Низар Хамза е професор по политология и декан на департамента за изкуства и естествени науки в Американския университет в Кувейт. Сферата, в която преподава, засяга теми, свързани с ислямски движения, международно право, изследователска методология, западна и ислямска политическа теория. Преди да започне работа в Американския университет в Кувейт през 2005, Хамза преподава в Американския университет в Бейрут, където е член на преподавателския състав в периода 1998 – 2004. През 1979 Хамза завършва право в Ливанския университет, след това продължава обучението си в университета в Южна Калифорния, където преминава през магистърска и докторска степен – съответно през 1982 и 1986. След като защитава дисертацията „Конфликтът в Ливан: изследване на мнения и отношения‛, Хамза се превръща в международно признат авторитет в областта на ливанската култура и политика, с особен фокус върху развитието на Хизбула и на други ислямски движения в Близкия Изток. Хамза е автор на книгата „По следите на Хизбула‛ (2004), която е отличена с престижна награда за академично издание на 2005. Хамза е съавтор на още две книги, а статиите му редовно се публикуват в международни научни издания. Текстът, който публикуваме със съкращения, е част от лекция, която професор Низар Хамза изнесе пред студенти в Нов български университет на 29 май т.г.

Шарлот Рош, за която става дума тук, е родена през 1978 в Хай Уайкомб, Англия. Премества се със семейството си в Германия, когато е на 8 години. Кариерата й стартира като водеща на Viva - германският еквивалент на MTV. По-късно създава предавания за Arte и ZDF. През 2004 става носител на най-престижната германска телевизионна награда - Adolf-Grimme-Preis. Първата й книга Feuchtgebiete („Влажни зони‛ –бел. ред) само за първите дни се продава в 500 000 бройки. Сюжетът й се върти около 18-годишната Хелън, чийто детски инат е смесен със силна увереност в сексуалните умения, и която попада в болница след непохватно бръснене на срамните части. Следват описания на мастурбация, содомия, кръв, медицински инструменти. Der Spiegel резюмира посланието на книгата в „Мога, значи съм‛, а Liberation иронично сравнява Рош с Франсоаз Саган, цитирайки началото на „Влажни зони‛: „Връщайки се назад в спомените си, осъзнавам, че винаги съм имала хемороиди‛.