Излезе от печат каталогът на 11-то международно биенале на графиката - Варна 2001, който би трябвало да е лицето на тази проява. За съжаление, в карето не фигурират нито издател, нито градът, в който е издаден. Каталогът вероятно е публикуван в София. Съставители са Светла Аврамова и Миглена Пейчева. Превод на английски - Меглена Пейчева. В издателското каре не е упомената Мария Станева, автор на встъпителния текст. Не са посочени имената на редакторите на български и английски език. Срещу името на никои от изписаните автори и фирми няма отбелязани авторски права, а е добре известно, че който няма права, няма задължения и не носи отговорност. Каталогът не притежава издателски номер ISBN.

След внимателното разлистване на каталога става ясно, че амбицията да се направи луксозен продукт влиза в драстичен контраст с липсата на професионални умения и специфични познания в областта на изкуството, културата и дизайна на книгата. А това издание, като част от биеналето, се прави с държавни и общински средства - на Министерството на културата, на Община Варна; и с парите на спонсори: Швейцарската фондация за култура "Про Хелвеция", Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий" и др. То представя нивото на нашето изкуствознание и музейно дело в 55 страни по света! Не трябва да се мисли, че тъй като каталогът е цветен, най-вече се гледат илюстрациите, а текстът няма значение (такива издания служат и за справочници). Още след откриването на експозицията студенти по графика са забелязали несъответствия между техниките, посочени в етикетите, и тези върху оригинала на отпечатъците, както и неверни наименования.

Каталогът е бил готов за откриването на изложбата - 14 септември 2001 г., но до края на месец ноември, когато беше закрито биеналето, той така и не се появи във Варна. Затова пък се продава в галерии в София срещу 20 лева.

Изданието е на български и английски език и съдържа встъпителен текст, каталожни данни за авторите, репродукции на творбите, индекс на участниците, страница на почетния гост. Не е публикуван регламентът на изложбата, няма информация за международното жури, присъдило наградите за 2001 г., няма списък на наградените автори. Липсва информация за изложбата на Алисия Кандиани от Аржентина, носител на Голямата награда на град Варна за чуждестранно участие за 1999 г., и за съпътстващата изложба - графика на Милко Божков, експонирана по време на биеналето. Не става ясно също защо Атанас Василев, носителят на Голямата награда на Варна за българско участие през 1999 г., не беше представен нито на изложбата, нито в каталога. Още повече, че двойният стандарт - отделна Голяма награда за български участник и отделна за чуждестранен - беше отчетен като изключително положителен момент, въведен в регламента от новото ръководство на биеналето през 1999 г.

Встъпителният текст към каталога, написан от изкуствоведа Мария Станева, се оказва комбинация от клишета, които по-скоро затрудняват читателя с мъглявия си изказ, вместо да го информират.

Трите опорни точки в текста са, че "биеналето е сред най-уважаваните културни прояви в световен мащаб", че то е "предизвикателство към авторите с подчертан интерес към новите форми в пластичните изкуства", а "глобализацията" (това модно явление) в "известен смисъл" го е направило "една глобална форма на традиционната графика".

Високото равнище на биеналето, според авторката, поставя широк кръг от проблеми, но те не са назовани. Твърди се, че ако евентуално някой би проследил всички изяви от подобен характер (биеналета, триеналета), би разбрал колко високо от професионална гледна точка е нивото на участниците. Да, но твърденията за високото ниво на биеналето остават само декларирани. Според Станева, въпреки че възможностите на класическите графични техники съвсем не са изчерпани, биеналето е и "предизвикателство към авторите с подчертан интерес към новите форми на изява в областта на пластичните изкуства, откриващи свои начини да се възползват от богатия опит и многообразието от културни различия". Тук "новите форми" не са дефинирани, но от контекста става ясно, че се имат предвид пространствените форми от рода инсталации, комбинации между графика и компютърна графика, видео, светлинни ефекти и т. н. Само дето такова явление в общата експозиция на биеналето изобщо не съществува! Единствено Алисия Кандиани смесва традиционни техники с компютърна графика. Но за нея няма нито дума.

Още по-неразбираеми са представите на Мария Станева за влиянието на глобализацията върху традиционната графика. Дори и много да искаме да вникнем в текста, това не ни се отдава поради неправилния синтаксис на ключовото изречение: "В този аспект ярък израз намира всепоглъщащата тенденция към глобализация, която може да бъде разглеждана в различни посоки, обхващаща всички видове изкуства, а и не само изкуствата и силно проявена в графиката заради нейната специфика."

Така глобализацията се превръща в магическо понятие, благодарение на което авторката стига до извода, че биеналето в "известен смисъл" е "глобална форма на традиционна графика". Не се знае от какви източници идват тези внушения, но едно е ясно - Мария Станева не познава проблемите на биеналето и на съвременната графика, още по-малко си дава сметка за характеристиките на авторското изкуство.

В същинската част на каталога България е най-широко представена. От анализа на смисловите грешки стигам до извода, че те са резултат от непознаване на методиката за работа с произведения на изкуствата и за създаване на база данни за авторите и творбите. Организаторите изискват от художниците да попълнят бланките си за участие на английски език. А художниците, които не са английски говорящи, най-често не ползват преводачи. Това предизвиква разминавания между смисъла в оригиналния език и превода. Авторите са убедени, че на всеки е достъпно съдържанието на техните творби и за това не ги притесняват неспазените правописни норми и езикови правила. Не трябва да се забравя, че те не са филолози, поради което преводът следва да се прави от оригиналния език на български и на английски, като се идентифицира съдържанието на отделните творби. Съставителите обаче са прехвърляли каталожните данни от бланките в компютъра, без да поглеждат оригиналите. Повечето имена са превеждани на принципа - "буква - звук", без оглед на фонетичните особености на съответния език.

Нека първо се позовем на примери от българския раздел. Очевидно наименованията на творбите на българските автори са превеждани на български от собствения английски превод на художниците, без да е гледана творбата. Например творбата на Венцислав Антонов се нарича "Ерата на Bодолея" и наименованието е изписано на английски като "Age of the Aquarium", което е преведено "Ерата на аквариума" (с. 31). А аквариумът няма нищо общо с изобразения двоен образ на Христос от Торинската плащеница върху графичния лист. Камен Бонев е изобразил колело и така е надписал творбата си. Ние четем "Кръг" и вместо "А Wheel", е преведено "Circle". Колелото е предмет, а кръгът е планемитрична фигура (с. 34). Графиката на Недко Христов "Има ли врата към долната земя?" е станала "Има ли стълба към долната земя" (с. 46).

На много места в каталога често са пренебрегнати правилата за употребата в английския език на пълен и непълен член пред съществителните нарицателни.

Заглавието на творбата на Михаил Коевчинов "Сузана и старците" вместо "Susanna and the Elders" е преведено "Suzanna and the Old Men" (с.55). Старците е йерархическо понятие и означава старейшини, съдии, а не възрастни мъже. Произведението на Едуард Пенков "Телевизия и натура" (с.76) е преименувано в "Телевизия и природа"... Наименованието "Диана и пленериста" на Пламен Пенов (с. 77) не е равнозначно на "Диана и художникът", нищо че пленеристът е художник. При Явор Цанев "Гума", в смисъл на следи от гума на автомобил, е станало гума за триене "Eraser" (с. 93). При Зафир Йончев наименованието "Св. Илия" е транскрибирано с латински букви от български език (с. 99)! Св. Илия е староеврейски пророк, а не български светия и неговото име се изписва st. Elijah...

Има и имена, в които, неизвестно защо, единственото число е станало множествено. Например при работата на Мирослав Бонов "Риба" е изписано "Риби" (с. 34)...

Когато специфични културни символи се пренасят от един език в друг, а това значи от една култура в друга, те би трябвало да бъдат пояснени - например при заглавието на творбата на Ясен Иванов "Българската древност - Кубрат". Българите знаят, че Кубрат е кан, но на английски би следвало да се изпише Khan Koubrat, а не само "Kubrat".

В целия каталог Diptych и Triptych са неправилно изписани като Diptich и Triptich (с. 15, 41, 49, 152, 158, 185 и в Индекса на участниците). Грешно се изписват и главните букви в заглавията на творбите на английски език - съюзи, членове, частици, предлози не се пишат с главна буква.

При английската транскрипция на българските имена, с малки изключения, е спазен стандартът. Но се среща различна транскрипция на английски език на едни и същи градове (Панагюрище, Кърджали, Скопие). Някои от имената дори на българските художниците са сбъркани: Деян, а не Деан (с. 41)...

Подобно е положението и в раздела с чуждестранните автори, но тук проблемите са двойно по-сложни. Съставителите не са си дали сметка, че в различните култури има различни езикови и мисловни традиции. Достатъчни са два примера. Наименованието на творбата на Михал Грабови от Полша е преведено "Мараня" (с. 159). Как художникът би могъл да назове творбата си по такъв начин, след като в полския език няма такава дума? На английски е написано "Mist", което значи мъгла. Другият пример е творбата на неговия съименник Славомир Грабови "Моят път към Витлеем" (с. 160). Път е употребено в смисъл на съдбовен, житейски път, а не в смисъл на шосе, "My Way to...", а не "My Road to...".

Юрий Яковленко е назовал творбата си "Часовник". В каталога се е появило наименованието "Слънчев часовник", а всъщност е изобразен пясъчен.
Графиката на Грета Оск Сигурдардотир от Исландия е наречена "Capre diem", Dear Madam". Най-вероятно не е разпознат езикът, на който е написан изразът - а той е латински. "Capre diem" е израз от Одите на Хораций и означава "Използвай деня!". На български език изразът трябва да остане както е в латинския оригинал (с. 131)...

Това са само част от примерите, които говорят, че ако не бъде разпознат културният контекст в творбите, механичното поставяне на наименования може да обърка зрителя и изследователя. Наименованието е част от атрибуцията на творбата. Недопустимо е и съкращаването на заглавията - от израз те са сведени до една дума.

Транскрипцията на чуждите имена е голям проблем и изисква специфични познания. Този проблем е пренебрегнат от съставителите на каталога. Имената трябва да си превеждат, като се спазват фонетичните особености. Тази особеност изобщо не е взета под внимание. Така дори фамилното име на носителя на Голямата награда на град Варна за 2001 г. - Велизар Кръстич, е неправилно изписано като Крстич. В случая става въпрос за фонетична особеност на сърбохърватския език, където има сричкообразно "р". Чести са парадоксите в испанските имена, където в българския превод се появява "з", а в испанския няма такъв звук.

Редно е поне художник, участвал вече няколко пъти в биеналето, да бъде с едно и също име в каталозите от различните години. Турските и арабските имена също са сбъркани, например Ахмед Айдин Каптан е изписано като Ахмет Айдън Каптан. Ахмед на български винаги се е пишело с "д"...

Географските имена са изписани, без да се направят проверки. Сан Пауло е станало Сау Паулу (с. 26), при това транскрипцията му отдавна е изяснена...

Проблем в този каталог е както връзката между текст и илюстрация, така и правилното експониране на диапозитивите, особено що се отнася до абстрактните творби. А това много би засегнало художниците и объркало интересуващите. Например разменени са диапозитивите между Анна Ларина и Джабар Алгхабдан (такъв е правилният правопис на името -с. 21) и между Бернар Олие и Мигел Колер-Жан (с.117).

Илюстрираната творба на Марсио Панунцио не е "Завръщането на блудния син". Това веднага се вижда от иконографията и надписа в творбата "Modern Lovers" (С. 27).

Репродуцирането на авторския подпис и надпис под творбата, при такива издания, е задължително. Подобно познаване на изискванията е част от професионализма на заснемането и предпечатната подготовка.

Ще припомня, че биеналето е основна дейност на Галерията за графично изкуство - Варна, която има четири щатни бройки, три от които са научни: директор, главен уредник и уредник. Така че издаването на каталог, който да отговаря на изискванията за научно-справочна литература, е задължение на нейните служители. Освен това в Община Варна в отдел "Култура" има и главен експерт по проблемите на музеите, галериите и изобразителните изкуства. Може би трябва да се преосмислят и критериите за получаване на средства по проекти, както и за етапите на контрол върху тяхното изпълнение.

Разгледаните тук въпроси вероятно не са проблем само на това издание; те сигурно са отнасят и до аналогични каталожни издания.