"Марионетки" на Чавдар Мутафов е една от най-странните и опасни книги, написани на български език. Тя излиза през 1920 година в 21 екземпляра и поставя началото на нов мит - този за Дилетанта и неговите Марионетки. За да се доближим до мита, за да го разкажем и за да го разберем, трябва да си отговорим "Кой е Денди?", "Кой е Дилетант?" и "Каква е разликата между тях?", както и "Защо е Денди?", "Защо е Дилетант?" и "Защо е разликата между тях?".

По пътя към това изясняване неизбежно се засягат и други теми. Това са само част от изводите, до които стигнах:
Първо, Денди като ноумен е Денди като феномен. Дилетант пък няма нито ноумен, нито феномен, които да го отличават - затова е Дилетант, защото всичко му предстои. Всичко, което му предстои обаче е едно и неизбежно Денди.

Второ, в книгата са представени три типа познание по пътя към Dandy an sich: познание за себе си като наглед, познание за себе си като израз и познание за себе си като движение. Първото е феноменално, второто е дискурсивно, третото е социално познание.

Трето, едно от най-важните твърдения и наблюдения в книгата е, че думите "нищо не казват". Смятам, че това всъщност е една от основните сюжетни линии в "Марионетки". Зад словото няма нищо и то подобно на персонажите е лишено от означаемо.

Четвърто, книгата се занимава главно с любовта. И то любовта в нейното най-дълбоко откровение. И в това най-дълбоко откровение, тя се оказва Клише.

Пето, в този свят знанието е смъртоносно, а Истината - грозна, отблъскваща и опасна. Такава е структурата и динамиката на всички персонажи.

Шесто, книгата "Марионетки" е сложна, защото предоставя такъв избор, при който винаги има загуба. Въпросът е кое да изгубиш - красотата или истината.