Поетическите авангарди в България и Украйна
Вместо оркестър и солист - радио и грамофон - машинна музика. Машината е динамика, бързина. Дългият роман трябва да отстъпи място на късия разказ в телеграмен стил. Философията трябва да престане да съществува; на човечеството са нужни практически познания, а не метафизически съдържания. Религията е осъдена на изчезване. Вместо нея ще дойде една рационална, логически построена система. Всичко принадлежащо на миналото трябва да се унищожи. Самото минало не съществува.
Не, не, това не е писано днес, през 2018 г. - времето на “нашето забързано всекидневие”, свръхкратките разкази на Господинов и упадъка на академичната философия; време, когато в света на 19-годишните всичко преди тяхното раждане е равно положено, в една и съща времева плоскост. Цитираният по-горе текст е фрагмент от манифеста “Конструктивизмът”, печатан в сп. “Хиперион”, год. 9, 1930, кн.9, с.391. Негов автор е 27-годишният тогава Александър Обретенов, година по-рано завършил архитектура във Виена… Тепърва Обретенов ще пише обзори на авангардизма през 20-те и 30-те години... След Девети септември обаче той ще се отрече от своите твърдения и ще воюва с “буржоазния модернизъм и формализъм”. Същият Александър Обретенов през 1957 г. ще стане основател и главен редактор на вестник “Народна култура”. Ще си отиде от този свят през септември 1990 г. (Дали тези, които узурпираха марката “Култура”, изобщо подозират за този сюжет?)
И още много може да бъде прочетено в антологията “Български поетически авангард” (съставителство, предговор и бележки Михаил Неделчев, Елка Трайкова, Мариета Иванова-Гиргинова), публикувана току-що от Издателския център “Боян Пенев” при Института за литература към БАН. Изданието е двуезично - и на украински (преводът е на Надия Мискив, Олга Сорока и Остап Сливински); то е финансирано от Фонд “Научни изследвания” и не се разпространява с комерсиална цел.
В антологията със своите емблематични български лирически въплъщения са представени следните авангардни направления: Експресионизъм, Сюрреализъм, Имажинизъм, Футуризъм, Дадаизъм, Диаболизъм, Конструктивизъм, Мистико-религиозен авангард, Митофолклорен авангард. Има и дял “Манифести. Критическа есеистика”. Има я и следната знакова особеност: фигури като Ламар принадлежат и на експресионизма, и на сюрреализма, и на имажинизма, и на футуризма, и на дадаизма, и на конструктивизма… Той не е и единственият многовалентен персонаж. Хрумва ми неуместната перифраза тъкмо по Ламар, че българският поет всичко яде, като есето… Много от шумните някога и после потънали в забрава имена са възкресени от ласкавите съставители: чували ли сте, примерно, за българския сюрреалист Ясен Валковски? Или за футуриста Георги Динев, който приветства Маринети: “ще караме ски със самолети,/ ще се забавляваме,/ ще запалим съзвездия от кокс,/ за да пишем стихове/ и ще предизвикваме мачове по бокс”. И действително, ако не мачове по литературоведски бокс, то поне много важни дискусии може да провокира антологията - като започнем с тезата на съставителите относно литературноисторическото (не)утвърждаване на българския поетически авангард.
Още повече, че можем да четем тази антология в контекста на същевременно появилата се по проекта антология “Украински поетически авангард”, съставителство и бележки Остап Сливински, Олег Коцарев и Юлия Стахивска (предговорът е на последните двама). Преводът от украински е на Албена Стаменова, Владимир Колев и Райна Камберова. За мен поне интересна е появата на още едно авангардно направление в Украйна - Сциентизмът, представен от Юрий Палейчук, Валериян Полишчук, Володимир Гадзински и Олекса Слисаренко. Чета биографичните бележки на украинските авангардисти и веднага се набива на очи, че мнозина от тях са просто разстреляни от съветската власт. У нас властите изглеждат по-скромни, нали?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
