Чърчил и популизъм
„Най-мрачният час“ (Darkest Hour), 2017, САЩ/Великобритания, 125 минути, режисьор Джо Райт, продуценти: Тим Бивън, Лиза Брус, Ерик Фелнър, Катрин Кийтинг, Антъни Маккартър ; сценарий Антъни Маккартър, Дъглас Урбански; оператор Брюно Дюлбонел, художник Сара Грийнууд, костюми Жаклин Дюран, музика Дарио Марианели, в ролите: Гари Олдман, Кристин Скот Томас, Бен Менделсон, Лили Джеймс, Роналд Пикъп, Стивън Дилейн и др.
Награди и номинации: „Златен глобус“ за Гари Олдман, 6 номинации за „Оскар“, включително и за филм и главна мъжка роля, 9 номинации за BAFTA и др.
Разпространява Форум Филм България
След своя прекрасен епизод за епичното оттегляне на британската армия от Франция в „Изкупление“ (вж. „Култура“, бр. 3 от 2008) и внушителния филм „Дюнкерк“ на Кристъфър Нолан (вж. бр. 29 от 2017, номиниран за „Оскар“), сега Джо Райт отново е фокусиран върху този драматичен момент от Втората световна война, но със сценаристите Антъни Маккартър и Дъглас Урбански, и разказва за грандиозната операция „Динамо“ от позицията на британския премиер сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (30 ноември 1874 – 24 януари 1965) и през погледа на новата му секретарка (Лили Джеймс).
Май 1940. Хитлер настъпва страховито. В британския парламент опозицията яростно настоява за оставката на премиера Чембърлейн заради нефелността му по отношение на Хитлер. Единствения, когото тя би подкрепила, е Чърчил. Репутацията му не е най-добрата, в партията си не е обичан, а и крал Джордж VI (Бен Менделсон) не го харесва много.
На 9 май корпулентният възрастен Чърчил (неузнаваем Гари Олдман) закусва – таблата с питие и яйца е в леглото, а той пуши пура и нервно диктува на секретарката, дори я обижда. Идва съпругата му Клеми (Кристин Скот Томас) – ослепителна в бяло, усмирява го. Идва и телеграма от краля. Чърчил е при Джордж VI с ръце на гърба. Той му предлага поста премиер. Чърчил приема. Целува му ръка. Когато кралят му казва, че трябва да се виждат веднъж седмично в понеделник в 12, той отвръща: „Тогава си почивам“, и се разбират за следобеден час. На 10 май Чърчил произнася първата си реч в парламента. „Без победа няма да има живот!“. И започва суровото изпитание в битката за Дюнкерк и изобщо за достойнството на нацията. Телефони, телеграми, спорове, съмнения, напрежение... На 25 май Чърчил беснее по адрес на Хитлер: „Трябва да се внуши на този маниак, че никога няма да покори нашата страна”. Не знам дали наистина Джордж VІ е отишъл у Чърчил късно вечерта на другия ден във връзка с евентуалните мирни преговори, но на 27 май далновидният и мъдър политик издава заповед за операцията в Дюнкерк.
Преди това е направил на репортер знака на победата, секретарката му казва, че за обикновените хора това е мръсен жест, а той се смее. Във филма има ужасяващо популистки епизод – попаднал в задръстване, Чърчил влиза в метрото, където общува с редовите британци, вкаменени и въодушевени от появата му. Разплакват го. Записал си е имената им и ги цитира пред министрите. Този епизод е кръпка в тъканта на филма – и сюжетна, и смислова, и фактологична. Без него „Най-мрачният час” е гледаем апотеозен филм с чувство за хумор, заснет в типичната за Джо Райт екстравагантна стилистика – остри горни ракурси, монохром, светлинни бликове... Актьорите са прекрасни и най-вече Гари Олдман, който е Чърчил дори в тембъра. Що се отнася до пурата му, тя е известна от много филми, включително и „Речта на краля“ на Том Хупър, посветен на колизиите на заекващия принц Албърт, наричан в двора Бърти (Колин Фърт), превърнал се в крал Джордж VI и провъзгласен за символ на британския антинацизъм. Там Чърчил е Тимъти Спол.
Прочее, в кината все още може да се види и «Чърчил» (2017) на Джонатан Теплицки със също бляскавите Брайън Кокс и Миранда Ричардсън. Той разказва пак за Чърчил през Втората световна война, но годината е 1944. И пак е апотеозен.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
