Мръсната бомба
Някои обстоятелства около аферата Скрипал коментира анонимно един от ръководителите на лабораторията за радиационна, химическа и биологична защита в руската Военна академия:
Всички известни нервнопаралитични отровни вещества (ОВ) се отнасят към фосфороорганическите и имат много сходна симптоматика на поразяването и механизми за въздействие на организма. Употребеното срещу Скрипал вещество, според твърденията на експертите, се отнася към същата тази група. Ако такива вещества се създават в полеви условия, в жилища, както са го правели Аум Шинрикьо[1], те не запазват задълго свойствата си. Само най-развитите страни в света умеят да създават фосфороорганически ОВ, които при правилно запазване не губят десетилетия нужните свойства. Затова и всички търсеха начини за безопасно и надеждно съхраняване и в крайна сметка стигнаха до бинарното оръжие.
Трябва да се поясни терминът „бинарно оръжие”. Той не означава „особено опасно, особено токсично”, въпреки че така се говори в пресата. Разделното пазене на компонентите е най-безопасният начин за запазване в случаи, когато дълго време няма война, т.е. няма и перспективи за употребата им. Отделните компоненти са относително безопасни, можете да ги пазите, без да се вълнувате за течове.
На практика, производството на ОВ бе преместено от завода направо на бойното поле. В боеприпаса безопасно и разделно се пазят компонентите-прекурсори, а скъсването на предпазната мембрана ги смесва направо над главата на врага, превръщайки ги в смъртоносна отрова. Бинарните нямат никакви особени или решаващи преимущества пред традиционните при използването си като бойни вещества. Изследвания по въпроса се водеха от 50-те години и в СССР, и в САЩ.
Имаше няколко разработки и много варианти. И у нас, и в САЩ бяха получени вещества с много по-силни поразяващи свойства от тези на известните от края на Втората световна война. Една част беше доведена до стадий на възможно заводско производство.
Но все пак, запасите от отровни вещества се състояха главно от традиционните боеприпаси, които ние унищожихме според договорките. В нашите военни лаборатории винаги са се пазели и ще се пазят – по същия начин, както и в САЩ, и във Великобритания – всички известни на човечеството отрови. Затова да се получи бинарно ОВ може само от лаборатория, в никакви складове го няма. Впрочем, складове останаха само в САЩ, в Русия вече и тях ги няма.
Вил Мирзоянов, който, както сам съобщи, е причастен към създаването на използваното в Солсбъри ОВ, твърди: „Биха могли да донесат във Великобритания два безвредни компонента и после да ги смесят в някаква малка аерозолна бутилка, която лесно да се скрие, и да я използват, за да разпръснат смъртоносната доза, за да направят „умишлена демонстрация” на враговете на Москва”.
Всички разсъждения за разделен внос на безопасни компоненти на отровата в Англия и приготвянето на боевата смес на място са за дилетанти. Това е последното звено в операцията, то само усложнява всичко и я подлага на огромен риск. В действителност е необходимо не повече от една стотна от грама, такъв готов разтвор може да се вкара в много малка ампула за лекарства, например.
Работата с нервнопаралитични ОВ се допуска само от професионалисти в специални условия, в противен случай този, който иска да го приложи, рискува живота си. Убиецът на Кивелиди[2] получи тежки поражения на вътрешните органи, а и уби едновременно и секретарката му. А сигурно се е предпазвал, както може, знаел е с какво си има работа.
Едно е в бясно въртящ се снаряд след изстрела да се скъса мембраната и опакованите в заводски условия прекурсори да се смесят. Друго е да опиташ да ги смесиш в хотелската стая. Най-вероятно опитът ще свърши със смъртта на самия убиец.
Работата е там, че нервнопаралитичните бинарни ОВ не са създавани за индивидуално прилагане. За подобно използване даже и устройства не са проектирани. Те са оръжия за масово поразяване.
Веществото е невъзможно да бъде дозирано за такава задача. То почти сигурно ще отрови много хора наоколо, ако го използват в населено място. Както се е и случило в Солсбъри.
Този, който го е приложил, се е старал да направи максимално слаб разтвор, за да не загине самият той. И въпреки това, вероятността и той да си е получил дозата е голяма. Правоохранителните органи на Великобритания и ЕС сега трябва да проследят всички молби за лечение от отравяне със симптоми, които са описани в учебниците по гражданска отбрана.
Затова и Скрипал, и дъщеря му не са загинали веднага. Но това е бил наистина опит за убийство, при такива условия е невъзможно да се планира не летален изход. Тъй като следите от фосфороорганическите съединения се запазват в трупа много дълго време, очевидно целта е била именно публичен ефект. Защото престъпникът е избрал вещество, много опасно и изключително неудобно за боравене, като е загърбил огромното количество надеждни отрови с избирателно действие, които са известни на човечеството.
Можем да споменем популярните навремето цианиди, които са напълно достъпни. Но има и бързо разпадащи се, без цвят и мирис. Тук умишлено е била избрана, както се казва, варварска отрова, която гарантирано ще бъде открита при експертизата и ще предизвика най-голям политически ефект. Защото, доколкото знам, това е първото в историята използване на оръжие за масово поразяване н страна, членка на НАТО.
Важно е да се разбере, че бойните ОВ са разчетени за масово производство, това не е свръхсложна фармацевтика. И щом причастният към създаването на това ОВ Вил Мирзоянов е заминал за САЩ през 1996 г., то и формулата е заминала с него (при условие, че всичко, което е написал, е истина). И вече 18 години отровата е известна на експертите от НАТО. Смешно е след това да бъде наричана секретна.
От публикациите на самия Мирзоянов, който е отговарял за химическата защита на Научно-изследователския институт, но не е разработвал непосредствено това ОВ, не е възможно да се разбере точната формула. Просто я няма в тях. Но ако това е реален случай, няма съмнения, че отровата е била възпроизведена в САЩ с експериментална цел преди много години.
Затова заявленията на Мирзоянов, че „Русия е единствената страна, която може да произведе и използва толкова мощно действащ нервнопаралитичен агент”, са несъстоятелни и показват неговите ангажименти.
Във всяка европейска (а и не само) страна има условия за производството на необходимото за убийство изключително малко количество такова вещество, след като толкова години формулата е известна,
Според материалите на следствието, за убийството на Кивелиди нервнопаралитичното ОВ през 1995 г. е изготвил сътрудник на лаборатория. Тоест, по него време много ОВ от секретни разработки са могли да „изтекат” в руския престъпен свят, в страните от ОНД, в престъпните синдикати зад граница, в ръцете на чуждестранното разузнаване. Такива вещества, като наследство от ония „луди” години, може да се пазят и у хора, които са напуснали спецслужбите. Самият Мирзоянов е отговарял в Научния институт за контраразузнаването.
Убийците са оставили следа
От този разказ все пак може да се направят някои изводи. За покушението е използвано слабо известно високотехнологично оръжие за масово поразяване. Несъмнено става дума за група хора, при това много жестоки и изобретателни. Огласените досега факти говорят именно за такъв сценарий. Това не е бил случаен избор, а внимателно изчислена постъпка, такава отрова е трудно да се набави, а прилагането й е опасно за самия убиец.
При множеството гръмки отравяния от последните години в Русия (или свързани с Русия) бяха прилагани изтънчени отрови, които не насочват към страна производител и често се разпадат бързо в тялото на жертвата. Много от отровите много компетентното следствие така и не успя да идентифицира. Да си спомним само смъртта на нашия колега Юри Щекошчихин[3].
Използваният при убийството на Литвиненко (който и да го е извършил) полоний е бил избран като бързо разпадащ се изотоп. Следователите във Великобритания са използвали свръхсъвременни детектори с много висока чувствителност (което, очевидно, убиецът не е очаквал) и са успели да го зафиксират и после да намерят в последния момент радиоактивните следи на предполагаемите престъпници. Ако се бяха забавили още малко, нямаше да има никакви доказателства - за това много писа английската преса.
Освен това, полоний се произвежда в няколко страни. За престъплението в Солсбъри от огромното количество варианти е избрано вещество, което се е произвеждало само в СССР и предварително е известно на експертите от страните от НАТО (засега нямаме основания да не се доверяваме на английските специалисти). За общественото мнение, което обикновено не се интересува от подробности, днес това вещество сочи директно Русия.
Репутацията на нашата страна като страна на отровители е напълно заслужена. Историята на политическите и криминално-икономическите отравяния в нова Русия сигурно ще дочака великите си режисьори, както дочака семейство Борджия. Може би именно заради тази репутация на страната някому е щукнало да използва бойно ОВ в Англия (която още помни убийството на Литвиненко), като почти е убил разменения изменник, невинната млада жена и вероятно е нанесъл тежки поражения на вътрешните органи на много поданици на Елизабет ІІ.
Фактически, насред сътворения грандиозен политически скандал, гръмнал като от ясно небе, убиецът е закачил на палтото на Скрипал баркод „сделано в России”. Нямам намерение да гадая от коя страна или политически клан е той. Но това бе направено в изключително тежък за външната политика на Путин момент и в навечерието на важни за вътрешната политика избори. Това е медийна катастрофа, която ще повлече още много неприятности след себе си.
Двата текста са публикувани в Новая газета, 14 март 2018 г.
[1]Японска будистка секта, „прочула се” с газовата атака в токийското метро на 20 март 1995 г. Използван е газ зарин.
[2]Иван Кивелиди, руски бизнесмен и банкер, умишлено отровен с нервнопаралитично вещество на 1 август 1995 г.
[3]Журналист от Новая газета, починал скоропостижно на 3 юли 2003 г. Въпреки много силните съмнения за отровителство, няколкократно възобновяваните следствия приключват поради „липса на доказателства”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
