Крешендо/декрешендо (музика), брой 5 (3194), 09 февруари 2018" /> Култура :: Наблюдатели :: Ранни опуси на руския XIX век
Български  |  English

Ранни опуси на руския XIX век

 

Поредната руска програма в сезона на Симфоничния оркестър на БНР насочи вниманието на публиката към ранни опуси на Скрябин, Рахманинов и Чайковски. Главният диригент на оркестъра Марк Кадин и в предишни години, когато концертираше със състава като гост-диригент, показваше предпочитания към тематична организация на програмите, които предлагаше. Особено при съчетанието на руски творби, които не са репертоарни фаворити в концертните зали. Съпоставянето им във всички случаи е интересно, създава специфичен портрет на „композиторите като млади”, тук в обхвата на две поколения. За софийската публика пък е интересна и близка атмосферата на емоционална напрегнатост, която концертът й донесе; създаде й усещане за близост и разбиране на този тип познат, лиричен свят.
Спотаено преживяване предложи кратката първа оркестрова композиция на Скрябин – Прелюдът „Мечти”. Прозвуча като интимно въведение към първия клавирен концерт, създаден от 17-годишния Рахманинов (и негов първи опус), със солистка Екатерина Мечетина (1978), известна руска пианистка, която израства и работи в кръга на световноизвестните си сънародници Ростропович, Спиваков, Венгеров, Сондецкис, Симонов. Преди години (2003) записа името си в световната премиера на Concerto lontano на Родион Шчедрин, състояла се в залата на Концертгебау – Амстердам с диригент Дмитри Ситковецки и Нов европейски камерен струнен оркестър. В кариерата й музиката на Рахманинов заема важно място – всъщност, тя е точно такъв тип концертен виртуоз, сякаш направена за големите клавирни опуси със зашеметяващи каскади, с доминантен звук, с впечатляващо бързи, брилянтни пръсти и неукротима енергия в поднасянето на ясен, установен прочит. Всичко е на място – и изваяната фраза, и въздействащите контрасти, и спокойната, смислена лиричност във втората част, и специфичното клавирно движение в третата. Имаше партньорството на оркестъра, който звучеше в някаква степен на подчинение. В концерта има епизоди, в които композиторът е предоставил възможност на двете звукови полета да се слеят, да се съберат, да създадат нещо трето. Но тук на преден план бе изведен солиращият клавирен звук, който можеше, според мен, да бъде малко по-разнообразен динамически, да кореспондира и с тишината (в творбата има достатъчно каденцови моменти и тихи полета, предоставени на слуховата фантазия на солиста по отношение метаморфозите на звука). Но публиката получи своя Рахманинов и бе доволна. Бе доволна и след биса на Мечетина, която изпълни Четвъртия, ре мажорен прелюд, опус 23, на Рахманинов, все така наблягайки на всеки тон, с трайно изнесен звук, не съвсем кантабиле, не съвсем пианисимо, без тайнството на звуковото зараждане.
Симфонията в програмата също бе начален опус в жанра, този път на 26-годишния Чайковски. Първата от шестте носи заглавието „Зимни мечти”, с което насочва съзнанието към характера на творбата. Красив рисунък на спокоен, елегичен тематизъм е в основата на нейното развитие. Чудесно определение й дава Джордж Баланчин, като я сравнява с акварел. Темите са събрани, пасторални, разгръщат се в широки линии с внимателно разполагане и съотношение на отделните фази в развитието. А секвенциите все още са от по-кратки мотиви, с пресечени дължини, съпроводени от контрастиращи реплики в оркестъра. Някои изследователи я сравняват със „Сън в лятна нощ” на Менделсон, особено в скерцото. Марк Кадин предложи стегнат, събран прочит, с естественост на музикалното движение, с релефно съпоставяне на епизодите, които го формулират, с конструктивни нюансиращи идеи (като нарочно много тихите, сякаш далечни като спомен корни преди репризата на главната тема в първа част), сполучено фиксиране на отделни темброви петна (с изразителни сола от дървените духови) в картината. Открои с лекота драматургичните фази през ефекта на динамическите амплитуди, удържайки същевременно изразително цялостно легато във фразирането (чудесна втора част!), на финала постигна двусмислена виталност, която някак кулминира тревожната уединеност и меланхолния характер на композицията. Промислена и реализирана интерпретация!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”