Министърът: Дебатът за българското образование предстои
- Какво наследство завещаха на вашия екип предходните просветни министри? Кои са основните заложени капани?
- Труден въпрос. Не бива с лека ръка да се омаловажава онова, което колегите, които наследяваме, са направили за българското образование. Между тях има уважавани имена, които са оставили диря не само в областта на образованието, но и на българската култура.
Изповядвам дълбокото си убеждение, че традицията не бива да се забравя, защото късата памет и тук дава възможност да се преоткриват азбучни истини или да се повтарят стари грешки. Ще ми позволите, надявам се, да отговоря по-общо на вашия въпрос. Проблем представлява това, че българското образование често е превръщано в заложник на политически очаквания. Това предполага смяна на екипи, на стратегии и разбира се, на конкретни практики. Най-лошото е това, че по този начин необходимата реформа в образованието се случва по типично "български" начин - частично, незавършено или както казва Алеко - "не дотам". Ефектът е много страшен: хората се обезверяват в очакванията си, това, което искат, не става, смисълът убягва. А образованието е обществен, национално значим проблем. По какъв начин може да се направи и най-малка стъпка напред, например за запазване и повишаване на качеството в образованието, ако различни политически интереси управляват и пренасочват огромната социална енергия, свързана с грижата за образованието и възпитанието на децата.
Иначе наследството, като всяко наследство, е и добро, и лошо. Казвам "добро" и "лошо" за неща, които са изключително важни. Нашите предшественици направиха опит да приемат и реализират редица позитивни идеи. Хармонизирането на българската образователна система със системите на европейските страни е положително намерение. Но за неговото осъществяване е необходима професионална воля, а такава нямаше. Започнаха вътрешни рокади в ръководния екип на МОН, които направиха ситуацията неуправляема - решения, които не се спазват, противоречия в основни правно-нормативни документи, напрежение в системата, обвинение за корупция, тайни "приватизационни" уговорки. И всичко за сметка на децата, на учениците и студентите, на учителите и преподавателите. Това са повече от милион и половина пряко ангажирани с образованието хора.
- Има ли идеология провежданата просветна реформа?
- Първо искам да кажа, че не съм привърженик на епитета "просветна". На нашия екип се падна честта и отговорността да осъществи всичко замислено и да нормализира работата на системата. Уверявам ви, че когато говорим за "ред и спокойствие", съвсем не използваме стари властови клишета. Ние предложихме в Комисията по образование още през ноември 2001 г. Концепция за развитието на образованието и науката в България. Нейната идеология се изразява в следното: съхраняване на "просветната" традиция в България, която осигурява високо качество на средното и висшето образование; хармонизация с европейските образователни системи, във връзка с което са решенията на конференцията в Болоня от 1988, потвърждавани от европейските министри за образование неколкократно, както и решенията на Лисабонската конференция за взаимното признаване на дипломите и квалификационните степени, които влизат в сила от 1999 г.; създаването на модерна образователна система, която осигурява квалифицирани специалисти в различни области на социалната практика, на науката и научните изследвания.
- Чрез какви управленски жестове ще осигурите сигурност и стабилност в българското образование? Как ще конкурирате влиянието на телевизията и интернет върху учениците?
- Това са два различни и много тясно преплетени въпроса, защото са насочени към въздействията върху учениците и студентите. Първите "жестове", за които ще си позволя да говоря чрез примери, вече са факт - ясно и недвусмислено беше казано на "търговците в храма", че мястото им е другаде. Беше направена структурна реформа в централната администрация и второстепенните звена в системата. Бяха преструктурирани регионалните инспекторати, което предполага и определянето на ясни функции и ясни отговорности на изпълнителите. Бяха оздравени отношенията с университетите и БАН, които вече не се основават на предпочитания и емоции, а на диалог и взаимно разбиране. Дадохме възможност още през октомври миналата година за допълнителен платен прием по водещите магистърски програми.
Беше увеличен бюджетът на цялата система на образованието и науката. Да, с 0,4% от БВП, но ще работим това да стане тенденция. Бяха увеличени средствата за капиталови разходи на най-нуждаещите се университети в страната. Бяха решени залежавали с години административни казуси. Примерът е съвсем пресен - учебните планове на 151-во училище в София, в което се учат прекрасни ученици. Бяха сключени договорни отношения за издаване на българската литературна класика и снабдяването на училищните библиотеки с произведенията на български поети и писатели.
Значим успех е предложението за разширяване правомощията и отговорностите на училищните настоятелства като инициативен орган по осигуряване на условия за нормална работа и на учителите, и на учениците.
Това, което все още не е направено, е повишаването на учителските заплати. Необходимо е ясно да се каже: българският учител заслужава поне 50% увеличение на неговата заплата, защото от неговата работа зависи бъдещето на България. Но също така ясно трябва да се знае - само срещу квалифицирана и качествена работа.
Един "жест", към който съм особено чувствителен, е активизирането на евроинтеграционната и международна работа. Ще посоча още един пример. През ноември м. г. направихме предложение пред Осмата неформална среща на министрите в Страсбург за обявяване на Европейска година на образованието. Подготвихме и предоставихме на колегите в Европейската комисия проектoпрограма, която предвижда тази европейска инициатива да почне от нашата страна. Българската инициатива беше възприета положително и 2004 г. ще бъде под наслов "Европейска година за демократично гражданство чрез образование".
Що се отнася до телевизията и интернет, те могат да бъдат само наш съучастник в повишаване качеството на българското образование. Една от амбициозните цели на екипа на министерството в момента е до края на мандата да осигурим за всеки ученик безплатен достъп до интернет. Това бих казал дори има задължителен характер, защото младите хора в училище и университетите могат да изпаднат в информационна изолация, а това ще блокира тяхната конкурентоспособност.
- Дали престижът на учителската професия е унищожен безвъзвратно? Как може да преодолеем провокираната от "постмодерната" ситуация ценностна разпасаност в българското училище?
- Според мен категорично "не". Какво имам предвид? Българският учител, добрият, квалифицираният учител е онзи медиатор, без когото културните знаци на "постмодерността" не биха достигнали до децата. Ето защо ми се струва крайно време да си кажем: завистта към дългите ваканции е безполезна, необходимо е съпричастие, защото само онзи, който не е бил в училище, не може да знае какво коства подготовката на един учебен час - книги, материали, тестове, допълнителна информация. Разбира се, престижът се гради, когато се поемат отговорности. Пред децата на България.
След трагичния случай в "Индиго" обществото разбра, че от всичко, което става с нас, възрастните, най-много страдат децата. Създадохме Програма "За децата на България" и съвсем скоро тя, надявам се, ще стане факт. На децата са необходими качествени условия за учене, спортни площадки и съоръжения, атрактивни практики, които да осмислят свободното им време. В това се изразява грижата на едно общество за собственото му възпроизводство. Не казвам нищо ново, но са необходими съгласие и действия. Съгласието е факт, сега остават действията. Бих искал чрез страниците на изключително уважавания вестник "Култура" да приканя всички спортни дейци: "Отворете вратите на вашите спортни съоръжения за пролетната ваканция!". Това ще бъде истински подарък за вашите деца.
- Достъпно ли е образованието за българските семейства днес? Как бедността повлия на образователния процес?
- Равният достъп до образование в България е гарантиран от Конституцията. Много семейства обаче, предимно от малцинствен произход, срещат сериозни затруднения от финансово естество. Бедността е световен проблем, който не отминава и нашата страна. Има семейства, за които представлява трудност закупуването на дрехи и учебници. Поради тази причина и немалко деца отпадат от училище преди 16-годишна възраст. Това води след себе си увеличаване на "детската престъпност". Много директори и учители, както и редица настоятелства и неправителствени организации се стремят да осигурят образователни възможности за онези деца, които не могат да посещават училище. Осигурява се безплатна закуска, на някои места - обяд; събират се учебници втора употреба...
По-страшна обаче е духовната бедност, замъгленото съзнание, немотивираността да се потърси изход, да се променя животът. Опасно е, когато съображенията на един учител опират до това да не се купуват учебници, защото са скъпи. Дори и онези, чиято цена е колкото на сравнително прилична тетрадка. Такъв учител не съзнава, че един ден неговите ученици сами ще го попитат: вие ни подарихте бисерите на собствената си мисъл, кажете ни сега какво ни отнехте. Словото, духовността, информацията не могат да бъдат парцелирани и отпускани на дози или, пази Боже, да се твърди, че може и без тях. Тъкмо там е въпросът - че не може!
- Как образователната реформа бива обяснявана на родителите и на обществото?
- Има само един възможен начин - спокойно, разумно и ясно. Хората имат право да знаят как ще се обучава тяхното дете. Това е правото на всеки родител. Освен всекидневния поток от информация, трябва да има и такава за това как се осъществява образователната реформа и тя трябва да достига до всеки. Тук няма място за завист, недоброжелателство и негативизъм, защото проблемите са общи. Чрез интернет дадохме възможност всички документи на министерството, всички инициативи и проблеми да достигнат до своя адресат - ученици, учители, родители. В рубриката "Форум" събираме мнения за различни дейности на министерството и се стремим да отговаряме, разбира се, когато не става дума за откровени ругателства.
- Какво става с образованието в социално дискриминираните малцинства?
- Дискриминация е опасна дума и аз, признавам си, не бих я използвал. Работата с малцинствата не е единствено социален проблем или модерна "еврократска" риторика. Създадохме отдел "Духовно развитие и културна интеграция на малцинствата", привличаме инициативи на неправителствените организации. Най-важното обаче, което се прави в момента, се отнася към една десегрегационна инициатива - за въвеждане в образователната система на предучилищно възпитание, което ще даде възможност и на ромчетата да усвоят азбуката, да се научат да четат и пишат, за да се изравнят със своите връстници в първи клас. Образованието трябва да се подготвя отдалеч и много занапред. Ето защо мисля, че когато се говори за образование, няма частични решения.
- Какво е мястото на ценностните оценки в съвременното училищно обучение? Дали дескрипцията в учебниците не отмени прескрипцията?
- Проблемът е много сложен. Как говорим на децата и как говорим за другия са две страни на една монета. Намирам за изключително опасно това, че в езика на много учебници все още присъстват квалификации, негативни оценки на лица и събития, ценностни обобщения, като например, "бил жесток, както всеки мюсюлманин" и под. Предразсъдъчната риторика няма да ни направи по-българи, убеден съм в това. Примерът с "Аз съм българче" е показателен, за да си представим как лесно се наелектризират инстинктите на масите. Диктатът на охлокрацията е инстинктивен и лесно манипулируем. Това е нещо, с което също трябва да се справим. И колкото по-бързо - толкова по-добре за цялото общество. В това отношение екипът ни поощри инициативата за създаване на Христоматия на балканските литератури, където с паралелни текстове се дава възможност на всяко дете да "види", че мотивите и сюжетите не само в литературата, но и в живота са общи за всички, които живеем на тази грешна земя.
- Какви луфтове в образователните стратегии предизвикват постоянните учебникарски афери? Как ще се справите с финансовите апетити на мнозинството автори на учебници, маскирани с ценностен патос?
- Както навсякъде, така и при създаването и издаването на учебници и помагала има добросъвестни и недобросъвестни участници. Апетитите могат да бъдат регулирани, ако не вярвах в това, не бих го правил по нормативен и по процедурен път. Наредба, която не отваря "вратички" за нарушения и процедура, в която са изчистени всички възможности за "сделки". Искам да се обърна към всички, свързани с тази немалка грижа: некачествената книга, кухото съдържание в един учебник са много по-опасни от някое книжле с неприлични картинки. Както всяко сравнение, и това страда от некоректност, но когато говорим за етични ценности, то следва да се знае, че те не могат да се открият в нито едно "менте" на книжния пазар.
- Каква е функцията на общозадължителните матури след 12 клас? Какви разисквания провокира тяхното налагане?
- Обществото беше изкуствено наелектризирано по проблем, върху който не може да съществува спор. Не говоря за властов натиск над общественото мнение, а за това колко ненормално е деца да бъдат зареждани от фалшиви патетици, за които "да се клати системата" е въпрос на елементарно физическо упражнение. Удивително е, че в културната столица на България се стига до възгласи "Не на матурите!". Но както всичко, и това има своето обяснение и аз го търся в задълженията на учителите и техните директори.
Матурата е предвидена в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план от 1999 г. В преходните и заключителни разпоредби е посочено, че законът влиза в сила за всички, които през 1999 г. са били в девети клас. Законът е в сила от м. юли, а тогавашните деветокласници започват учебни занимания през м. септември. Следователно той е в сила и за "протестиращите". В България е крайно време да разберем, че един закон е приет от Народното събрание не за да се обсъжда три години по-късно, а за да се изпълнява.
Освен това нашата страна е ратифицирала всички документи, които предвиждат съпоставимост между дипломите и квалификациите в Европа. Едно от тези изисквания е категорично и ясно: дори и една година разлика в образователния цикъл прави дипломите несъпоставими. Ето защо беше въведен 12 клас. Става дума не за друго, а за това всички ученици да имат равен шанс пред своите връстници в Европа. Една национална матура, оценена от независима външна спрямо училището комисия, вече прави съизмеримо качеството на образованието. Нашата цел е да обвържем оценките от националната матура с приема във висшите училища, което не само че няма да усложни, а в значителна степен ще облекчи, усилията и семейните бюджети.
А който не желае - ще получи свидетелство за завършено средно образование и толкоз. Но без право да продължи образованието си във висше училище. Ясно е, че всички не могат да станат студенти, пък и това съвсем не е необходимо на обществото.
- Защо се провалиха Държавните образователни изисквания? Обвиняват настоящия министерски екип, че гледа образованието само по себе си, а не в широк културен контекст - вашият коментар?
- Създаването на държавни образователни изисквания или стандарти е част от хармонизацията на нашето образование с европейското и в този смисъл беше изключително необходимо и полезно. Познавам цялата процедура по създаването на стандартите по литература, например, и мога категорично да кажа, че въпреки максималистичната им тежест, те могат да се използват като надеждна база за стандартизиране на учебното съдържание в средното училище. Освен това те са приети с нормативен документ и следователно спазването им има задължителен характер. Това е валидно за всеки, още повече за един министър. Разбира се, няма съвършен стандарт и това не е някаква новост. Където това е необходимо, стандартите могат да бъдат балансирани с добри учебни програми.
В момента подготвяме учебните програми за 2 - 8 клас; предстои също така редуциране на учебните програми там, където те задълбочават дефекти на държавните образователни изисквания. Примерът е общоизвестен - учебната програма по литература за 10 клас, която би била прекрасна, ако учителите разполагаха поне с 200 учебни часа и две учебни години.
- Какво предлагате срещу бизнеса с частни уроци?
- Бих искал да кажа само едно: нашата политика тук е категорична - качеството в училище, а не извън него и срещу заплащане. Ако някои учители са останали с впечатлението, че им създаваме комфорт, то съм принуден да им кажа, че грешат. Частни уроци винаги ще има, но ние сме длъжни да ги ограничим. Не защото искаме да ограничаваме гражданските права на всички, които желаят да повишат квалификацията си, а защото смятаме, че това право следва да се осъществи в училище. Правно-нормативната уредба, например наредбата за прием в профилирани и професионални гимназии, решението за изпити в езиковите гимназии с вътрешно оценяване, условията на приема във висшите училища - това са зоните на частния бизнес и към тях ще насочим вниманието си. Но дано не забравяме, че частните уроци не са причина, а следствие!
- Как ще "вържете" средното с висшето образование? Как ще избегнете превръщането на българските университети в междинна станция по пътя към западните висши учебни заведения?
- При кандидатстване във висше училище се полагат приемни изпити, чийто характер се определя от самото висше училище. Взимат се предвид и общата или определени оценки от дипломата за средно образование. Въвеждането на национални зрелостни изпити има за цел преодоляването на проблема с липсата на единен критерий за оценка в средните училища в страната. Често при кандидатстването в университета дори стотните имат значение, което поставя в неизгодно положение учениците, положили сериозни усилия в училище, спрямо тези, на които оценките са "подарени" по силата на известни на всички механизми. Използването на резултатите от един общ изпит, какъвто ще бъде зрелостният, оценен от една национална комисия, ще премахне елемента на субективност. Същевременно бъдещото въвеждане на общ приемен изпит във висшите училища ще позволи приетите за студенти да избират висшето си училище не преди, а след изпита, което ще доведе до конкуренция между университетите, а оттам - и до повишаване на качеството на българското образование. Обществото много добре разбира, че качеството на българското образование не е само красиво пожелание, а необходимост на образователния пазар.
Колкото до обучението на български студенти в чужбина, то в него няма нищо лошо. Очевидно е, че страната ни има да наваксва изоставането си в редица области. Очевидно е също така, че в европейското образователно пространство студентската мобилност ще играе все по-голяма роля. Целта ни трябва да бъде не да ограничаваме студентите, желаещи да завършат образованието си в чужбина, а да осигурим в българските висши училища качество, което да ги направи привлекателни за младите хора, а тях самите - конкурентоспособни в бъдещата им реализация.
Целта на нашия екип обаче е и по-амбициозна по отношение на квалификацията на младите хора. За всички нас, за цялото общество е изключително важно да създадем привлекателни условия и в България за професионалната реализация на завършващите студенти. Ще дам само един пример: при срещите си с българските студенти в Париж и Страсбург, в един изключително приятен и полезен разговор, ми бе отправен един и същ въпрос. Българските студенти питаха дали след завършване на образованието си биха могли да се върнат в България. Представете си какъв би могъл да бъде отговорът - естествено "да"!
- Дебатът за висшето образование не измества ли дебата за средното образование?
- И за висшето, и за средното образование истинският дебат не се е състоял. Обществото ни обръща внимание на проблемите на образованието няколко пъти годишно - по повод на кандидатстването след седми клас, на кандидатстудентската кампания, зрелостните изпити и т. н. Големите и важни въпроси, свързани с качеството на образованието и достъпа до него, остават извън полезрението на медиите и обществото гледа на тях с обезпокоително безразличие. Всички заедно трябва да работим за това истинските проблеми да бъдат поставени в центъра на общественото внимание и то не инцидентно, а като постоянна и важна тема за обществено обсъждане.
- Ще намалите ли броя на ВУЗ-овете у нас? Ако не, как ще разрешите проблема с "пътуващите преподаватели"?
- Сам по себе си броят на висшите училища не е проблем. Проблем представляват негативните следствия от него - преподаватели, работещи в няколко университета, ниска финансова ефективност, недостатъчно високо образователно качество в университети без традиции. Първият от тях е до голяма степен решен, тъй като в действащия Закон за висше образование има изискване определен брой преподаватели да са на основен трудов договор във висшето училище, останалите проблеми обаче остават. Тяхното преодоляване не може да става чрез силово закриване или окрупняване на университети. Пътят е друг - създаване на реална конкуренция между висшите училища за държавната субсидия и подобряване на механизма на акредитация. Първата стъпка е вече факт - разполагаме с базова величина "издръжката на един студент".
- Кога ще бъде въведена кредитната система във висшите училища?
- Кредитната система ще бъде въведена, когато висшите училища направят това. Държавата може да облекчи този процес чрез законодателни промени и осигуряване на средства за тази реформа. Университетите обаче трябва сами да свършат останалото. Колебанията в самите тях не са малко. Преди три месеца зам.-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" каза, че за въвеждането на кредитна система са нужни 10 години, преди месец колеги от Философския факултет обявиха, че са готови да я въведат веднага, наскоро беше посочен срок от две години.
Това е промяна, която трябва да направим, защото ползата за студентите и за качеството висшето образование ще бъде голяма.
- Има ли негативни последствия автономията на ВУЗ?
- Всяка свобода носи наред с положителните си страни и опасности. Балансирането между академичната автономия и университетската отговорност е важна задача, която не са решили в пълна степен дори страни със стара университетска традиция. В момента очевидно има нужда от разширяване на автономията и същевременно няма и адекватни форми на отчетност и самоконтрол на висшите училища. Трябва да постигнем тъкмо обратното - по-голяма свобода, съчетана и тук с прозрачност и механизми за обществен контрол над качеството на българското образование.
- Как образованието да се ползва от постиженията на науката (включително и българската)?
- Образованието винаги е ползвало постиженията на науката, то е техен естествен потребител и разпространител. Друг е въпросът, доколко те са достъпни за образователната система, доколко работещите в тази система са запознати с тях, за да ги предадат на учениците и студентите. По отношение на учениците решаването на този проблем почти изцяло зависи от учителя, докато във системата на висшето образование неговото решаване зависи и от това, в каква степен университетите са научноизследователски центрове, а не само висши училища. В тази посока има още много задачи, които следва да осъществим.
20 март 2002
- Труден въпрос. Не бива с лека ръка да се омаловажава онова, което колегите, които наследяваме, са направили за българското образование. Между тях има уважавани имена, които са оставили диря не само в областта на образованието, но и на българската култура.
Изповядвам дълбокото си убеждение, че традицията не бива да се забравя, защото късата памет и тук дава възможност да се преоткриват азбучни истини или да се повтарят стари грешки. Ще ми позволите, надявам се, да отговоря по-общо на вашия въпрос. Проблем представлява това, че българското образование често е превръщано в заложник на политически очаквания. Това предполага смяна на екипи, на стратегии и разбира се, на конкретни практики. Най-лошото е това, че по този начин необходимата реформа в образованието се случва по типично "български" начин - частично, незавършено или както казва Алеко - "не дотам". Ефектът е много страшен: хората се обезверяват в очакванията си, това, което искат, не става, смисълът убягва. А образованието е обществен, национално значим проблем. По какъв начин може да се направи и най-малка стъпка напред, например за запазване и повишаване на качеството в образованието, ако различни политически интереси управляват и пренасочват огромната социална енергия, свързана с грижата за образованието и възпитанието на децата.
Иначе наследството, като всяко наследство, е и добро, и лошо. Казвам "добро" и "лошо" за неща, които са изключително важни. Нашите предшественици направиха опит да приемат и реализират редица позитивни идеи. Хармонизирането на българската образователна система със системите на европейските страни е положително намерение. Но за неговото осъществяване е необходима професионална воля, а такава нямаше. Започнаха вътрешни рокади в ръководния екип на МОН, които направиха ситуацията неуправляема - решения, които не се спазват, противоречия в основни правно-нормативни документи, напрежение в системата, обвинение за корупция, тайни "приватизационни" уговорки. И всичко за сметка на децата, на учениците и студентите, на учителите и преподавателите. Това са повече от милион и половина пряко ангажирани с образованието хора.
- Има ли идеология провежданата просветна реформа?
- Първо искам да кажа, че не съм привърженик на епитета "просветна". На нашия екип се падна честта и отговорността да осъществи всичко замислено и да нормализира работата на системата. Уверявам ви, че когато говорим за "ред и спокойствие", съвсем не използваме стари властови клишета. Ние предложихме в Комисията по образование още през ноември 2001 г. Концепция за развитието на образованието и науката в България. Нейната идеология се изразява в следното: съхраняване на "просветната" традиция в България, която осигурява високо качество на средното и висшето образование; хармонизация с европейските образователни системи, във връзка с което са решенията на конференцията в Болоня от 1988, потвърждавани от европейските министри за образование неколкократно, както и решенията на Лисабонската конференция за взаимното признаване на дипломите и квалификационните степени, които влизат в сила от 1999 г.; създаването на модерна образователна система, която осигурява квалифицирани специалисти в различни области на социалната практика, на науката и научните изследвания.
- Чрез какви управленски жестове ще осигурите сигурност и стабилност в българското образование? Как ще конкурирате влиянието на телевизията и интернет върху учениците?
- Това са два различни и много тясно преплетени въпроса, защото са насочени към въздействията върху учениците и студентите. Първите "жестове", за които ще си позволя да говоря чрез примери, вече са факт - ясно и недвусмислено беше казано на "търговците в храма", че мястото им е другаде. Беше направена структурна реформа в централната администрация и второстепенните звена в системата. Бяха преструктурирани регионалните инспекторати, което предполага и определянето на ясни функции и ясни отговорности на изпълнителите. Бяха оздравени отношенията с университетите и БАН, които вече не се основават на предпочитания и емоции, а на диалог и взаимно разбиране. Дадохме възможност още през октомври миналата година за допълнителен платен прием по водещите магистърски програми.
Беше увеличен бюджетът на цялата система на образованието и науката. Да, с 0,4% от БВП, но ще работим това да стане тенденция. Бяха увеличени средствата за капиталови разходи на най-нуждаещите се университети в страната. Бяха решени залежавали с години административни казуси. Примерът е съвсем пресен - учебните планове на 151-во училище в София, в което се учат прекрасни ученици. Бяха сключени договорни отношения за издаване на българската литературна класика и снабдяването на училищните библиотеки с произведенията на български поети и писатели.
Значим успех е предложението за разширяване правомощията и отговорностите на училищните настоятелства като инициативен орган по осигуряване на условия за нормална работа и на учителите, и на учениците.
Това, което все още не е направено, е повишаването на учителските заплати. Необходимо е ясно да се каже: българският учител заслужава поне 50% увеличение на неговата заплата, защото от неговата работа зависи бъдещето на България. Но също така ясно трябва да се знае - само срещу квалифицирана и качествена работа.
Един "жест", към който съм особено чувствителен, е активизирането на евроинтеграционната и международна работа. Ще посоча още един пример. През ноември м. г. направихме предложение пред Осмата неформална среща на министрите в Страсбург за обявяване на Европейска година на образованието. Подготвихме и предоставихме на колегите в Европейската комисия проектoпрограма, която предвижда тази европейска инициатива да почне от нашата страна. Българската инициатива беше възприета положително и 2004 г. ще бъде под наслов "Европейска година за демократично гражданство чрез образование".
Що се отнася до телевизията и интернет, те могат да бъдат само наш съучастник в повишаване качеството на българското образование. Една от амбициозните цели на екипа на министерството в момента е до края на мандата да осигурим за всеки ученик безплатен достъп до интернет. Това бих казал дори има задължителен характер, защото младите хора в училище и университетите могат да изпаднат в информационна изолация, а това ще блокира тяхната конкурентоспособност.
- Дали престижът на учителската професия е унищожен безвъзвратно? Как може да преодолеем провокираната от "постмодерната" ситуация ценностна разпасаност в българското училище?
- Според мен категорично "не". Какво имам предвид? Българският учител, добрият, квалифицираният учител е онзи медиатор, без когото културните знаци на "постмодерността" не биха достигнали до децата. Ето защо ми се струва крайно време да си кажем: завистта към дългите ваканции е безполезна, необходимо е съпричастие, защото само онзи, който не е бил в училище, не може да знае какво коства подготовката на един учебен час - книги, материали, тестове, допълнителна информация. Разбира се, престижът се гради, когато се поемат отговорности. Пред децата на България.
След трагичния случай в "Индиго" обществото разбра, че от всичко, което става с нас, възрастните, най-много страдат децата. Създадохме Програма "За децата на България" и съвсем скоро тя, надявам се, ще стане факт. На децата са необходими качествени условия за учене, спортни площадки и съоръжения, атрактивни практики, които да осмислят свободното им време. В това се изразява грижата на едно общество за собственото му възпроизводство. Не казвам нищо ново, но са необходими съгласие и действия. Съгласието е факт, сега остават действията. Бих искал чрез страниците на изключително уважавания вестник "Култура" да приканя всички спортни дейци: "Отворете вратите на вашите спортни съоръжения за пролетната ваканция!". Това ще бъде истински подарък за вашите деца.
- Достъпно ли е образованието за българските семейства днес? Как бедността повлия на образователния процес?
- Равният достъп до образование в България е гарантиран от Конституцията. Много семейства обаче, предимно от малцинствен произход, срещат сериозни затруднения от финансово естество. Бедността е световен проблем, който не отминава и нашата страна. Има семейства, за които представлява трудност закупуването на дрехи и учебници. Поради тази причина и немалко деца отпадат от училище преди 16-годишна възраст. Това води след себе си увеличаване на "детската престъпност". Много директори и учители, както и редица настоятелства и неправителствени организации се стремят да осигурят образователни възможности за онези деца, които не могат да посещават училище. Осигурява се безплатна закуска, на някои места - обяд; събират се учебници втора употреба...
По-страшна обаче е духовната бедност, замъгленото съзнание, немотивираността да се потърси изход, да се променя животът. Опасно е, когато съображенията на един учител опират до това да не се купуват учебници, защото са скъпи. Дори и онези, чиято цена е колкото на сравнително прилична тетрадка. Такъв учител не съзнава, че един ден неговите ученици сами ще го попитат: вие ни подарихте бисерите на собствената си мисъл, кажете ни сега какво ни отнехте. Словото, духовността, информацията не могат да бъдат парцелирани и отпускани на дози или, пази Боже, да се твърди, че може и без тях. Тъкмо там е въпросът - че не може!
- Как образователната реформа бива обяснявана на родителите и на обществото?
- Има само един възможен начин - спокойно, разумно и ясно. Хората имат право да знаят как ще се обучава тяхното дете. Това е правото на всеки родител. Освен всекидневния поток от информация, трябва да има и такава за това как се осъществява образователната реформа и тя трябва да достига до всеки. Тук няма място за завист, недоброжелателство и негативизъм, защото проблемите са общи. Чрез интернет дадохме възможност всички документи на министерството, всички инициативи и проблеми да достигнат до своя адресат - ученици, учители, родители. В рубриката "Форум" събираме мнения за различни дейности на министерството и се стремим да отговаряме, разбира се, когато не става дума за откровени ругателства.
- Какво става с образованието в социално дискриминираните малцинства?
- Дискриминация е опасна дума и аз, признавам си, не бих я използвал. Работата с малцинствата не е единствено социален проблем или модерна "еврократска" риторика. Създадохме отдел "Духовно развитие и културна интеграция на малцинствата", привличаме инициативи на неправителствените организации. Най-важното обаче, което се прави в момента, се отнася към една десегрегационна инициатива - за въвеждане в образователната система на предучилищно възпитание, което ще даде възможност и на ромчетата да усвоят азбуката, да се научат да четат и пишат, за да се изравнят със своите връстници в първи клас. Образованието трябва да се подготвя отдалеч и много занапред. Ето защо мисля, че когато се говори за образование, няма частични решения.
- Какво е мястото на ценностните оценки в съвременното училищно обучение? Дали дескрипцията в учебниците не отмени прескрипцията?
- Проблемът е много сложен. Как говорим на децата и как говорим за другия са две страни на една монета. Намирам за изключително опасно това, че в езика на много учебници все още присъстват квалификации, негативни оценки на лица и събития, ценностни обобщения, като например, "бил жесток, както всеки мюсюлманин" и под. Предразсъдъчната риторика няма да ни направи по-българи, убеден съм в това. Примерът с "Аз съм българче" е показателен, за да си представим как лесно се наелектризират инстинктите на масите. Диктатът на охлокрацията е инстинктивен и лесно манипулируем. Това е нещо, с което също трябва да се справим. И колкото по-бързо - толкова по-добре за цялото общество. В това отношение екипът ни поощри инициативата за създаване на Христоматия на балканските литератури, където с паралелни текстове се дава възможност на всяко дете да "види", че мотивите и сюжетите не само в литературата, но и в живота са общи за всички, които живеем на тази грешна земя.
- Какви луфтове в образователните стратегии предизвикват постоянните учебникарски афери? Как ще се справите с финансовите апетити на мнозинството автори на учебници, маскирани с ценностен патос?
- Както навсякъде, така и при създаването и издаването на учебници и помагала има добросъвестни и недобросъвестни участници. Апетитите могат да бъдат регулирани, ако не вярвах в това, не бих го правил по нормативен и по процедурен път. Наредба, която не отваря "вратички" за нарушения и процедура, в която са изчистени всички възможности за "сделки". Искам да се обърна към всички, свързани с тази немалка грижа: некачествената книга, кухото съдържание в един учебник са много по-опасни от някое книжле с неприлични картинки. Както всяко сравнение, и това страда от некоректност, но когато говорим за етични ценности, то следва да се знае, че те не могат да се открият в нито едно "менте" на книжния пазар.
- Каква е функцията на общозадължителните матури след 12 клас? Какви разисквания провокира тяхното налагане?
- Обществото беше изкуствено наелектризирано по проблем, върху който не може да съществува спор. Не говоря за властов натиск над общественото мнение, а за това колко ненормално е деца да бъдат зареждани от фалшиви патетици, за които "да се клати системата" е въпрос на елементарно физическо упражнение. Удивително е, че в културната столица на България се стига до възгласи "Не на матурите!". Но както всичко, и това има своето обяснение и аз го търся в задълженията на учителите и техните директори.
Матурата е предвидена в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план от 1999 г. В преходните и заключителни разпоредби е посочено, че законът влиза в сила за всички, които през 1999 г. са били в девети клас. Законът е в сила от м. юли, а тогавашните деветокласници започват учебни занимания през м. септември. Следователно той е в сила и за "протестиращите". В България е крайно време да разберем, че един закон е приет от Народното събрание не за да се обсъжда три години по-късно, а за да се изпълнява.
Освен това нашата страна е ратифицирала всички документи, които предвиждат съпоставимост между дипломите и квалификациите в Европа. Едно от тези изисквания е категорично и ясно: дори и една година разлика в образователния цикъл прави дипломите несъпоставими. Ето защо беше въведен 12 клас. Става дума не за друго, а за това всички ученици да имат равен шанс пред своите връстници в Европа. Една национална матура, оценена от независима външна спрямо училището комисия, вече прави съизмеримо качеството на образованието. Нашата цел е да обвържем оценките от националната матура с приема във висшите училища, което не само че няма да усложни, а в значителна степен ще облекчи, усилията и семейните бюджети.
А който не желае - ще получи свидетелство за завършено средно образование и толкоз. Но без право да продължи образованието си във висше училище. Ясно е, че всички не могат да станат студенти, пък и това съвсем не е необходимо на обществото.
- Защо се провалиха Държавните образователни изисквания? Обвиняват настоящия министерски екип, че гледа образованието само по себе си, а не в широк културен контекст - вашият коментар?
- Създаването на държавни образователни изисквания или стандарти е част от хармонизацията на нашето образование с европейското и в този смисъл беше изключително необходимо и полезно. Познавам цялата процедура по създаването на стандартите по литература, например, и мога категорично да кажа, че въпреки максималистичната им тежест, те могат да се използват като надеждна база за стандартизиране на учебното съдържание в средното училище. Освен това те са приети с нормативен документ и следователно спазването им има задължителен характер. Това е валидно за всеки, още повече за един министър. Разбира се, няма съвършен стандарт и това не е някаква новост. Където това е необходимо, стандартите могат да бъдат балансирани с добри учебни програми.
В момента подготвяме учебните програми за 2 - 8 клас; предстои също така редуциране на учебните програми там, където те задълбочават дефекти на държавните образователни изисквания. Примерът е общоизвестен - учебната програма по литература за 10 клас, която би била прекрасна, ако учителите разполагаха поне с 200 учебни часа и две учебни години.
- Какво предлагате срещу бизнеса с частни уроци?
- Бих искал да кажа само едно: нашата политика тук е категорична - качеството в училище, а не извън него и срещу заплащане. Ако някои учители са останали с впечатлението, че им създаваме комфорт, то съм принуден да им кажа, че грешат. Частни уроци винаги ще има, но ние сме длъжни да ги ограничим. Не защото искаме да ограничаваме гражданските права на всички, които желаят да повишат квалификацията си, а защото смятаме, че това право следва да се осъществи в училище. Правно-нормативната уредба, например наредбата за прием в профилирани и професионални гимназии, решението за изпити в езиковите гимназии с вътрешно оценяване, условията на приема във висшите училища - това са зоните на частния бизнес и към тях ще насочим вниманието си. Но дано не забравяме, че частните уроци не са причина, а следствие!
- Как ще "вържете" средното с висшето образование? Как ще избегнете превръщането на българските университети в междинна станция по пътя към западните висши учебни заведения?
- При кандидатстване във висше училище се полагат приемни изпити, чийто характер се определя от самото висше училище. Взимат се предвид и общата или определени оценки от дипломата за средно образование. Въвеждането на национални зрелостни изпити има за цел преодоляването на проблема с липсата на единен критерий за оценка в средните училища в страната. Често при кандидатстването в университета дори стотните имат значение, което поставя в неизгодно положение учениците, положили сериозни усилия в училище, спрямо тези, на които оценките са "подарени" по силата на известни на всички механизми. Използването на резултатите от един общ изпит, какъвто ще бъде зрелостният, оценен от една национална комисия, ще премахне елемента на субективност. Същевременно бъдещото въвеждане на общ приемен изпит във висшите училища ще позволи приетите за студенти да избират висшето си училище не преди, а след изпита, което ще доведе до конкуренция между университетите, а оттам - и до повишаване на качеството на българското образование. Обществото много добре разбира, че качеството на българското образование не е само красиво пожелание, а необходимост на образователния пазар.
Колкото до обучението на български студенти в чужбина, то в него няма нищо лошо. Очевидно е, че страната ни има да наваксва изоставането си в редица области. Очевидно е също така, че в европейското образователно пространство студентската мобилност ще играе все по-голяма роля. Целта ни трябва да бъде не да ограничаваме студентите, желаещи да завършат образованието си в чужбина, а да осигурим в българските висши училища качество, което да ги направи привлекателни за младите хора, а тях самите - конкурентоспособни в бъдещата им реализация.
Целта на нашия екип обаче е и по-амбициозна по отношение на квалификацията на младите хора. За всички нас, за цялото общество е изключително важно да създадем привлекателни условия и в България за професионалната реализация на завършващите студенти. Ще дам само един пример: при срещите си с българските студенти в Париж и Страсбург, в един изключително приятен и полезен разговор, ми бе отправен един и същ въпрос. Българските студенти питаха дали след завършване на образованието си биха могли да се върнат в България. Представете си какъв би могъл да бъде отговорът - естествено "да"!
- Дебатът за висшето образование не измества ли дебата за средното образование?
- И за висшето, и за средното образование истинският дебат не се е състоял. Обществото ни обръща внимание на проблемите на образованието няколко пъти годишно - по повод на кандидатстването след седми клас, на кандидатстудентската кампания, зрелостните изпити и т. н. Големите и важни въпроси, свързани с качеството на образованието и достъпа до него, остават извън полезрението на медиите и обществото гледа на тях с обезпокоително безразличие. Всички заедно трябва да работим за това истинските проблеми да бъдат поставени в центъра на общественото внимание и то не инцидентно, а като постоянна и важна тема за обществено обсъждане.
- Ще намалите ли броя на ВУЗ-овете у нас? Ако не, как ще разрешите проблема с "пътуващите преподаватели"?
- Сам по себе си броят на висшите училища не е проблем. Проблем представляват негативните следствия от него - преподаватели, работещи в няколко университета, ниска финансова ефективност, недостатъчно високо образователно качество в университети без традиции. Първият от тях е до голяма степен решен, тъй като в действащия Закон за висше образование има изискване определен брой преподаватели да са на основен трудов договор във висшето училище, останалите проблеми обаче остават. Тяхното преодоляване не може да става чрез силово закриване или окрупняване на университети. Пътят е друг - създаване на реална конкуренция между висшите училища за държавната субсидия и подобряване на механизма на акредитация. Първата стъпка е вече факт - разполагаме с базова величина "издръжката на един студент".
- Кога ще бъде въведена кредитната система във висшите училища?
- Кредитната система ще бъде въведена, когато висшите училища направят това. Държавата може да облекчи този процес чрез законодателни промени и осигуряване на средства за тази реформа. Университетите обаче трябва сами да свършат останалото. Колебанията в самите тях не са малко. Преди три месеца зам.-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" каза, че за въвеждането на кредитна система са нужни 10 години, преди месец колеги от Философския факултет обявиха, че са готови да я въведат веднага, наскоро беше посочен срок от две години.
Това е промяна, която трябва да направим, защото ползата за студентите и за качеството висшето образование ще бъде голяма.
- Има ли негативни последствия автономията на ВУЗ?
- Всяка свобода носи наред с положителните си страни и опасности. Балансирането между академичната автономия и университетската отговорност е важна задача, която не са решили в пълна степен дори страни със стара университетска традиция. В момента очевидно има нужда от разширяване на автономията и същевременно няма и адекватни форми на отчетност и самоконтрол на висшите училища. Трябва да постигнем тъкмо обратното - по-голяма свобода, съчетана и тук с прозрачност и механизми за обществен контрол над качеството на българското образование.
- Как образованието да се ползва от постиженията на науката (включително и българската)?
- Образованието винаги е ползвало постиженията на науката, то е техен естествен потребител и разпространител. Друг е въпросът, доколко те са достъпни за образователната система, доколко работещите в тази система са запознати с тях, за да ги предадат на учениците и студентите. По отношение на учениците решаването на този проблем почти изцяло зависи от учителя, докато във системата на висшето образование неговото решаване зависи и от това, в каква степен университетите са научноизследователски центрове, а не само висши училища. В тази посока има още много задачи, които следва да осъществим.
20 март 2002
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
