Кръгла маса, посветена на ползата и вредата от издаването на нацистка литература, се проведе в СУ "Св. Климент Охридски" (13 март т.г.). На поканата на катедра "Печат и книгоиздаване" към ФЖМК се отзова само издателство "Жарава 2002" (наследник на "Жар-птица").

Още в началото разговорът за нацистката литература се превърна в дебат около евреите. За изходна точка трябваше да послужи документалният обзор на Милена Цветкова, доказващ, че в България антисемитизмът е отдавна познато явление. Но твърде простодушно "сервираните", по думите й, факти не бяха осмислени по начин, който да ги превърне в убедително доказателство за действително съществуващите срамни моменти от собствената ни история.

Конкретно към темата се насочи Татяна Джокова (редактор на университетското издателство "Св. Климент Охридски"), която оспори претенцията на "Жар-птица" и "Жарава 2002" за научност на техните издания. За нея поредицата от нацистки четива ("Моята борба", "Борба за нова Европа", "Холокауст - измамата на столетието"...) е архаична, защото грубо предава определена идеология без каквито и да било намеци за академична интерпретация. Г-жа Джокова се разграничи от идеята за "цензура" и предложи алтернативни начини за санкциониране на подобни издания - чрез обществени форуми като този, както и с данъчен контрол.

Владимир Монев постави проблема с превода на "Моята борба". Заради многото русизми, използвани в българския текст, той предположи, че преводът е осъществен не от немския оригинал на текста, а от руския вариант в интернет. (Апропо, твърдение, което така и не беше опровергано от издателите.)

След поредното академично изказване за правните последици от издаването на нацистка литература обстановката в залата се нагорещи. Част от публиката (сред която бяха Антонина Желязкова, Лиляна Деянова, Еми Барух, Румен Леонидов) демонстративно напусна конференцията, възмутена, че модераторът Алберт Бенбасат не дава думата на издателите.

"Вие си правите ваши неща! Събрали сте се да си четете докладите", упрекна пишман-"академиците" един от "отцепниците". Модераторът гузно призова "Да не играем на обидени!" и още известно време продължи с изказвания по обиден за присъстващите грамотни хора сценарий.

Христо Паунов привидя в издаването на нацистка литература компенсаторен механизъм, който се противопоставя на "историческия и творческия потенциал на еврейския народ, стоящ в основата на Западната цивилизация". Той подчерта безобидността на такъв род издания, сравнявайки ги с българския поп-фолк.

Конференцията съвсем заприлича на съдебен процес, когато думата беше дадена на главния редактор на "Жарава 2002" Галин Йорданов. Той се описа като човек на изкуството и мъченик с трънен венец, който доброволно се е нагърбил с мисията да запълни вакуума в книжния пазар и в библиотечните фондове. Според Йорданов, не може да се говори за вреда от издаването на нацистка литература, защото "който мисли, че книга, писана преди толкова години, може да звучи актуално днес, зарежда мечи сачми за врабец". Издателят заяви, че "в България няма нито един нишан за антиеврейско поведение" и назова интернирането на евреи в провинцията метод, чрез който те са били спасени, а Фюрерът - измамен. Йорданов отбеляза, че в България няма нито един просяк евреин; че обществото е "твърде благосклонно" към еврейския талант; че книгите не предизвикват социална промяна, а телевизионните предавания - скрити реклами за травестити, причиняват много по-голяма вреда. "Да бъде възнесен национализмът - една от най-големите еврейски идеи! Нека това бъде нашата цел!", завърши Галин Йорданов.

Първата остра реакция срещу редактора на "Жарава 2002" беше на Юлияна Методиева от Български граждански комитет. Тя поздрави Йорданов, че е успял със словото си да превърне академичната общност в канарчета, и оцени издателската му дейност като "принос в кафяво-черния цвят на ултрадесните". Методиева пламенно определи "Бумерангът на злото" на Волен Сидеров ("Жарава 2002") като изключително опасна книга, предизвикваща "фашизоидни реакции".

Тук издателят Йорданов внесе уточнението, че книгите му не оспорват съществуването на Холокоста, а "редица изнесени данни". "Няма авторитарен източник, който да каже колко са жертвите", каза Йорданов и веднага побърза да поправи издайническата грешка - "Не авторитарен, авторитетен източник - това исках да кажа".

Антонина Желязкова от Международния център по проблемите на малцинствата добронамерено се обърна към издателите, за да посочи фаталната им грешка: "Ако искахте просветителски да си сложите добър етикет на издатели на забранена литература, не трябваше да издавате "Бумерангът на злото". Тя окачестви книгата на Сидеров като апология на омразата към цялото човечество с ясно изразен "панправославен фундаментализъм в тежка форма". Според Желязкова, книгата е подсъдна. Тя посочи като вредна липсата на адекватна форма, под която академичното знание и сериозната литература да присъстват в Интернет. "Младият човек кликва и слуша речи Хитлер. Ние как отговаряме?", обърна се Антонина Желязкова към преподавателите.
Непрофесионализмът на "Жарава 2002" беше коментиран от Алберт Бенбасат. Той се аргументира с неуредени авторски права, компилирани преводи и пропагандно оформление на изданията.

Лиляна Деянова изрази смущението си, че издателят ще си тръгне от конференцията с погрешното впечатление, че Волен Сидеров е единственият му проблем. Тя обърна внимание на разликата между автори-ревизионисти и автори-негационисти и формулира като проблемен факта, че в България няма равен достъп на всички издания до публичното пространство.

Михаил Неделчев съобщи, че Сдружението на българските писатели единодушно е приело протестна декларация, според която българската държава не прави нищо, за да предотврати разпространението на подобна литература.

Конференцията вероятно щеше да се проточи още, ако след над 4 часа дискусии не се наложи да освободим залата. Галин Йорданов едва успя да се възползва от правото си на последен отговор. Разбрал бил, че бил заклеймен. А с последното си изречение се опита да заклейми и своите обвинители: "Книгите ми са за хора с висок образователен ценз".