Прави го с най-новия си запис на Шест партити (BWV 825-830) за клавир. Фирмата е "Haenssler Classic", същата, която в световната юбилейна Бахова година (250 години от смъртта на композитора) издава компактдиск-интеграл - всичко от Бах. Всичко, дори и това, което не допускате, че съществува - уртекстове, манускрипти, редакции, композиции "от чекмеджето"...

Баховият архив се разкрива изцяло пред слушателя с помощта на учени и специалисти от Международната Бахова академия - Щутгарт. И на просветени изпълнители. За това ви информирахме своевременно - пак на страниците на "Култура". И ако сега припомням тази информация, то е, защото компактдисковете излизат един след друг, а темпото на издаване в никакъв случай не се отразява на качеството им. Тъкмо обратното - издателството е намерило формулата, която му е помогнала да кани и топ-звезди за съвсем нови записи на творби от Йохан Себастиан. Англичанинът Тревър Пинък е сред тях - и аргументите за това са неговите фантастични интерпретации на барокова музика в последните двайсет и пет години. Създаденият от него състав "The English Concert"(1973) маркира знаци в интерпретаторския кодекс на музиката от ранните епохи. Заедно с Николаус Харнонкур и Кристофър Хогууд, Пинък търси автентичните параметри на бароковия звук. Възгледът му в тази насока е достатъчно широк и либерален, за да може съставът му, а и той самият като виртуоз на чембалото, да синхронизират звуковите и темброви вибрации на две епохи - днешната и бароковата, които само привидно са отдалечени на векове разстояние.

Колкото до Пинък - чембалиста (защото той е протагонист в изданието, което ви представям), той далеч не е само "най-виртуозният чембалист сред диригентите". Подобно определение ми звучи дори снизходително за свирач от такава класа. Нищо, че е на авторитетната критика на Fono Forum и е изказано напълно сериозно. Защото чембаловата игра на Пинък е действително нещо, което човек трябва да познава. Това е един начин да усетиш колко безкраен и неизчерпаем е универсумът на музикалното ставане. Като чембалист Пинък провокира подобни мисли - докосне ли пръсти до клавишите, не може да се говори просто за свирене на чембало. Може би най-кратко и най-точно би било да се казва "чембалото на Пинък". Защото в ръцете му инструментът придобива действително някакъв тип единственост - като звук в пространството и ритъм във времето. Ето защо неговите шест партити - творби, които се свирят от средно напреднали пианисти - така "дръпват", че само от време на време установяваш с удивление, че този текст някога ти е минавал през очите и главата. Импулсите на мозъка Пинък наистина сякаш са преминали през трите века оттогава до днес. Нещо повече: имаш чувството, че с една част от клавирното си поведение Пинък е там, в XVII век, а с другата вече се отправя към XXI. В съчетанието на тези две гледни точки изобщо не се усеща усилие - сякаш някой е дошъл оттам, за да ни покаже какво може да се добави към естетиката на партитата днес. И със същата лекота вече е изчезнал напред, любопитен да "прегърне" информацията от десетилетията, които предстоят. Или да им я даде!

А ако започна да коментирам как Пинък изважда пред скоби влиянието на танца (менует или сарабанда, да речем) вътре в партитата от тоналността, или танците-части, които го ограждат; как умее да раздвижи вътрешния темпоритъм на самата партита, няма да мога да спра изобщо. Всяко следващо прослушване на този албум от два компактдиска води до още "разкрития" по "казуса Тревър Пинък".

Впрочем, изданието се продава в магазина на фирмата-дистрибутор на Haenssler Classic - и това е "Gega New".