Скок на вярата | криптовалути
От $1000 в края на 2016, цената на биткойна скочи до $11000 в края на 2017! След банките по него луднаха и борсите, а те повлякоха след себе си и инвеститорите. Играта стана опасна и това изобщо не се харесва на регулаторите, които дори не могат още да определят що за валута е това и как става така, че цената й се качва пропорционално на лошата й слава. Но биткойнът съвсем не е единствената криптовалута на пазара. Ако се повгледаме малко в другите, може и да разберем какво се случва.
Има например една валута тетър (tether), която почна да се търгува през 2015 като стабилната алтернатива на фриволния биткойн. Всеки собственик на малък и среден бизнес, на който му бе писнало от правителството и банките, но пък нямаше вяра и на биткойна, побърза да смени биткойните си за тетри, което бе много по-лесно от обмяната им в долари. А и нали компанията Tether твърди, че зад всеки един тетър от 814-те милиона на пазара стои по един долар в резерва! Но дали е така? Как и защо изобщо е бил създаден тетърът, някой знае ли? А какво, ако тъкмо печатането на необезпечени тетъри напомпва цената на биткойна през борсите?
Както може и да се очаква, информация, която би дала яснота по въпроса, липсва. Всички са принудени да се осланят на едната сляпа вяра в написаното на сайта на Tether, че всеки тетър е подплатен 1 към 1 от традиционната валута, съдържаща се в резерва, т.е. всеки тетер може да бъде обратно изкупен за долар, нищо, че веднага е добавено и това: „Ние не гарантираме никакво право на обратно изкупуване или обмен на тетри от нас за пари.“ Просто условията на услугата не задължават Tether към това по силата на никакъв договор или правна претенция. Коя ли свястна банка би прежалила репутацията си, за да работи с подобна валута? Няма как да разберем. Това е поверителна информация. Но пък междувременно Wells Fargo & Co. се отказа да е кореспондентна банка, през която американци да пращат пари на банките на борсата Bitfinex и Tether в Тайван. Веднага след това пък Bitfinex обяви, че повече няма да обслужва американски клиенти, защото му излизат скъпо, а после, заедно с Tether, се опита да съди Wells Fargo и не само не успя, но покрай това изплуваха и имената на някои от техните банки, като например полската Spoldzielczy, чийто шеф Wladyslaw Klazynski веднага отрече всякаква финансова ангажираност с която и да е компания, търгуваща биткойни.
Ако банките са тайна, как тогава да се разбере къде са парите и кой е отговорен, ако изчезнат? Нито Tether, нито Bitfinex съобщават някъде официално това. В мрежата обаче тайните винаги изплуват, дори и да не е съвсем официално. В изтеклите наскоро Paradise Papers, например, се появи името на Фил Потър, директорът на Tether. По едно време в LinkedIn пък изтече и името на Жан Людовикус ван дер Велде като директор на Bitfinex, но Paradise Papers показват друго име - Джанкарло Девасини. Това - след преименуването на Bitfinex в Renrenbee Ltd.
Тези персони, Велде, Потър, Девасини, са недостъпни за журналисти, но междувременно се появиха и първите жертви на тетъра, а те са словоохотливи.
Огюз Сердар, турски собственик на рекламна технологична компания, е един от тях. Той решава да рискува с биткойни преди година, когато Турция забранява PayPal, а после, както може да се очаква, минава на тетър, за да намали риска. Когато рано през ноември обаче решава да осребри в долари милион тетри, Tether отказват. “Поради текущи банкови проблеми, ние сме в състояние да обслужваме само молбите на проверени корпоративни клиенти” – така му отговарят от Tether. А вместо да отговорят на запитването на Сердар кои са тези затруднени банки, те отвръщат, че е свободен да продава на партньорите им, чиито имена са на страницата им. Търсенето на тетри обаче е нулево, а срещу Сердар започва проверка, понеже се оказва, че е бил маркиран като съмнителен клиент „поради куп нередности“. Сердар прави опит да уведоми Министерството на финансите на САЩ и Министерството на правосъдието, но скоро се оказва изправен пред адвокатите Steptoe & Johnson LLP, наети от Bitfinex, защото "неверните“ му твърдения „застрашават екосистемата".
Колко ли още бизнеси ще се окажат изсмукани като стриди в името на „екосистемата“?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
