Здрава лична връзка | data
Тия дни на адреса на добрия стар TechCrunch ме посрещна сайт със страховитото име Oath[1] и ми се представи на чист български: Запознайте се с Oath! Ние сме мултимедийна и технологична компания, която свързва 1 милиард потребители по целия свят чрез сайтове и приложения, като HuffPost, Tumblr, Yahoo Sport, TechCrunch и други.
Това, което Oath не спомена, е, че е дъщерна на Verizon. Verizon я създаде преди 9 месеца, след като купи Yahoo, за да я слее с AOL. И фактът, че Oath не бърза да го спомене, навява мисълта, че Verizon я ползва като шапка-невидимка за някои свои недотам прилични дейности.
За какво все пак ме уведоми Oath?
Уведоми ме, че е възможно не всички услуги или функции да са налични в държавата или региона ми. Ах да, проблемът с GDPR! В европейска юрисдикция Oath извършва дейност под името Oath (EMEA) Limited.
Oath ме уведоми също, че държи да опознае моята личност, защото само така е сигурно, че ще получа най-подходящото за мен обслужване. Това, разбира се, е свързано със събиране на данни от редица надеждни източници:
- от мен самата - това е съдържанието, което аз споделям и съхранявам в мрежата (текстове, снимки, видеа);
- от моето сърфиране в мрежата – съдържанието и приложенията, които аз ползвам;
- от моите устройства: бисквитки, идентификатори на мобилни устройства, версията на браузъра и операционната система на компютъра ми и „тънките“ ми клиенти;
- от моето местоположение: IP адрес, GPS данни, WiFi, Bluetooth, данни от отбелязванията ми върху картата;
- от различни други източници...
Така запомнена и анализирана, аз ще бъда възнаградена с „персонализирано изживяване“, което никога не свършва, защото, свързвайки информацията на всичките ми устройства, Oath ще ги синхронизира и така ще ми „помогне“ да не напускам мрежата никога. И без Oath вече съм забелязала, че дори да затворя на лаптопа си браузъра, от който съм влязла в социалната мрежа, съобщенията продължават да изскачат направо върху екрана му. Просто лаптопът ми е синхронизиран с телефона и таблета, където продължавам да съм log-ната. Интересното е, че дори да се logout-на, пак получавам индикация под една или друга форма. Просто е невъзможно да се изолирам! Тази висока оперативна съвместимост се осигурява от безпрепятствения достъп до данни, а той става възможен не само посредством безшевова технология, но и на „безшевово“ законодателство. И понеже Oath е наясно, че европейка или не, аз държа на неприкосновеността си, бърза да ме увери, че прилага технически, административни и физически мерки за защита от неразрешен достъп, използване или оповестяване на клиентската информация, която събира или съхранява. Нищо, че разрешава достъп до мен и на трети лица. И нищо, че миналата година тъкмо Yahoo влезе в историята с най-големия сървърен срив, който изложи на риск информацията на три милиарда потребители. Преди години Reuters не публикува ли разкритието, че Yahoo дължи лидерството си на задната вратичка на сървърите си, през които NSA тършува в базите й данни? Е, сега Yahoo е на Oath, а Oath е на Verizon... А ние с вас вече си мислим как можем да осъдим Oats, ако се издъни.
Oats обаче е помислил преди нас: като важна част от връзката, която компанията иска да изгражда с нас, е и новата политика на... ограничаване на правата ни да я съдим.
Разбирате, че като се съгласите с тези условия, арбитражът или исковете с малък материален интерес ще бъдат единственото и изключително средство за разрешаване на всеки спор между нас. Също така разбирате, че като се съгласите с тези условия, вие се отказвате от правото да подадете иск в съда или пред жури (освен в случаите, които могат да бъдат заведени в съда за малки искове); и че се отказвате от правото си на каквито и да е колективни искове или други представителни действия.
Арбитражът на Oath ще бъде разглеждан от Американската арбитражна асоциация. Колективният арбитраж няма да е разрешен, което означава, че всеки потребител ще трябва да прави дело и срещу най-добрите адвокати на Verizon/Oath и да се надява да спечели.
При обещанията на Oath за здрава лична връзка с нас, наситена на незабравими изживявания, още ли сме сърдити на Facebook?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
