около пола и брака във Франция" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Безпокойството <br>около пола и брака във Франция
Български  |  English

Безпокойството
около пола и брака във Франция

Разговор с историчката Камий Робсис за дебата покрай Джудит Бътлър и еднополовите бракове във Франция

 
Консервативни учени и католически активисти във Франция заклеймяват “джендър теорията”, за която смятат, че е повлияла политиките на социалистическото правителство на Франсоа Оланд. Демонстрират по улиците с плакати с надписи: “Не на джендър теорията”, “Искаме пол, не джендър”, “Долу ръцете от нашите полови стереотипи”. Създават се интернет страници като тази на Обсерваторията за джендър теория[1]. Организират се родителски групи. През декември 2016 г. някои от тях - мобилизирани посредством имейл, туитър или СМС - обявяват “ден без училище”, призовавайки родителите да не пускат децата си на училище веднъж месечно в знак на протест срещу “джендър теорията” в държавните училища.
В комбинация с интензивните и изпълнени с насилие национални протести срещу гей брака през есента на 2012 г. и пролетта на 2013 г.[2], тази паника сякаш свидетелства за всеобхватна национална криза около пола и семейството, обзела Франция. Заедно с неолибералния завой на френския социализъм[3] и набирането на скорост на Националния фронт, кризата поставя във фокуса на общественото внимание нелицеприятни, пренебрегвани измерения на съвременната френска политика, свързани с пола, имиграцията, възпроизводството и границите на секуларизма и универсализма. Новата книга на френската историчка Камий Робсис, доцент по история в Университета Корнел, „Законът на родството: антропология, психоанализа и семейството[4] във Франция”, предлага разбиране за тези процеси. В интервю с Кевин Дуонг Робсис предлага обяснение на това защо днес Франция изглежда толкова обсебена от въпросите на пола. Според нея, противоречията, изненадали наблюдателите в страната и извън нея, са свързани с дългата история на френския универсализъм и неговата зависимост от хетеросексуалното семейство.
 
- Под “джендър теория” в САЩ обикновено се разбира академична дисциплина, но това понятие сякаш има по-широк смисъл в контекста на френския дебат?
- Може би е добре да изясним още от самото начало, че няма “джендър теория”. Както отбелязахте, теоретизациите върху понятието “джендър” като социален/културен аспект на пола в САЩ е най-вече академично занимание (макар и не само, тъй като в правото и политиката също се използва терминът “джендър” като синоним на пол). Но “джендър теория” като такава не съществува: говоренето за “джендър теорията” е просто дискурсивна стратегия, разработена от консервативни групи, за да се противопоставят на идеята за равни права за жените и хомосексуалните хора.
Не съществува консенсус по отношение на това в какво се състои тази “джендър теория” дори сред опонентите й. Въпреки това, през последните години във Франция излязоха няколко книги, които се опитват да обяснят произхода и последствията от тази “теория” (или идеология, или политическа програма, както също я наричат).
Според тези публикации[5], “джендър теорията” е родена в американските академични среди и по-конкретно, в департаментите по изследвания на жените, и е повлияна (в зависимост от източника) от марксизма, деконструктивизма, постмодернизма или феминизма - с всичките разнопосочни последствия от това: нихилизъм, релативизъм, конструктивизъм и радикализъм. Според тях, тази концепция е популяризирана от международни организации, като Обединените нации и Европейския съюз, а на национално ниво - от Социалистическата партия на Франция.
Във френски контекст, критиците на “джендър теорията” често дават за пример скандала с учебниците по биология през 2011 г., когато новите учебници за пръв път въведоха за учениците в гимназиалния курс понятието “джендър”, дефинирано като социално придобит, а не биологичен пол. Те посочват и кампанията за борба с половите стереотипи в образованието, започнала през 2013 г[6]. Новият министър на образованието Нажат Вало-Белкасем се превърна в мишена на консервативните групи поради нейното участие в тази кампания като министър за правата на жените по онова време. Тези групи са притеснени, че на новия си пост тя ще продължи да лансира “джендър идеологията” в училище.
Идеята, че “джендър теория” може да се преподава в училище, създава особено притеснение не само защото се смята, че децата са уязвими откъм радикални идеи, а и защото училището във Франция - което е безплатно, задължително и светско - исторически е изпълнявало привилегированата функция да интегрира гражданите като част от френската нация.
На практика, тези родители се страхуват, че децата им ще учат за хомосексуалност, мастурбация и трансджендърство - и че като цяло, ще се превърнат в граждани, обзети от нихилизъм, релативизъм, радикализъм, социален конструктивизъм и всички останали ценности, приписвани на “джендър теорията”.
- Този дебат сякаш внезапно изплува на повърхността през последните няколко години?
- Бих казала, че дебатът около “джендър теорията” отново изплува на повърхността с особена интензивност след закона за еднополовите бракове през 2013 г., познат като брак за всички (mariage pour tous). Тази реформа бе едно от предизборните обещания на Оланд, но тя отключи такава съпротива, че изненада мнозина коментатори във и извън Франция[7], макар хомосексуалността да е относително добре приета във френското общество и да има видимо масова липса на интерес към институцията на брака.
В тези дебати основното напрежение се съсредоточи върху правото на родителство. Макар законът за брак за всички да не легализира репродуктивните технологии за еднополови двойки, той отвори вратата за осиновяване на деца[8] и голяма част от противоборството се фокусира върху въпроса дали децата, отгледани от еднополови семейства, могат и трябва да бъдат признати от закона. Много от плакатите и лозунгите на протестиращите[9] също бяха фокусирани върху проблема за възпроизводството.
Възпроизводството, разбира се, предполага определена визия за нацията и тук въпросът за пола се пресича с този за гей брака. В много антиджендър аргументи гей бракът се представя като искане на онази част от политическия и интелектуален елит, която е позиционирана вляво и е подвластна на радикалния конструктивизъм, присъщ на “джендър теорията”.
Заглавието на наскоро излязла книга от трима водещи антиджендър активисти обяснява добре това: „От джендър теория до еднополов брак: ефектът на доминото”. Корицата изобразява малко дете, смачкано от падащите плочки на доминото, на които са изписани думите “джендър теория”, “гей брак”, “множествено родителство”, “асистирани репродуктивни технологии” и “сурогатно майчинство”. Според тази логика на плъзгане по нанадолнището, репродуктивните технологии (които във Франция не са узаконени за еднополовите двойки) и сурогатното майчинство (което не е узаконено по принцип) ще бъдат неизбежни следствия от този закон.
“Джендър теорията”, с други думи, се сочи за едновременно причина и следствие от гей брака. Ако на хомосексуалните се разреши да се възпроизвеждат, какво ще произтече от това? Как ще изглежда семейството? И още по-важно, как ще изглежда бъдещето на обществото и на нацията? По същия начин, ако с помощта на “джендър теорията” децата научат за половите стереотипи и започнат да приемат сексуалната идентичност като по-флуидна, какви граждани ще станат те? Какви норми ще ръководят нашия свят?
- В книгата ви „Законът на родството...” твърдите, че противоборствата във Франция около пола и родителството най-добре могат да се разберат в контекста на по-дългата история на “фамилиализма”[10]. Тази история ни помага да видим как възпроизводството, социалната и национална кохезия и реториката на универсализма исторически се преплитат в семейството. Според вас, фамилиализмът създава здрава връзка между родството и социализацията. Семейството, на свой ред, се превръща в основно място за възпроизводство на френското социално тяло. Бихте ли обяснили по-подробно тази идея?
- Моята книга излезе през май 2013 г., през същия месец най-накрая беше приет законът за брак за всички и бе наистина невероятно да видя как политическият контекст потвърждава всичко, което казвам в книгата. Казвам невероятно, но също и ужасяващо, защото е важно да не забравяме, че през тези месеци Франция преживя истинско насилие.
Може би си спомняте случая на Вилфред де Бруин, който беше пребит на улицата в Париж, докато се прибира към къщи със своя приятел, или случая на Клеман Мерик, деветнадесетгодишен студент, ангажиран с лява политика, включително с кампанията за гей брака, който беше убит от скинари, близки до крайно дясна група, протестираща срещу закона. По време на протестите лидерът на най-голямата протестираща група заяви, че “ако Оланд иска кръв, ще я получи”[11], а по време на парламентарния дебат се чуха едни от най-обидните и злостни реплики, които някога са били произнасяни от трибуната на Националното събрание[12].
Както казахте, в моята книга аз се интересувам от историята на “фамилиализма” във Франция в дългосрочен план. Исках да разбера защо хетеросексуалното семейство има толкова основополагаща роля за френската политическа култура. Докато в САЩ дебатът за правата на гей хората през 90-те години беше съсредоточен върху брака, основният въпрос във Франция беше и си остава възпроизводството.
Разбира се, навсякъде семейството е важно от политическа гледна точка, но в книгата твърдя, че от XIX век насам френското гражданско право и социална политика са конструирали хетеросексуалното семейство като основополагащо за социалния ред. С други думи, семейството като основна единица за организиране на солидарността и за изграждане на политически консенсус, като най-универсалната и най-неутрална форма на социално представителство и най-чист израз на общата воля.
Това наричам “републикански обществен договор”. Тази продължаваща и устойчива връзка между семейството и републиканизма може да ни помогне да разберем защо последните закони, отнасящи се до биоетиката, еднополовите съюзи, домакинствата с един родител, фамилните имена, сурогатното майчинство и осиновяването на деца от еднополови двойки са толкова противоречиви във Франция.
То може да обясни и защо някои аргументи, които могат да изглеждат малко странни от другата страна на океана, излизат на преден план във френския дебат. Един такъв аргумент, който непрекъснато се повява през 90-те години и който подробно разглеждам в книгата, е, че алтернативните форми на семейство били фундаментален проблем на „символно” ниво и че щели да предизвикат социален хаос и психоза.
За да обосноват това, съдии, законотворци и интелектуалци се обръщат към структурната антропология и психоанализата; всъщност, те използват някои от най-неясните и труднодостъпни идеи на Клод Леви-Строс и Жак Лакан. Според мен, в структурализма те намират потвърждение на идеята си, че половото различие е универсално и във всяка епоха си остава централно във всички форми на социална и психична организация. Структурализмът им предлага начин да заобиколят историческата, географската, политическата и дори емпиричната страна на сексуалността и родството и вместо това - да ги дефинират като абстрактни, универсални и нормативни категории.
Възгледът, че хетеросексуалното семейство всъщност се е появило в определен момент от историята, че е основополагащо за социалния ред и е синоним на републиканизма, може да ни помогне по-добре да разберем защо протестиращите непрестанно представяха гей брака и “джендър теорията” като привнесени отвън, като продукт или на някакъв, според тях, див либерализъм, или на тоталитаризма - и в двата случая като нерепубликански и фундаментално противоположни на френската култура. Логиката, която лежи в основата на подобно твърдение, е, че промяната в структурата на семейството неизбежно ще доведе до нов политически ред, който е радикално чужд на френския.
- Това поставя въпроса какви са критиците на “джендър теорията”. Погледнато от Съединените щати, френската политическа култура изглежда твърде секуларна. В САЩ сме свикнали религиозната десница да протестира срещу сексуалното равенство. Споменахте, че консервативните католици са били активни в това движение във Франция, но също така отбелязахте, че те са използвали и секуларни аргументи за ролята на семейството в републиканския обществен договор. От коя страна застават критиците на “джендър теорията”– от страната на религиозната десница, от страната на републиканската левица или и от двете страни?
- Франция със сигурност не е единствената страна, където тези въпроси дълбоко разделят обществото, но както казахте, в САЩ десницата по принцип няма проблем да се позовава на религията или морала в защита на хетеросексуалното, възпроизвеждащо се семейство.
Една от задачите на книгата е да разбера защо съдии, политици и интелектуалци и отляво, и отдясно се обръщат към автори, като Леви-Строс и Лакан, за да обосноват несъгласието си с правното признаване на нетрадиционните семейства. Това можеше да се наблюдава по време на дебатите около биоетичните закони през 1994 г. и около закона за фактическото съжителство през 1999 г.
Във Франция структурализмът не измества напълно религията, но осигурява модел на трансцендентално нормативно знание, което има предимството да е в пълно съзвучие със светското и модерно себеразбиране на френската политическа култура.
Една любопитна разлика между Франция и САЩ е, че в дебата около родителството във Франция често се заличават различията между лявото и дясното. Съпротивата срещу сексуалното равенство идва предимно отдясно и от католическия свят. Но през 90-те години към тях се присъединяват някои политици и интелектуалци от републиканското ляво, които са дълбоко убедени, че семейната структура не е отворена за дебат – например, социоложката Ирен Тери, психоаналитикът Жан-Пиер Винтер и антроположката Франсоаз Еритие. Някои от тях са променили позициите си оттогава, но навремето бяха непреклонни по отношение на това, че макар семействата с един родител и еднополовите двойки да съществуват, те в никакъв случай не бива да бъдат признати от закона.
По време на последната вълна от протести срещу гей брака и “джендър теорията”, католиците присъстваха много по-силно и много по-гръмко изразяваха позициите си. До известна степен, френският случай трябва да бъде разбиран като по-широк опит да се защити хетеросексуалното, възпроизвеждащо се семейство от страна на Ватикана и на глобалната християнска десница[13]. В края на краищата, още през 2004 г. кардинал Йозеф Ратцингер и папа Йоан Павел II предупреждаваха католическия свят за вредните ефекти от понятието “джендър”[14].
Но най-смайващото е, че тези френски католически активисти и учени не прибягват до религиозни аргументи. Тъкмо обратното, те се опитват да използват ценности, които са ключови за френската политическа култура, като републиканизъм, универсализъм и хуманизъм, и да ги “хетеросексуализират”. “Джендър теорията” се оказва ключова за разбирането на социалните норми като исторически и променящи се, заменяйки структурното разбиране за човека, вкоренено в половото различие.
Например, кампанията La Manif pour Tous (Протест за всички) пряко отразява името на закона, Mariage pour tous или брак за всички. Това “брандиране” на закона като универсален (а не партикуларен, частен случай на “гей брак”) е стратегическо от страна на неговите поддръжници, които се стремят да го впишат в традицията на републиканския универсализъм - или, би могло да се каже, да го пригодят към френската политическа култура.
Фактът, че кампанията против гей брака La Manif pour Tous също възприема реториката на универсализма, показва, че се води реална битка за дефиницията на брака и за границите на универсализма. Дали републиканският универсализъм ще успее да включи еднополовите семейства или ще остане фундаментално хетеросексуален, както искат протестиращите?
Друга група, нарекла себе си Printemps Français (Френска пролет[15]), е избрала Ганди, Солидарност, Мартин Лутър Кинг и Антигона за свои символи. Техният манифест дори не споменава еднополови бракове. Вместо това, те претендират, че се надигат “отдолу срещу неолиберализма на политическата, финансовата и медийната олигархия”, за “демократизиране на критическия дух” и за борба в защита на “хуманизма”.
В много отношения тази група възприема някои от класическите тактики и тропи на популизма. Тя претендира да е възникнала “спонтанно”, като израз на волята на хората, на мълчаливото мнозинство, на новото “трето съсловие”[16], по думите на Беатрис Бурж, една от лидерките на движението[17]. Те често призовават за гражданско неподчинение и за провеждане на референдум, чрез който да се заобиколи процесът на политическо представителство, смятан за напълно корумпиран.
Истински интересното тук е, че това е форма на популизъм, която се позовава на хуманизма и универсализма. Представя себе си като защитник на една обезправена група (обикновените, нормални хетеросексуални семейства от средната класа), бунтуващи се срещу малцината привилегировани (интелектуалния и политическия елит, принадлежащ към социалистическите кръгове и гей общността) в името на хората - но не на някаква отделна група, а на хората като универсална категория! Струва ми се, че тук отново наблюдаваме истинска борба около универсализма и френското, около нацията.
- Както споменавате в книгата си, един от най-често срещаните рефрени в дебата за еднополовия брак е, че той поощрява “комунитаризма” от американски тип, който противоречи на френския републикански универсализъм. Как това се свързва с последните атаки срещу “джендър теорията”? Защо “джендър теорията” се обговаря с езика на националното като нещо антифренско?
- Една интересна еволюция на дебата около гей брака от началото на 90-те години е, че всъщност, реториката на комунитаризма сега е много по-слабо застъпена в сравнение с преди. Битката около републиканизма и комунитаризма има дълга история във френската политическа култура, която може да бъде проследена назад във времето до началото на 80-те години, и тя не е свързана конкретно със сексуалността.
Но в същината си, опростено казано, идеята за републиканския универсализъм разчита на онова, което историчката Джоан Скот описва като “две взаимосвързани абстракции: абстракцията ‘индивид’ и абстракцията ‘нация’”[18]. За разлика от американската система, при която правителството играе ролята на посредник между различни противоборстващи частни интереси, френският универсализъм смята, че управляващите трябва да “отстранят” своите частни интереси (религиозни, икономически, професионални и т.н.), за да могат да говорят от името на обществото като цяло.
През 80-те и 90-те години френският универсализъм е подлаган на изпитание винаги, когато се смята, че някой от тези специфични частни интереси - преди всичко на свързаните с джендъра, исляма или хомосексуалността - не е възможно да бъде достатъчно “отстранен”, за да се “погълне” от универсалистката парадигма. За защитниците на този строг републиканизъм хиджабът, например, е фундаментална свързаност с някакъв частен интерес (исляма), форма на комунитаризъм, която е изначално несъвместима с Франция.
Мнозина в противниковия лагер смятат, че е възможно едновременно да се носи хиджаб и да се изповядват ценностите на Републиката. Така, в отговор на закона от 2004 г., който забранява “видимите символи” на религиозна принадлежност в държавните училища, много гимназисти излязоха на улиците в Париж, загърнати със забрадки в цветовете на френския флаг, и носеха плакати с надпис: “Да на забрадката, Да на толерантността, Да на лаицизма[19].”
През 90-те години дебатът за гей правата бе пропит от реториката на републиканизма. Когато активистите се бореха за договора за гражданска солидарност (PACS[20]) - законът за фактическото съжителство, който в крайна сметка бе приет през 1999 година, те нарочно го формулираха в универсалистки термини, като закон за всички двойки, без значение дали са хетеросексуални или хомосексуални, за да избегнат опасността той да бъде отхвърлен като “комунитарен” или като грижещ се единствено за частните интереси на гей общността. Поради това, че и двете страни твърдяха, че действат в съгласие с републиканските принципи, на преден план излязоха нови аргументи предимно от сферата на структурната антропология и психоанализата.
Една от причините реториката на комунитаризма да се среща по-рядко този път е, че подкрепящите закона настояваха, че брак за всички е в пълно съгласие с модерните, секуларни и универсалистки ценности на Френската република.
В своите парламентарни речи Кристиан Тобира[21] внимателно помести закона за брак за всички в дългата история на гражданския брак във Франция, от Революцията до развода, до правата на жените: нещо, което тя нарича “безспорна републиканска история”. Гражданският брак, обяви тя, сега може да стане “наистина универсален”, намеквайки елегантно, че хетеросексуалният брак всъщност е “комунитарен” в настоящата си форма. Защитниците на брака също се заиграха с реториката на комунитаризма и универсализма, като обявиха за комунитаристка самата идея за граждански съюзи, подкрепяна от Никола Саркози и от много други вдясно[22].
Още по-неотдавна, по време на уличните протести срещу гей брака, за пореден път видяхме, че въпросът за семейството във Франция е толкова интимно свързан с републиканизма, че много протестиращи открито използваха знаци и символи, традиционно свързвани с републиканското ляво.
Например, някои от протестиращите се бяха облекли като Мариан[23] с фригийски шапки от времето на Революцията и селски дрехи, и заклеймяваха гей брака, държейки Гражданския кодекс в ръка. Посредством свързването на тези републикански символи със защитата на хетеросексуалното семейство, гей бракът бе превърнат в нещо чуждо по своята природа, в нещо комунитаристко.
Тук можем да споменем и различните препратки в този дебат към тероризма и тоталитаризма. Една от групите, противопоставящи се на гей брака, Hommen[24], изобразява Франсоа Оланд като вървящ подръка с Хитлер и Сталин[25], атакувайки закона като антидемократичен, антирепубликански и антифренски.
Интересно е да се наблюдава реториката на националната принадлежност и в антиджендър кампанията. Имам предвид, че дори самата употреба на английския термин “gender” във Франция показва, че тази концепция би била фундаментално чужда на френското общество и в крайна сметка, непреводима. По ирония на съдбата, множество американски учени се обръщат към френски автори (Алтюсер, Лакан, Фуко, Леви-Строс, Бовоар и други), за да разработят понятието “джендър”.
Наскоро, докато четях текст[26] на философа Тибо Колен, който е писал доста срещу “джендър теорията”, се развеселих от това, че той на два пъти неправилно изписва името на теоретичката на феминизма Моник Витиг като Моника Витиг и че цитира английските преводи на текстовете й, вместо френския оригинал. С което Колен внушава, че радикалният феминизъм е внос от Америка и е изначално несъвместим с Франция.
В този контекст можем да положим и атаките срещу Джудит Бътлър, които придобиха особено агресивна форма във Франция, където Бътлър бе представена като въплъщение не само на “джендър теорията”, но и на хомосексуалността, осиновяването на деца от гей хора и еврейството. През октомври 2001 г., например, членове на Renouveau Français (Френско обновление[27]), неонацистко дружество, което редовно участва в протести срещу гей брака, прекъснаха церемонията по удостояването на Джудит Бътлър с доктор honoris causa на Университета в Бордо.
Облечени като травестити, Renouveau Français освиркаха Бътлър[28] по време на словото й, държейки плакати с надписи: “Искам мустаци!” и “Искам да стана делфин, може ли?”[29] В отговор на церемонията в Бордо, на сайтовете на католически и десни групи бе широко разпространено видео, атакуващо Бътлър и “джендър теорията” като “етническа теория, стремяща се да легитимира хомосексуалността”, като “плод на еврейско-американски лесбийки” с препратка към самата Бътлър и Ан Фаусто-Стърлинг[30].
Тези дебати около пола и възпроизводството разкриват една фундаментална тревожност не само около “хетеросексуализирането” на нацията, но и около нейното “расовизиране”.
В пламенна защита на гей брака пред Националното събрание Тобира, която произхожда от Френска Гвиана, акцентира върху републиканския характер на закона, върху идеята, че той ще допринесе за справедливост и равенство за всички деца на Франция[31]. Докато Тобира “пофренчи” еднополовия брак, то нейните опоненти превърнаха самата нея в образ на “чужденец” от друга раса. На един от плакатите на La Manif pour Tous тя е изобразена как наплясква дете с Гражданския кодекс в ръка[32]. Друг плакат я показва да отсича клоните на фамилното дърво с електрическа резачка, а трети я представя като гигантска горила, застрашаваща Франция[33].
Същото нещо се случва в момента и с Вало-Белкасем. Вало-Белкасем е родена в Мароко, но тя не просто е френска гражданка, а е перфектен продукт на френската меритократична академична система като възпитаник на престижния Парижки институт за политически науки (Sciences Po)[34]. Въпреки това, много от атаките срещу нея във връзка с „джендър идеологията” намесват и нейния мюсюлмански произход. Според дясното консервативно списание Valeurs Actuelles (Актуални ценности), Вало-Белкасем е нов “аятолах”, който се опитва да “препрограмира нашите деца”[35]. Тук отново “джендър теорията” се представя като безкомпромисна, тоталитарна, чужда и крайно заразна.
Преплитането на расизъм, ислямофобия и антисемитизъм в тези протести срещу гей брака е много показателно и хвърля светлина върху реалните залози в този дебат: той не е просто за академичното понятие “джендър” или за гей брака в един конкретен закон, а е за бъдещето на Франция като нация.
Ще остане ли френският републиканизъм затворена парадигма, застинала във времето, или ще успее да включи истинското многообразие, което съществува в днешна Франция?
Кевин Дуонг
Превод от английски Рада Цанева
 
(Текстът е публикуван в https://www.jacobinmag.com/2014/12/gender-trouble-in-france/)


[1] http://www.theoriedugenre.fr/
[2] Протестите започват, след като през ноември 2012 г. министърката на правосъдието Кристиан Тобира (от новоназначеното от Франсоа Оланд правителство) внася проектозакон, който по-късно става известен като брак за всички (marriage pour tous). Законопроектът е написан в съзвучие с едно от предизборните обещания на Оланд да предостави възможност за сключване на брак и за осиновяване на деца и на еднополови двойки – нещо, което отначало не предизвиква противоречия и през май 2012 г. е подкрепено от две трети от французите. В стила на републиканския универсализъм, проектозаконът е представен като “брак за всички”, който ще спомогне да се преодолее дискриминацията и бракът да се превърне в истински универсална и републиканска институция. Няколко дни след новината за проектозакона на Тобира, коалицията “Протест за всички” (на фр. Manif pour Tous - игра на думи с името на закона) свиква протести срещу него във всички големи градове на Франция. Според манифеста им, “брак за всички” всъщност налага “гей брак” на всички, който ще заличи от законодателството половото различие и взаимното допълване между половете, и така ще подкопае основите на “нормалността”. Законът е приет през май 2013 г. и протестите стихват, но Manif pour Tous се активира отново по различни поводи през следващите години, а през 2015 г. се трансформира в политическа партия; бел.пр.
[3] https://www.nytimes.com/2014/10/07/business/international/emmanuel-macron-of-france-is-the-face-of-the-new-socialism.html?_r=1&mtrref=undefined&gwh=1C3F943F5B2435DDEC9EE04FC69D648C&gwt=pay
[4] Книгата излиза първо на английски език през 2013 г. (виж, http://www.cornellpress.cornell.edu/book/?GCOI=80140100736510), а впоследствие е публикувана и на френски през 2016 г.; бел. пр.
[5] Сред тези публикации са: Non à la théorie du genre [Не на теорията за джендъра], L’éducation à l’âge du gender [Образованието в епохата на джендъра], и Gender: La controverse [Контроверзията около джендъра]; бел. пр.
[6] https://www.reseau-canope.fr/outils-egalite-filles-garcons
[7] http://www.liberation.fr/france/2013/02/11/mariage-pour-tous-regards-etrangers-sur-un-debat-francais_881142
[8] https://mitpress.mit.edu/books/politics-adoption
[9] https://mitpress.mit.edu/books/politics-adoption
[10] Фамилиализъм (фр. familialisme) – идеология, която поставя семейството в центъра на обществения дебат и промотира социална система, основана на разбирането, че не държавата, а семейството има отговорността да се грижи за своите членове. Терминът се свързва и с такова разбиране за семейните ценности, при което нуждите на семейството като цяло се с приоритет пред това на отделните му членове; бел. пр.
[11] http://leplus.nouvelobs.com/contribution/817095-frigide-barjot-promet-du-sang-a-hollande-une-declaration-siderante-en-forme-d-aveu.html
[12] http://lelab.europe1.fr/les-enfants-d-homos-sont-des-terroristes-en-puissance-explique-un-depute-ump-a-l-assemblee-6003
[13] http://www.vatican.va/roman_curia/congregations/cfaith/documents/rc_con_cfaith_doc_20040731_collaboration_en.html
[14] http://www.vatican.va/roman_curia/congregations/cfaith/documents/rc_con_cfaith_doc_20040731_collaboration_en.html
[15] Printemps Français (Френска пролет) е протестно движение, позиционирано между дясното и крайно дясното. През 2014 г. се противопоставя на цялостната политика на френското правителство и призовава за оставка на президента Оланд; бел. пр.
[16] Названието „Трето съсловие” е препратка към Френската революция от 1789 г. Тогава то означава обикновените хора, извън първите две привилегировани съсловия – духовенството и аристокрацията, т.е. основната част от нацията; бел. пр.
[17] http://www.lemonde.fr/idees/article/2013/04/18/le-printemps-francais-une-revolte-d-avant-garde_3161732_3232.html
[18] https://muse.jhu.edu/article/170547
[19] Лаицизъм (фр. laïcité) - френското понятие за "секуларизъм". То включва ненамеса на религиозните институции в държавните дела, особено по отношение на влиянието на религията върху обществените политики, както и забрана за намеса на държавата в религиозните дела; бел. пр.
[20] PACS (фр. pacte civil de solidarité) - договор за гражданска солидарност - във Франция, договорна форма на граждански съюз между двама възрастни за организация на съвместния им живот, свързана с отговорности, но в по-малка степен, отколкото бракът; бел. пр.
[21] Френски министър на правосъдието 2012-2016; бел. пр.
[22] http://www.liberation.fr/societe/2013/05/27/le-communautarisme-homophobe_906023
[23] Мариан – женски образ, символ на Френската революция и символ на Франция; бел. пр.
[24] Hommen – парижка протестна група, членовете на която се появяват полуголи като реплика на известните Femen, организация на активистки за правата на жените, които протестират за различни каузи, като се появяват неочаквано на дадено място и разголват гърдите си. Разгърдените млади мъже от Hommen са едно от лицата на движението против гей брака във Франция; бел. пр.
[25] http://www.rtl.fr/actu/politique/les-hommen-font-defiler-un-faux-hollande-aux-cotes-de-staline-et-hitler-7763128932
[26] http://www.editions-salvator.com/A-22404-l-education-a-l-age-du-gender-construire-ou-deconstruire-l-homme-.aspx
[27] Renouveau français ("Френско обновление") е крайно дясна ултранационалистическа политическа партия, свързана с Европейски национален фронт, основана през ноември 2005 г. Renouveau français се самоопределя като националистическа, католическа и “контрареволюционна” - в случая реакционна, опозиция на принципите на Френската революция. Организацията използва френския трикольор в своето лого и твърди, че защитава френската нация; бел. пр.
[28] https://www.youtube.com/watch?v=vcrxjSvbLPM
[29] http://rf-bordeaux.blogspot.co.uk/2011/10/decidemment-judith-butler-nest-pas-de.html
[30] Ан Фаусто-Стърлинг е професор по биология и джендър изследвания в Университета Браун. Тя активно се занимава със сексология и има множество публикации в областта на биологията на пола, сексуалната ориентация, половата идентичност и половите роли; бел. пр.
[31] https://www.youtube.com/watch?v=kO4v_cA1jRE
[32] http://yagg.com/2013/03/11/les-affiches-aux-relents-racistes-de-la-manif-pour-tous/
[33]http://www.huffingtonpost.fr/2013/10/18/singe-taubira-king-kong-cible-droites_n_4120910.html
[34] Sciences Po или Парижки институт за политически науки (фр. Institut d'études politiques de Paris) е престижен френски университет, основан през 1872 г., за да подготви нова генерация френски политици след поражението във Френско-пруската война от 1871 г., който се превръща във влиятелна академична институция по социални науки във Франция; бел. пр.
[35] http://www.jeuneafrique.com/45218/politique/racisme-najat-vallaud-belkacem-l-ayatollah-et-les-r-trogrades-fran-ais/

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”