Образцово саламопроизводство | регулации
Наскоро писах за океана от законови, социални и културни различия, делящ Стария континент от Новия, и за това, че в нововъведената европейска регулация на лични данни GDPR няма нищо изненадващо. Но ето, че тия дни в САЩ, и то не къде да е, а в родния щат на Big Tech, Калифорния, бе приет, при това в рекорден срок, закон близнак на европейския GDPR - Законът за поверителността на потребителите в Калифорния 2018 (California Consumer Privacy Act 2018). В обхвата му се озовава всяка компания, държаща данните на повече от 50 000 души, а всеки от 40-те милиона калифорнийци вече има право да знае какви точно данни се събират за него, дали и как те се търгуват с трети страни и да изисква унищожаването им в случай, че положението не го устройва.
Големият бизнес не крие безпокойството си. Говорителят на Google, например, изрази опасенията си от „трудно предвидимите усложнения“, които ще последват приемането на закона и как те ще накърнят иначе „законни бизнес нужди.“ Цялата съвременна икономика се крепи на данните, това е вярно, но е вярно също и това, че законното не винаги е легитимно.
Как изобщо се стигна до този закон? По каква процедура е бил изготвен, придвижен, приет и то точно в Калифорния, без да срещне яростния отпор на лобистите на Силициевата долина?
Има една поговорка, че правенето на закони е като правенето на салами – искаш крайния резултат, но не и да знаеш как се стига до него. А бързината, с която този „калифорнийски GDPR“ се превърна от проектозакон в закон, и изненадата, която предизвика не само в средите на бизнеса, но и сред потребителите, меко казано намирисва. Каква ли машинация се крие зад това?
В началото на 2016, в столицата на щата Сакраменто и близкия Оукланд, неколцина разполагащи с пари и законодателно ноу хау люде започват да правят координирани усилия да осигурят на калифорнийците възможност да контролират личните си данни. Първоначалният импулс идва от разработчика на недвижими имоти Алистър Мактагърт. След случаен разговор с инженер от Google в Оукланд, който му казал, че "Ако хората разберат колко много знаем за тях, те наистина ще се притеснят", той решава, че е открил кауза, в която да инвестира някой и друг милион. После се запознава с бащата на дете от училището, в което учи неговото - финансист на име Рик Арни, който преди това е работил в Сената в Калифорния, поради което бил доста запознат с необичайната система на така наречената „ballot measure“[1] – система, при която всеки в щата може да предложи инициатива и ако тя събере достатъчно много привърженици, да участва с бюлетина на следващите избори и ако спечели гласове, да се превърне в закон. Понякога това се случва, понякога – не, но предвид силното влияние на Силициевата долина в Сакраменто, подобен инструмент на директната демокрация е единственият начин да се прокара закон пряко волята на Big Tech.
Третият в играта е Мери Стоун Рос – бивша служителка на ЦРУ и юридически съветник на Комисията за разузнаване към Камарата на представителите, също от Оукланд, и очевидно доста веща в изготвянето на закони, провеждането на политики и ползване на съществуващата система за прокарването им.
Тези тримата в продължение на година привличат привърженици от средите на юристите и техноекспертите, та до академични среди и обикновените граждани. И така, благодарение на добре структурираната им инициатива, професионално проведена политика и добър „тайминг“, успяват да съберат необходимата подкрепа и през ноември 2017 инициативата им е вече законопроект.
Това предизвиква очакваната паника сред законодателите, но една “ballot measure” може да се неутрализира единствено с друга “ballot measure”, а за да се проведе такава, просто няма време. Ето така, в рекордно кратък срок, Законът за поверителността на потребителите в Калифорния бе подписан от губернатора Браун миналия четвъртък (29 юни 2018), въпреки пълчищата лобисти на Google и Facebook в Сакраменто и милионите долари, приготвени специално за това. Огромната маса калифорнийци също тепърва ще бъдат изненадани, но така се творят закони – далеч от взора на потребителя. Дори когато е по правилата на пряката демокрация.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
