Как се превежда Kabeljau?
До доцент д-р Иво Панов,
Председател на Съюза на преводачите в България
Уважаеми господин Панов,
От пресата и телевизията съм запознат с експертната оценка на д-р Гергана Фъркова-Ангелова и становището на Управителния съвет и Комисията по професионална етика на СПБ относно заимстването на преводи на проф. Ана Димова. За мен това не беше изненадваща новина, защото преди доста време се бях натъкнал на неподлежащо на съмнение плагиатство от страна на проф. Владко Мурдаров на мой превод, но така и не бях успял да преодолея нежеланието си да се занимавам с изложения, експертизи и съдилища. Не бих се намесил и впоследствие в дискусията около този неприятен случай, ако не беше се появила нова публикация, уличаваща същия преводач в друго пряко заимстване на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, което той чрез съобщението си в пресата, че въпросът ще бъде решен в съда, очевидно отново отрича. За някого сигурно е интересно, за друг противно да се впуска в литературна криминалистика. Обяснението в моя случай е, че превеждането не е единственото, с което се занимавам, и кражбите от страна на други автори на оригинални мои текстове (главно за театър), на които досега също не съм реагирал, са ми значително по-досадни.
По случая, за който сега става въпрос:
През 1985 г. бях съставител на том III и съставител и редактор на том IV от „Избрани творби на Бертолт Брехт“ на издателство „Народна култура“. Том III съдържаше пиесата „Сватбата на дребния буржоа“.
През 2009 г. издателство „Рива“ отпечата сборник с творби на Брехт и заглавие „Едноактни и пиеси уроци“. Сборникът съдържа пиесата „Сватбата“, превод на Владко Мурдаров.
Става дума за една и съща творба, на която Брехт през два периода от живота си е дал различни заглавия. Изпращам ви първите дванадесет страници (нататък до края е същото), за да се уверите, че над 80%от превода на проф. Владко Мурдаров буквално повтарят този, който аз съм издал преди 24 години.Съвпаденията са подчертани. Това, което се е получило, е редакция на моя превод, от каквато аз нямам нужда.
Количеството на идентичните реплики е недвусмислено доказателство, но съществуват и достатъчно други указатели за същността на извършеното. Два примера:
Пиесата започва така:
DIE MUTTER trägt auf: Das ist der Kabeljau.
При мен:
МАЙКАТА (сервира). Ето го и калкана.
При Мурдаров:
МАЙКАТА (сервира): Това е калкан.
Преводът на Kabeljau на български не е калкан, а треска. В нашия език обаче думата, изписана като треска, има цели три значения: 1. Болестно състояние. 2. Малко късче дърво, което се отцепва при сечене. 3. Северна морска риба. Реших се на несъответстващото на оригинала, по-познато, недвусмислено, звучно и затова по-удобно за произнасяне от сцената калкан. И все пак, не съм доволен от превода си, защото навсякъде, където е познат, калканът се смята за деликатес, а основната драматична ситуация в „Сватбата” се свежда до това, че домакините са скъперници. (Този похват Брехт използва и в другите си пиеси, които съдържат сцени със сватба – „Кавказкият тебеширен кръг” и „Добрият човек от Сечуан”.)
Каква ли е причината от десетките видове риба, които би могла да предложи една немска домакиня, и в подписания от господин Мурдаров превод да се сервира именно този деликатес?
В същата пиеса на повече от страница (29-а по номерацията на Мурдаров, 18-а при мен)фигурира монолог на Бащата, който завършва с най-използваната и смятана за много обидна немска ругатня, неизречена все пак докрай (защото театралната практика в началото на двадесетте години на миналия век все още не допуска нецензурни изрази): „Leckt mich am…” Такива езикови единици, както е известно, не се превеждат дословно и аз използвах българското (нямащо в лексикално отношение нищо общо с оригинала) „Можете ли ме хвана за...”.
След като близо 99%от тази плътно изписана страница в двата превода е абсолютно идентична, защо ли Владко Мурдаров не си е дал труд поне по отношение на тези няколко думи да посегне към нещо друго от пребогатия български арсенал от цветисти псувни.
В предаването „Денят започва с култура“, както и в текста-оправдание за пред Съюза на преводачите, Мурдаров акцентира върху това, че Ана Димова се занимава с приликите, а не с разликите. Естествено е ощетената преводачка да се занимава с приликите. Разлики винаги могат да се монтират, за да се маскира кражбата. В двата превода на „Сватбата“ също могат да се откриятнезначителни разлики. Показателно е обаче, че само в Балада за целомъдрието, която в същата пиеса пее Приятелят (стр. 36 при В. М., стр. 27 при К. И.), няма никакви прилики. В един римуван стихотворен текст те веднага биха проличали, затова единствено тук е работено самостоятелно. Друг е въпросът, че резултатът е плачевен.
Никак не съм уверен, че този начин на издаване на немска литература истински допринася за вярна оценка на качествата й. Би могло да се очаква по-скоро обратното.
Количеството на преводите на проф. Владко Мурдаров за един относително кратък период от време впрочем е смайващо. Ако някой има търпение да преброи авторите и заглавията, ще остане най-малкото силно озадачен.
Изпращам двата текста. Оставям на Вас да прецените дали има нужда от експертна оценка и даване гласност на случая.
С почитание:
Константин Илиев
Бел. ред. Писмото на Константин Илиев ни бе препратено от Съюза на преводачите в България. Заглавието е на Култура.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
3 - 28.01.2018 16:59
"Именият" преводач?!?
"Именият" преводач?!?
От: Борислав Л. Георгиев
"Именит" с плагиатствата си, срещу които толкова самоотвержено се бореше, когато беше заместник-председател на Научната комисия по филология и изкуствознание на ВАК?
2 - 26.01.2018 16:09
Все по-весело!
Все по-весело!
От: Емилия Драганова
Все по-весела става ситуацията около именития преводач проф. Мурдаров.Как ли ще го защитят за поредното плагиатство самоотвержените му поддръжници?
1 - 26.01.2018 16:09
Все по-весело!
Все по-весело!
От: Емилия Драганова
Все по-весела става ситуацията около именития преводач проф. Мурдаров.Как ли ще го защитят за поредното плагиатство самоотвержените му поддръжници?
