Бракът и (не)удобствата от него
Сибиле Берг. „Денят, когато жена ми си намери мъж”. Превод от немски Екатерина Войнова. Милениум, С., 2018
Странно е колко малко знаем на български за Сибиле Берг: това е нейната първа преведена книга сред петнайсетина романа и повече от двайсет пиеси. Родена в някогашната ГДР през 1962 година, днес писателката се възприема като иконична фигура на алтернативната немскоезична култура. Пише провокативно, дръзко и сякаш без задръжки от нравствено естество. Когато излиза първият й роман през 1997 г., критиката споделя мнението, че той изразява мисленето на едно ново, „разомагьосано“ поколение без илюзии. В света на Берг наистина няма граници от литературен характер: всичко може да бъде казано така, както го мисли съвременният човек, останал на тъмно вкъщи и насаме със себе си. Читателят най-напред се усеща дискомфортно разголен, лишен от бронята на привичните си задръжки и преструвки. Постепенно се успокоява и се оставя на развлекателната страна в разказа да го прелъсти. Берг пише по странната граница между социална сатира, сензационен роман и еротична фантазия. Най-накрая съзнава, че е завлечен в дълбочината на нравствените проблеми, които притискат съвременния човек. Тяхното изображение е безмилостно оголено от романтични илюзии. Усещането не е трагично, защото няма нищо фатално изгубено. Усещането е по-скоро на изумено примирение с това, което сме.
„Денят, когато жена ми си намери мъж“ се взира в брака като институция, традиция и реалност. Съпрузи на средна възраст, прекарали заедно двайсет години, живеят в почти симбиотична хармония, която ги спасява от чувството за провал. Клое съществува чрез Размус, когото отглежда и обгрижва като свое дете. Размус (наполовина финландец, наполовина немец) удържа останките от нарцистичното си самочувствие на гениален режисьор единствено в огледалото на това отношение. И докато сексът между двама съпрузи се е превърнал в утихваща рутина, умението да оцеляваш в симбиотичната клетка, наречена семейство, може да бъде наречено и любов. С последна надежда за връщане към професионалната слава Размус заминава с европейски проект в страна от Третия свят. (Западният туризъм в „развиващи се“ страни е представен с толкова мрачна ирония, че туристическите агенции би трябвало да бойкотират Сибиле Берг.) Там, както другите застаряващи европейци от ниската прослойка на средната класа, двамата се озовават в салон за масаж. Така започва най-невероятното преживяване в живота на Клое: обсебваща страстна връзка, която поглъща целия й предишен свят. Точно тук българският читател получава един неочакван бонус: изключителният любовник, мъжът-еротична мечта на северното въображение се оказва циганин (преводът тактично казва ром) от смесен българо-румънски произход.
Последната трета на книгата е сюрреалистична феерия на женски еротични фантазии и мъжки депресивни фантазии, изразени с натуралистично точен рисунък. Няма съмнение, че едните могат да се случат само за сметка на другите в икономията на брачните отношения. Отведнъж зад развлекателно-сензационната повърхност на разказа се озъбва една тревожна дилема. Бракът – като институция, традиция и реалност – не може да съчетае потребностите на съвременния човек. Какъв тогава да бъде изборът, който е винаги наполовина грешен? Казано по друг начин, какво ни плаши повече: перспективата да бъдем неудачници в своя свят или невъзможността да изживеем потребностите на своето тяло? Финалът на книгата предлага трезв и реалистичен отговор, който оголва психиката на съвременния човек. Сибиле Берг, както казах, е майстор на разомагьосването с литературни средства; тя тревожи, плаши и в същото време успокоява по своя парадоксален начин.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
