SofiaMENAR 2018
Фоайето на Дома на киното е препълнено с хора. Край касата се е скупчила многобройна група, но касиерката им обяснява, че няма билети. Виждам как няколко човека питат всеки новодошъл дали има излишен билет. Не се тревожа, защото имам пропуска за прожекцията, но съм изненадан, когато разпоредителят на входа на залата ми казва, че може би тези, които са без билети, няма да могат да влязат, защото в залата няма да има никакви места. Отговарям, че за мен не е проблем да бъда правостоящ, но разбирам, че може би няма да има достатъчно място и за правостоящи...
Не, тази сцена не се развива на премиерата на някой западен блокбастър, а на откриването на 10-ото юбилейно издание на фестивала на киното от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка SofiaMENAR, което се проведе от 12 до 28 януари в София. Форумът очевидно наистина има причина да празнува, а киноманите бяха зарадвани с над 32 игрални, документални и късометражни филми от над 20 страни, както и много съпътстващи събития. Годишнината обаче не е само повод за празнуване, но и повод за равносметка и размисъл, която организаторите Ангел Хаджийски и Здравко Григоров от сдружение “Позор” направиха чрез подбраните ленти.
Както и първото издание на фестивала, така и юбилейното беше открито с филм от Иран, а фокусът на кинофорума беше върху новите ирански режисьори. “Кръговрат” на Мехди Фард Гадери е експериментален като подход и човешки като тема. В един-единствен кадър с дължина 147 минути младият режисьор проследява историята на шест семейства, които пътуват в различни купета на нощния влак. Шест различни истории се преплитат, за да се окаже накрая, че всеки има нещо общо с хората от съседното купе и съдбата му е повлияна от случващото се във влака. Основните теми са промяната, сблъсъкът на поколенията и житейската равносметка, което, според мен, е повлияло на програматорите на SofiaMENAR да го изберат за откриването на фестивала. Тези теми обаче перманентно присъстваха и в останалите представени филми.
Пропастта между поколенията беше основен мотив и в азербайджанския филм “Градината с наровете” на Илгар Наджаф, който е създал съвременна интерпретация на “Вишнева градина” на Чехов. Историята на отчуждени баща и син, които се преоткриват благодарение на едно съвместно пътешествие, пък разказва индонезийският режисьор Исмаил Басбет в “Новолуние”. Филмът деликатно показва ролята на исляма в живота на индонезийците, представяйки религията през две противоположни гледни точки – на представител на старото религиозно поколение и млад мъж атеист. Религията и традиционните забрани са двигател и на действието в индийския “С червило под бурката” на Аланкрита Шривастава. Филмът представя историите на четири жени на различна възраст, живеещи в една кооперация, а чрез тях - четири различни погледа към сексуалността на Жената и четири различни пътя за търсене и откриване на личната Свобода, които завършват с тъжна равносметка.
Сблъсъкът на обществените нагласи и желанието за лично щастие и любов бяха в основата на сюжета на турския “Сватбен танц” на Чиидем Сезгин, който напълно заслужено беше отличен на фестивала “Любовта е лудост”. Главният герой Ахмед плаща голяма цена за фаталната страст към разведената, непокорна шивачка Лейла, но големият въпрос, пред който се изправя, е дали това си е струвало. Страстта и обсесията са темите, които изследва и алжирският режисьор Яхия Музахим в “Господарката Збейда”. Филмът разкрива тайната на отношенията в къща, където цари неоспорим матриархат, а една жена е готова на всичко, за да запази своята власт и влиянието над мъжа си, макар че цената е ужасяваща.
С потиснати страсти беше изпълнен и експерименталният филм “Половин милиграм никотин” на сирийския режисьор Мохамад Абдул Азиз. Алегориите в трите преплетени истории могат да предложат интересен поглед към конфликта, който бушува в Сирия, макар че нямат нищо общо с темата за войната. Последствията от глобалните конфликти пък бяха видими в казахстанския филм “Чужденец в родината” на Сабит Курманбеков. Историята на „Безарбай” и неговото семейство преселници от Афганистан е и история на 1 милион казахи, получили възможността да се завърнат в страната след обявяването на независимостта на Казахстан през 1991. Животът в старата родина обаче не се оказва никак лесен и разминаването между очакване и реалност подтиква героите към тъжни равносметки.
Афганистан беше другата дестинация, която, освен Сирия, SofiaMENAR преоткри тази година. Страната беше копродуцент и основна нишка в историите на два от представените филми: “Лина” на Рамин Расули и “Прах” на турския режисьор Гьозде Курал.
Юбилейното издание на фестивала на киното от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка SofiaMENAR беше повече от успешно, а зрителите вече са в очакване на следващото…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
