Ходене по буквите
“Парачовешкото: грация и гравитация”. Юбилеен сборник в чест на проф. Миглена Николчина. Съставителство и редакция Камелия Спасова, Дарин Тенев, Мария Калинова. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2017 г.
976 страници във формат 70х100/16 - импозантно издание, с което академичната и литературната общност отдава почит на проф. Миглена Николчина. Дяловете на сборника картографират изследователските и писателските търсения на честваната авторка: “Човек, животно, машина”, “Семинарът”, “Човекът утопия”, “Градът на амазонките”, “Асимволия”, “Бяло върху бяло”, “Деви, рицари, кралици” и “Естетика и съпротива”. Сред авторите в сборника срещаме световни величини, като Джоан Скот, Юлия Кръстева, Аленка Жупанчич, Галин Тиханов и др. За мен прекрасна изненада беше статията на най-влиятелната ни съвременна поетеса Екатерина Йосифова, която пише: “...Времето. Истинската тема. Темата на всички други, подхваната или не. Осъзнавана или не. С главна буква Времето, с малка времето, времената. Какво за времето си мисля чрез Миглена ли? Всъщност - за времето. ...Че по някое човешко време идва време за обратно време: откъм времето на осмисления частен опит (Изгубените еднорози на революцията) - към времето (времената) на неосмислената интуиция. От частното си днес към частното си начало.” Да, томът разказва за времето на Миглена в българската култура. Прочее, библиографията на Миглена еднозначно сочи каква завидна част от професионалния и житейский път е щастливо преплетена с нашия вестник.
Мария Донева. “Как спрях да крада”. Разкази. Пловдив: ИК “Жанет 45”, 2017. Цена 13 лв.
Неведнъж и дваж в последния за годината брой на “Култура” пиша за поредната стихосбирка на Мария Донева, за ярката лекота на римите й, както и за способността им да правят света по-подреден, по-мек, по-заоблен и затоплен. Тази година ще наруша традицията, защото тя публикува сборник къси разкази. Не е привично за мен, но се заливах от смях. А смехът в “Как спрях да крада” е доста умен. Игровият механизъм на историите прави страшката смешна и смешката - страшна. Историите са без поука. Донева хваща героите си, „хора” или „животни”, натясно, но винаги ги пуска. И ги прегръща. Наистина, един текст едновременно да е умен и, хм, сладък, не е често срещана комбинация - като редактор на книгата го гарантирам. На премиерата й в “Перото” по време на Панаира сякаш някъде отзад стоеше свитичък Валери Петров - и се радваше.
Александър Шурбанов. “Дендрариум”. Избрани и нови стихотворения. София: ИК “Скалино”, 2017. Цена 10 лв.
В новата книга на Шурбанов има писани през различни години стихотворения, посветени на онези дървета, с които, според епиграфа, той е в мир. Усещане за съзерцателна простота, за нежна заплаха, за премълчана дълбина, за спокойствие - това внушават тези творби и сякаш щадят хартията, на която са отпечатани. И се борят да са достойни за нея. Но го има и усещането за “Празнично чудо”: Една звезда в тъмните клони на кедъра - / проблясва и гасне и отново проблясва, / докато зимният вятър люшка дървото/ и то става коледно./ То става коледно - / с една звезда в тъмните клони,/ която е негова/ и не е.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
