тук изниква въпросът за въвличането в него на националните културни институции. Институции като Народната библиотека, НИМ, НХГ и БАН с всичките си институти, университетите (Министерство на образованието и цялата система за образование), предполага се, са създадени с мисията да натрупват, съхраняват, предават, обогатяват историко-културна информация и артефакти и в по-малка степен да създават ново знание. Българското общество е осъзнало още преди конституирането на държавата, че създаването и поддържането на тези институции е инвестиция от изключителна важност. Въпросът е да се осъзнае, че ролята на тези институции се променя с преминаването на обществено-икономическите отношения от производство-търговия със стоки (включително и информацията като стока) към производство на знание. И че тяхната бъдеща роля е точно изграждането на тази национална мрежа от знания и съответните умения за производството им. Инвестицията в производство на знание е инвестиция в способността на обществото да съществува и се развива – инвестиция в неговото бъдеще. Мисията на тези институции трябва да се предефинира. Да се разбере колко важно е обществото да отдели достатъчен ресурс за изграждането на национална мрежа от знания и промяна на образователната система, осигуряваща уменията за тяхното производство. Иначе не можем да мислим за добро обществено-икономическо развитие.
- Доколкото разбирам, във вашия проект става дума за това ученикът сам да се позаинтересува от различните пътища, към които води дадено изречение, дадено съждение или дадено научено знание, за да може да го обогати сам.
- Веднага изниква въпросът какво е това ‛знание‛ и как го предефинираме в условията на е-обучение и изискванията на едно общество, произвеждащо знание? Търсенето на път е знание. Съзиданието е знание. Чувствителността е знание. Нещо повече: моето убеждение е, че способността да се върви по пътя на знанието, да се разширява личното разбиране за света е основното знание, което трябва и може да се научава в училище. Способността като съждение, като самостоятелна мисъл; моженето като способност за възприемане на неща, които не познаваш, и за адекватна реакция; моженето като представа за света. Значителна част от продукта на сегашното образование са хора, слепи за голяма част от света, за човешкия свят. Липсата на изграждане на богат кръгозор, както и на самостойно мислене, са едни от основните провали на образованието. Това може би е много абстрактно - един прост пример: рекламата и т. нар. свободен пазар са силни ограничения върху свободата на човек да избира, независимо че се опитваме да се убеждаваме в обратното. Реално погледнато, ограничава се не свободата на избора, а виждането, полето за избор, кръгозорът. И в това вече тясно поле трябва да си много доволен, че имаш пълна свобода да избираш стоките, външността, дори личността си. Същото става и в политическата сфера. Тук веднага влизаме в разговор за противоречието между просвещенските, хуманните цели на образованието и нуждите на едно капиталистическо общество от консуматори. Слава Богу, обществото не може да бъде чисто капиталистическо (или социалистическо), нито хората са само консуматори. Слава Богу, човек учи и се развива непрекъснато - независимо от образователната система, в която е поставен.
- Това противоречие е отразено и в Знам.бг. И там има реклама... Не надценявате ли ученика? С амбицията едва ли не да му дадете правото да се учи сам, не му ли давате повече права, отколкото той може да издържи.
- Всъщност доста от противоречията, за които говорехме досега, не са непременно вредни противоречия, които трябва да се премахват. Много от тях са движещи, те са съществено необходими, за да може да има развитие. И мисля, че точно този въпрос е едно от тези движещи противоречия. Как да съвместим, от една страна, естествената нужда на човека - която се проявява още в бебешка възраст - да се самоизгражда в общуването си с другите, със себе си и с околния свят с естествената необходимост членовете на едно общество да имат общи знания, общ контекст за комуникация? Динамичният баланс на това противоречие е свързан с подхода към детето още от най-малка възраст – родители, възпитатели, детска градина, начално училище. Има достатъчно реални примери, които най-малкото дават успокоение, че това противоречие - динамично и движещо - е решимо положително. И точно натам трябва да се стремим, променяйки, разбира се, критерия си за знания и тяхното измерване. Съответно трябва да се промени и измерването на образователната система. Част от неадекватния резултат на образователната система се дължи на начина на измерването й. Повечето от това, което възпроизвеждаш на изпит, забравяш много скоро. Абсурдно обществено заблуждение е, че способностите за запаметяване (не само на факти, а и прилагането на запаметени готови модели – спомнете си „темите по литература‛!) имат голямо значение и могат добре да предвиждат икономическата и личностна реализация и развитието на човек в живота. Това заблуждение е съизмеримо по неадекватност със заблуждението, че т.нар. коефициент на интелигентност (IQ) предвижда успешното развитие на човек извън училище. Измерването на тази основа изкривява системата. След като оценяват учителите на основата на успеха на учениците в запаметяването (което, между другото, е най-слабата страна от интелектуалните способности на човека - всичко друго е много по-силно), естествено е да се получават резултатите, които наблюдаваме. Кой в момента измерва образователната система спрямо способност за реакции в нови ситуации? В среда, която не познаваш? Кой измерва образователната система по вътрешните морални и граждански разбирания на учениците, които излизат от нея? Кой измерва образователната система по това, дали учениците са способни да виждат и правят изкуство (в техните избрани области на интерес и личностно проявление – не непременно в т. нар. изящни изкуства)? Дали са способни да идентифицират и да решават междуличностни конфликти? Дали имат идея за своята собствена стойност като личност и за това какво трябва да правят, за да я развиват и накъде? Никой не мери тези неща в момента. Никой не си и помисля. Контравъпросът е: можем ли да очакваме такива неща от една образователна система и възможно ли е да ги измерваме.
- И трябва ли да очакваме?
- Според мен, да. Те трябва да се обсъдят и конкретизират, но мисля, че да, трябва да очакваме такива параметри от една образователна система. И можем да ги измерваме. Те може и да нямат чисто количествени измерения, но това не значи, че не подлежат на измерване. Между другото, в софтуерната индустрия (една типична индустрия на знанието) проблемите са много сходни. Чисто финансовите показатели са абсолютно недостатъчни, за да може един бизнес да се оценява, планира и развива стратегически. Необходим е комплексен поглед върху бизнеса, който включва най-различни аспекти. Става въпрос за показатели, които нямат директно количествено измерване, но те се следят, защото в противен случай такъв бизнес не може да се развива добре и да се управлява стратегически. Моята теза е, че образователната система също трябва да промени и обогати критериите си за измерване, защото нашето общество иначе няма да може да се развива добре. Ние по един или друг начин вървим към ерата на производство на знание, нещо, което има много съществени социални и икономически последствия. В крайна сметка най-конвертируемият, най-‛износимият‛ български продукт не е киселото мляко, нито плодовете и зеленчуците. Това е знанието.
- ‛Е‛ или ‛беше‛?
- ‛Е‛. Най-ефективната в момента индустрия в България е индустрията на знанието. Софтуерните фирми, например, са чиста проба такава индустрия. Няма по-ефективна индустрия в България, нито другаде (изключвайки финансовите манипулации, разбира се) по производителност на човек и по възвръщаемост на капитали. Пътят е към общество на знанието, няма друг. Тези процеси са обективни. Друг е въпросът какво правим, за да развиваме тези индустрии на знанието. Качеството на образованието има пряко и много голямо отношение към развитието на тези индустрии.
- Значи, фактически вие говорите срещу тестовете, срещу американизацията.
- Точно така. Един от основните проблеми на американската образователна система е, че тя не произвежда мислещи хора, а консуматори, които нямат способност да изграждат собствено мнение и са лесно манипулируеми от управляващите класи. Не говоря за елитите, които си имат своите училища. Не говоря и за многообразието от изключения в една такава огромна и сложна страна. А и тестовете са по-скоро симптом на проблемите, не първопричина.
- Смятате ли, че България има ресурси да обезпечи един такъв обемен образователен проект?
- Това е проблемът. Въпрос на концепция, на разбиране. Ние нямаме концептуален проблем да си купим десет нови изтребителя, нали? Стойността на един изтребител и неговата издръжка би могла да финансира такъв проект. Значи, проблемът не е в парите, със сигурност. Както очевидно в цялата държава проблемът не е в парите - проблемът е в управлението. Тази държава, малко по-добре управлявана, би могла да бъде много по-напред. Та, първо е разбирането. Това разбиране още не е изградено в обществото като цяло, още по-малко в неговите институции. Разбира се, институциите на едно общество, според мен, имат задачата да го водят, не просто да отразяват неговите нагласи или интересите на отделни кръгове. Отговорността на едно правителство е да се опита да види нещата напред и да подтикне обществото да подкрепи развитието напред. И в известен смисъл това става. Ето, например днес – интересно съвпадение – Министерството на образованието пусна конкурс за система за управление на е-обучение. Значи има движение. Въпросът е в личностното влияние върху това движение, доколко то може да се оптимизира. Не е въпрос на движението въобще. Както е с всеки един обективен обществено-икономически процес. Това, дали ние тук си говорим в момента, в крайна сметка няма значение за процеса; но това, дали в България тези неща ще се случват по-скоро или по-добре, тук вече личностите имат голямо значение. В Румъния (говорих с румънски колеги онзи ден, бяха тук на посещение на един семинар) казват: ‛Късмет извадихме, падна ни се добър министър на образованието‛. Досега по проекта за компютризация и създаване на електронно съдържание в училищата те са похарчили стотици милиони евро. Вижте разликата в скалите. Ние досега за съдържание сме похарчили едва четвърт милион евро. Въпросът е на разбиране. Не на пари. Пари има. Това безумно извинение, че нямало пари за нещо толкова важно, е незачитане на обществения интерес и просто начин някой да скрие истинските си приоритети. То е и индикатор за липса на реално функционираща демокрация, защото общественият интерес все още не е основен фактор на политическите решения.
- А другата страна на ресурса - хората?
- Всъщност аз се опитвам да кажа, че това е основният проблем. Защото една промяна на образованието не може да се осъществи чрез слагане на компютри в училищата, без промяна на управлението на образователната система и обучение на самите учители. Това е абсурдно. Институционните промени в системата, колкото и да са необходими, не са достатъчни. Трябват промени в самата сърцевина на образованието – отвътре – промени в разбирането за психологията на ученето, за необходимите видове знания, промени в ролята на ученика - и на учителя. Промени и в динамиката и свободата на системата на образованието. Промени в обществените изисквания към образованието. За да могат да се осъществят тези промени, трябва да започне целенасочена обществена дискусия. Не просто говорене, без да чуваш другите – както често се случва по вестниците и другите медии. Целенасочена и отговорна дискусия, планирана и управлявана от подготвени модератори, въвличаща ключови организации и личности. Ще опитаме в скоро време да поставим основата на този обществен проект-дискусия ‛Ново училище‛ и благодарим на вестник „Култура‛ за интереса и подкрепата към него.
- Добре. Хайде преди дискусията да задаваме фундаменталните въпроси.
- Много се страхувам, че фундаменталните въпроси са много и не могат дори да се изредят или да се оформят в един разговор.
- Мисля да не сте прав, защото ‛фундаментални‛ въпроси означава, че са един-два. Що е знание и има ли нужда от него, примерно.
- Добре, тогава аз да ви попитам - какво е това ‛истина‛ и ‛енергия‛. И ‛човек‛. Истински фундаментални въпроси.
Но основните въпроси за образованието - да, с това трябва да се започне. Какви са обществените изисквания към образованието? В крайна сметка, как самото общество вижда себе си в бъдещето? Проектът ‛Ново училище‛ ще започне точно с изясняване на въпросите, преди да се впуснем в търсене на възможните отговори.
- Вашите разсъждения не са ли в известен смисъл модернистични? Вие се опитвате да преварите, да предварите някакви развития в обществата, в цивилизацията. За да подготвите определен вид homo sapiens, който да бъде адаптиран или адекватен на тези...
- Това се опитваме да направим, да. Надявам се да не звучи прекалено арогантно.
- Опитвам се да разбера какво искате всъщност, какъв човек?
- Точно това е основният въпрос, който първо трябва да си зададем, преди въобще да говорим за система на образованието. Какъв човек искаме и, следователно, какво общество?
- Дали не искате един прекалено свободен човек? Наблягам на думата прекалено.
- Има такъв проблем, да: едно общество не може да бъде изградено от прекалено свободни хора - наблягам на думата ‛прекалено‛. В този смисъл въпросът е да изберем онези ограничения върху хората, които биха им оставили лична свобода, но и възможността да съществуват в хуманно общество. Използваме една и съща дума в твърде много значения. Много по-лесното е да изберем такива ограничения, които не оставят свобода. (Тук думата ‛свобода‛ e употребена на същото това ниво, на което говорим за ‛истина‛, на което говорим за ‛енергия‛...) Много обществени реконструкторски проекти (революции) са тръгвали по тези пътища. Много обществени структури избират лесния път на ограничаване. Това е проблем и на образователната система. Какви да са тези ограничения, за да може тя да функционира спрямо обществените нужда и да не отнема свободата на личността да се развива самостойно, нито свободата на учителя да подкрепя самостойното развитие на личността? Едно такова взаимодействие между ограничение и свобода са моралните модели, например. Когато моралните правила са наложени отвън, те са ограничение, когато са изградени чрез вътрешно разбиране, те са свобода. Подобно взаимодействие има и в религиите.
- Виждате ли място за религията в Знам.бг?
- Религиите са много силно свързани с обществата, с културата, с историята, с философските разбирания; те са нещо съществено, което си струва ученето, струва си разбирането. Човек се обогатява чрез учене на религиозните концепции и тяхното разбиране (в най-широк аспект, тук въобще не говорим специално за християнство). В този смисъл да, има място. Но няма място - както още Френската революция е постановила - за обучение на религиозност в една образователна система, ако ще изграждаме общество на знанието.
- Дилемата религиознание-вероучение...
- Тук, парадоксално, опираме до друга интересна тема, свързана точно с въпроса какво е знанието, как го дефинираме. Един от проблемите на образованието в момента е, че не се учи Философия, а се учи История на философията. А Философията не е История на философията. За да може да задаваш и да имаш способност да отговаряш на философски въпроси, не е необходимо да знаеш какво е казал еди-кой си преди теб. Не се учи например Изкуство, а се учи История на изкуството. За да осъзнаеш естетизма на една линия, хармонията на едно движение, не е необходимо – дори е вредно – някой да ти е натрапвал колко хубава била Мона Лиза. До голяма степен това заобикаляне на същината, макар и не първоначално очевидно, се прилага и в обучението по точни науки. Реалният интерес на едно дете е да бъде математик, а не да учи за математиката, разбирате ли? Математизмът е най-интересното, защото променя и разширява представата ни за света и нашата способност да се вписваме в този по-широк свят. И да продължаваме да го откриваме.
- Не мога да се отърва от усещането, че сме на ръба на идеализма, когато става дума образованието да се промени така, че човек да учи Изкуство, а не История на изкуството, или да учи същността на нещата, а не историята на станали неща.
- Има такъв момент. Очевидно много от това, което говорим сега, може да се интерпретира като утопично, идеалистично и т.н. Това, което ме успокоява и всъщност ми дава увереност, е точно процесът на изграждане на индустрията на знанието. Там нещата са обективни, те започват да стават икономическа необходимост. Нашето общество, за да може да продължава да се пресъздава, трябва в един момент да прерасне в общество, произвеждащо знание. Това е, може да се каже, един обективен (ако щете, възприемайте го по марксистки) икономически процес, който налага да се променят и обществените отношения. И това ще стане. В известен смисъл дори проблемите на нацията, за които много хора говорят, могат да се погледнат от този аспект. Българите не успяват да се възпроизвеждат като нация, да имат национален растеж, защото не можем да произвеждаме стойност, която е висока както сама за себе си, така и в световен план. Такъв вид производство се нарича икономика на знанието. Фактът е, например, че българските софтуерни фирми произвеждат продукти, които се продават по цял свят и носят голяма възвращаемост - дават възможност за развитие на хората, работещи в тях. Проблемът на ниско квалифицираните индустрии е, че те не носят такава възвращаемост на хората, заети в тях; тези индустрии могат да останат единствено ниско квалифицирани. За да се развива икономиката на знанието, са й необходими хора, които могат да мислят, следователно на тази икономика й е необходима променена образователна система.
- Вие всъщност искате – мисля, няма да прозвучи патетично – това ново училище за едно ново време, в което ще живеят нови хора...
- Да... Обществено-икономическите промени вследствие развитието на информационните и комуникационни технологии са в ход. Въвеждането на информационните технологии в образованието е в ход. Самите те ще ни принудят да правим промени. Ако въвеждането им в образованието е стратегически правилно поставено, това ще ни позволи да го направим качествено по-добро. Това е и нашият апел. Да се използуват тези процеси, за да се обнови образователната система така, че да отговори на изискванията на бъдещето – и най-близкото, и далечното бъдеще.
- Нека накрая систематизираме промените.
- В момента мога само да изредя няколко от промените, които са възможни. Тепърва предстои да систематизираме и разбираме какво всъщност става и какво е възможно да стане. Трябва насочено изследване, прилагане и мислене. Трябва да възприемем самия този процес като учене. Време е да се учим.
1. Промяната на ролята на ученика и на учителя. От един модел, при който учителят се опитва да налее в главата на ученика някакво предопределено знание, се върви към модела, при който учителят помага ученикът сам да придобие знание и да го изживее вътрешно.
2. Втората промяна е на ритъма, фокуса и разпространението на обучението като процес. В момента има строго ритмична система, която изисква на определена дата да се учи точно еди-какво си. Тази система налага еднаквост на темпа на разбиране за всички деца в класа, което не е възможно. Сега има възможност за промяна на фокуса на обучението към самия ученик, към неговия ритъм на разбиране. Който от обект, както е третиран досега, се превръща в субект на обучението.
3. Промяна на разбирането за знание – от знание-факти към знание-можене. Определяне и развиване на тези способности, които биха били необходими предимства в икономиката на знанието.
4. Промяна на целите за придобиване на знание – от конкретно познание в определена област към придобиване и усъвършенстване на мета-знание, т.е. способности за мислене, усещане, научаване и действие, като конкретното познание се използува за поле-материал за практикуване на мета-способностите и в този смисъл няма защо да се ограничава в учебни програми. Преминава се от еднаквост към многообразие на научаването на конкретно ниво. От заучаване към творческо създаване.
5. Промяна на разбирането за целите на образователната система, на образованието въобще. Създаване на комплексни стратегически показатели за измерване на образователната система И промяна на начините на измерване на тези цели, включително измерване в дългосрочен план, след като хората са завършили.
6. Съвсем естествено, променя се и самото съдържание на учебния материал, то не може да остане в същата ограничена, линейна структура на досегашните учебници. Те трябва да станат структури с отворени въпроси, чиито отговори се търсят в богатството на националната и световна мрежа от знание, в света наоколо и вътре в себе си.
7. Промяна на начина на оценка на ученика - от тестване спрямо фиксирани задачи към субективно наблюдение на способностите на ученика в действие; от общ учебен план към индивидуални пътища за развитие; от външна оценка към развиване на способност за самооценка и самонаблюдение.
8. Промяна на училището - от йерархична организация, следваща точно определени правила и дейности, към активно учеща се, адаптивна организация, в която учителите развиват своите способности и мироглед не по-малко от учениците. От затвореност към интегриране в общността, както и интегриране на общността в училището.
Разбира се, тези промени не могат да настъпят веднага. Всъщност, със Знам.бг наистина се опитваме да ги изпреварим, за да може да е по-лесно на тези, които искат да се променят, да имат с какво да го правят – поне откъм информационно съдържание, засега.
Ще ми се да повторя: много е важно да има обществен дебат по промените, които въвеждането на информационните технологии в образованието налага. Трябва да се поставят тези въпроси, трябва да се изгради някакво разбиране за решението им и съответно то да бъде отразено в една национална стратегия. Не само за образованието, но и за управление на процеса на придобиване, съграждане, натрупване и производство на знание. Защото промяната на образователната система, изграждането на национална мрежа от знания, промяната на мандатите на национални културни институции – всичко това са елементи на стратегическо управление на знанието в обществото като цяло.
В заключение: Образователната система е инструмент за промяна на обществото. Това е било ясно разбирано и използувано от нашите предци – в епохата на българското Възраждане и преди. Време е да определим нашето бъдеще, като сътворим ново училище.
18 ноември 2005
Разговора води