Младият Селинджър
„Бунтовник в ръжта” (Rebel in the Rye), 2017, САЩ, 106 минути, сценарист и режисьор Дани Стронг (по книгата на Кенет Славенски „По-горе към билото. Животът на Дж. Д. Селинджър“), продуценти: Брус Коен, Тад Лакинбил, Трент Лакинбил, Джейсън Шуман, Моли Смит, Дани Стронг; оператор Креймър Моргенто, музика Беър Макриъри, в ролите: Никълъс Холт, Кевин Спейси, Зоуи Дойч и др.
Джеръм Дейвид Селинджър (1.01.1919 – 27.01.2010) е може би най-загадъчният от всички писатели. Легендарният автор на „Спасителят в ръжта”, „Семейство Глас” и „Девет разказа” приживе охранява строго личната си неприкосновеност – от 1965 г. престава да публикува, а от 1980 г. – да дава интервюта и изобщо да общува с медиите. Всеизвестно е ветото му върху екранизациите на неговите произведения. След като дъщеря му Маргарет Селинджър нарушава бащината забрана и изненадва с книгата „Спасителят на сънища” (2000), веднага след смъртта му е публикувана „По-горе към билото. Животът на Дж. Д. Селинджър” от Кенет Славенски (изд. „Дамян Яков”, 2010). През 2013 излиза и първият документален филм за него - „Селинджър” на холивудския сценарист Шейн Салерно (1972), последван от мистификационната книга на Фредерик Бегбеде „Уна & Селинджър“ (ИК „Колибри”, 2015) и игралният „Coming Through the Rye“ (2016) на Джеймс Стивън Садуит.
Наскоро ми попадна нов игрален филм за писателя-призрак по „По-горе към билото. Животът на Дж. Д. Селинджър“, чиито права Дани Стронг е откупил. Никълъс Холт е в ролята на Джери Селинджър, а Кевин Спейси е преподавателят му по творческо писане в Колумбийския университет Уит Бернет, издал в Story първия му разказ срещу чек от 25 щ. д. и вдъхновил го да напише „Спасителят в ръжта“. В кадър му казва: „Холдън заслужава книга само за него“.
Филмът започва с писмо, което Джери пише до Уит по време на престоя си в психиатрична клиника. „Холдън е мъртъв. Не знам какво вече може да ме спаси.“ Това писмо със задкадровия глас на Никълъс Холт се появява неведнъж на екран. Филмът разказва за младите години на Селинджър, влюбването му в Уна О’Нийл (Зоуи Дойч) и ужаса, който изпитва, виждайки на първа страница на вестник по време на Втората световна война сватбата й с Чарли Чаплин. Докато гледах епизодите с нея, си спомних, че в безмилостната си сатира на истаблишмънта „Сбъднати молитви” (1986) Труман Капоти му отделя със симпатия почти цяла страница. „Той искаше да става писател и докато беше войник, пишеше на Уна писма от по десет страници. Нещо като любовни есета, много нежни, не можеш да си представиш колко нежни. Което вече е малко прекалено. Уна ми ги четеше и когато ме попита какво мисля, аз й казах, че това момче, изглежда, лесно се разплаква. Но тя искаше да знае дали го намирам гениален и талантлив или просто глупак, и аз казах: „И двете. И двете заедно”. Та години по-късно, когато прочетох „Спасителят в ръжта” и разбрах, че авторът е онзи Джери, гаджето на Уна, пак бях на същото мнение.
- Никога не съм чувала някоя интересна история за Селинджър – призна мисис Купър.
- Аз пък никога не съм чувала нещо за него, което да не е интересно. Във всеки случай, това не ти е обикновеното еврейче от Парк авеню“. (превод Христина Кочемидова, КК „Георги Бакалов”, Варна, 1989).
Но Уна все пак е само епизод от мистериозния живот на Селинджър. Филмът изследва неговия пословичен сарказъм и сложното му пребиваване в света, отношенията му със семейството, Уит Бернет, Дороти Олдинг (Сара Полсън) и The New Yorker, съмненията му, медитацията, трескавото писане и пушене, посттравматичния стрес от войната, колосалния успех на Холдън Колфийлд и „Спасителят в ръжта“ до отшелничеството му с втората съпруга Клеър (Луси Бойнтън) и първото дете в Корниш, Ню Хепшиър. Разказани с усложнен флашбек, ранните терзания на Селинджър са интересни, но ужасно омотани. Студената синкаво-зелена гама на епизодите с клиниката и войната контрастират на златисто-кафявия уют в цивилните години. Ако не е толкова обстоятелствен и монтажно бъбрив, дебютът на Дани Стронг (актьор и телевизионен сценарист) би бил по-жив и въздействащ. Доста сбъркан филм.
Но си струва гледането –високият и красив Никълъс Холт е неистов, подобно на младия Селинджър, а Кевин Спейси, с очила, понапълнял и подпухнал, е невероятен. Героят му е завладяващ – проницателен и ироничен, бохема и професионалист, затиснат от безпаричието. След като миналата есен заради обвинения в едновремешен секс тормоз бе изгонен от сериала „Къща от карти“, а сцените с него във „Всички пари на света“ на Ридли Скот бяха изрязани и заснети отново с Кристофър Плъмър, кариерата на един от най-значимите актьори на нашето време тръгна стремглаво надолу. Освен в този филм, Спейси участва още в „Клубът на момчетата милиардери“ и в обирджийския екшън „Зад волана“ на Едгар Райт, които би трябвало да се видят.
„Бунтовник в ръжта“ и тези два филма вероятно са последните с негово участие. Дано да греша.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
