Александър Кандов е роден в София. Завършва Държавната музикална академия в София, специалност композиция при проф. Димитър Тъпков и пиано при проф. Люба Обретенова. Работи като музикален редактор в БНР и в Издателство ‛Музика‛. Преподава полифония в Академията. Той е един от основателите на Дружеството за нова музика в България. През 1990 г. заминава за Испания, където преподава и композира. Автор е на творби за симфоничен оркестър, музикално-сценични форми, камерна и електроакустична музика. Произведения: Музика за оркестър (1985), ‛Ода‛ за сопран, алт, баритон, орган и оркестър (1987), ‛Апотеоз‛ за тенор и оркестър (1988), ‛Варианти‛ (1975) и ‛Нощни пеперуди‛ (1993) за пиано; ‛Кристали на зодиака‛ (1989) за пиано, маримба и магнетофонна лента, Концерт за 2 пиана (1983), ‛Монодрама‛ (т. Рюноске Акутагава – 1983), Трио-кончерто за флейта, арфа, виолончело и струнни (2006) и др.