Мегаполис, мегакорупция, мегасуша
В Кейптаун скоро няма да има вода. Никаква.
От 1 февруари т.г. градските власти намалиха нормата на потребление на 50 литра на човек. Освен това предупредиха, че от 12 април от крановете въобще ще престане да тече вода и обявиха, че създават в града 200 пункта, където всеки ще може да получи своята водна порция – 25 литра на човек.
В Кейптаун живеят 4.3 милиона души, това значи ежедневни опашки от по 20 000 души.
При това, става дума само за личното потребление на гражданите. За това какво значи липса на вода за бизнеса и селското стопанско, е страшно даже да си говори.
Виновно за тази неочаквана катастрофа, стоварила се на главата на градските служби в Кейптаун като януарският сняг на главите на московските служби, е, разбира се, глобалното затопляне.
Климатическите алармисти от цял свят вече започнаха да описват Кейптаун като трагичното бъдеще на цялото човечество. „Усещането за катастрофа, надвиснала над Кейптаун, е това, което всички трябва да изпитваме пред лицето на неизбежните сътресения, свързани с промените в климата” – съобщава Bloomberg.
Това е доста учудващо. Разбира се, климатът е система с много променливи, но, общо взето, затоплянето увеличава влажността, а не я намалява. Това може да се обясни просто: когато е топло, ледените шапки на полюсите се топят и атмосферата се насища с влага. Когато е студено, влагата пада във вид на ледени шапки на полюсите и излиза от обращение. Другояче казано, глобалното затопляне е глобално овлажняване и глобално озеленяване, на това се дължи и фактът, че в последния четвърт век нашата планета стана по-зелена (другият още по-важен фактор е увеличението на въглеродния двуокис във въздуха).
Въпросът е как точно Кейптаун се изхитри да изсъхне във време на глобално овлажняване и няма ли някакви други фактори, които са довели до това мегаполисът да остане без вода като село в Намибия?
Има такива фактори.
Градските власти твърдят, че недостигът на вода е резултат от неочаквана суша. Междувременно – изненада, даже Уикипедия съобщава, че градската система за водоснабдяване може да изкара в най-добрия случай до 2019 година.
Тези сведения в Уикипедия не са откъде да е, а от официален документ на Департамента за водни и горски работи на ЮАР, подготвен през 2009 г. Този документ и досега е достъпен онлайн и съобщава, че съществуващите водни мощности на Кейптаун ще стигнат до 2013 г.
Преди това са били подготвяни аналитични отчети през 2001, 2002 и 2007 г.
Кейптаун има мек средиземноморски климат. Разположен е на брега на морета, в подножието на планината Тейбъл, и основното количество вода постъпва в него от шест водохранилища. Водохранилищата се пълнят през дъждовните зимни месеци - от май до август. Обаче тази система си има и недостатък: примерно, един път на десет години зимата не се случва достатъчно влажна. Този път недостатъчно влажни зими е имало три пъти подред – поради климатичното явление Ел Ниньо.
От 1995 г. населението на Кейптаун се е увеличило почти два пъти – от 2.4 на 4.3 милиона души. За това време резервоарите практически не са се увеличили, но и не са били чистени. През 2005 г. водохранилищата са били празни, както и сега, но тогава в Кейптаун е имало просто по-малко хора, а във водохранилищата - по-малко тиня.
На 50 километра от Кейптаун е градът Стенд, в който се намира седалището на GrahamTek – водеща световна компания за опресняване на вода, чийто ръководител Уилям Греъм е изобретил революционната технология за обратната осмоза, която поевтинява радикално процеса на опресняване на водата.
Именно благодарение на GrahamTek днес в Израел поливат с прясна вода насажденията в планината. GrahamTek е построила 130 завода в 16 страни и буквално е засипвала властите на Кейптаун с предложения за сътрудничество. Но компанията, която е решила проблема с липсата на вода в Израел и Сингапур, се оказва недостатъчно добра за властите на Кейптаун. Причината? Не съответства на стандарта BEE (Black Economic Empowerment). В превод: в GrahamTek работят бели.
В края на 70-те години министърът на външните работи на ЮАР беше поканен в ООН да разкаже за най-важния проблем на републиката. Всички мислеха, че ще говори за апартейда. Бота говори за недостига на вода. Изразът „глобално затопляне” тогава беше неизвестен. По това време климатолозите се бореха срещу глобалното застудяване.
Партията Африкански национален конгрес (АНК) е на власт вече 24 години. За това време ЮАР е построила 7 язовира, които да доставят вода за населението. От тях 3 бяха просто достроени. Останалите се намираха в различни стадии на проектиране.
Колкото до режима на апартейд, с чиито престъпления управляващата днес АНК обяснява всички трудности на ЮАР, то за предишните 24 години той е построил 77 язовира.
Първата и очевидна мярка в един град, който е заплашен от дефицит на вода, е да се вдигне цената на водата. Това властите на Кейптаун не направиха. Когато през януари стана ясно, че всичко се обърква, имаше друго предложение да се въведат повишени тарифи. Властите провалиха и него. Защо? Правилно – за да не огорчат избирателите.
Вместо това, те помолиха населението да не употребява повече от 50 литра на ден и покриха всички огради в Кейптаун с цветиста агитация, почти буквално повтаряща съветските плакати от типа „Да живее трудът!”.
Агитацията си е агитация, но властите нямат никакви възможности да контролират какво се случва в действителност. Като начало, в града, който е разположен в сушава страна, няма съвременни водомери. Освен това, не се знае колко хора живеят в апартаменти. Живеещите в Кейптаун не плащат 37% от използваната вода, а други 25% изчезват през дупки и пукнатини.
Застрояването в Кейптаун през последните години беше изключително хаотично. Често се използваше корупционната схема, при която върху съществуващата градска инфраструктура се налагаха здания с висока етажност. Имаше и самодейни постройки, в които никой не плащаше за вода. Имаше и аналози с революционното уплътняване в жилищата през 20-те години на ХХ в. в Русия – група от местния бантустан завладяваше изоставена от белите многоетажна кооперация или бизнес център.
Естествено, размерът на потреблението в такива южноафрикански комунални квартири се определя, както и в руските, от количеството незатворени кранове и течащи уплътнители.
Ако властите не са подозирали за надвисналото бедствие, гражданите са били прекрасно осведомени за него. В богатите предградия на Кейптаун обитателите им отдавна са направили сонди за вода. Стопаните в тамошните вили продължават да се къпят в басейни и пръскачките продължават да поливат моравите.
За тези, които живеят в апартаменти, има и други възможности. Например, домашен AWG (атмосферен воден генератор) за 2 000 долара, който в средиземноморския климат генерира около 30 литра атмосферен кондензат дневно. Дори от нормален климатик изтичат по няколко литра вода дневно.
С водни кладенци са се обзавели и всички фермери. Голямата хотелска верига Tsogo Sun е оборудвала със сонди всички свои хотели в Кейптаун. Финансовата компания Old Mutual е снабдила бизнесцентъра си с филтрационна система, позволяваща водата да се използва вторично. Инвестиционната компания Allan Gray си е доставила завод за опресняване на вода и била готова да доставя вода на съседите си бизнесмени. Кметът забранил, за да не се нарушава монополът на града.
На всичкото отгоре, през 2009 г. в Кейптаун на изборите победи Демократическият алианс, който е опозиция на управляващата АНК, потънала в корупция. Лесно може да се разбере, че корумпираните чиновници от държавния Департамент за водни работи не дават пари за инфраструктурни проекти в град, където корупционните практики се практикуват от чужди чиновници. Естествено, всички молби за финансиране на градските власти са игнорирани.
Другояче казано, Кейптаун представлява много интересен case study за това, какво ги чака мегаполисите през ХХІ в., които са управлявани от корумпирани и популистки елити.
Новая газета, 8 февруари 2018
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
