Отвъд клишето майка-дъщеря
Ваня Георгиева. „Екатерина Каравелова – Лора Каравелова: културноисторическият сюжет „майки-дъщери“ в български контекст”. Изток-Запад, С., 2017. Цена 25 лв.
Темата майка-дъщеря е традиционно невидима за българската литература с изключение на онези случаи, в които писателят е смогнал да я помести в стереотипни модели на литературното въображение (както при Талев: Султана и Катерина). Оттам тя работи инструментализирана в режима на големите „мъжки“ задачи с исторически, национален, социален и т.н. характер. Като самостоятелен източник на психологически проблеми обаче темата си остава почти непокътната, подобно на темата баща-дъщеря, но в известна разлика с други „семейни“ теми като баща и син (не без психоаналитично влияние) или снаха-свекърва (с корени в българския фолклор). Феминизмът от последните петдесет години сякаш наложи нова тенденция и нови посоки в интерпретацията на връзката, най-малкото я направи модна и видима. Но само в един по-скоро митологичен и символичен, не в исторически конкретен и психологически достоверен план. Отвъд метафоричната есеистика на идеи като chora, „женски поколения“ и „женска кръв“ остана необходимостта да се говори за реално съществувалите проблеми на реални случаи и жени. Именно в този контекст задачата, която следва младата изследователка Ваня Георгиева, преподавателка по българска литература в Пловдивския университет, трябва да бъде наречена трудна и стръмна. Избирайки една конкретна и популярна двойка жени (Екатерина Каравелова – Лора Каравелова), тя се стреми да преодолее както рутината на постмодерната феминистична методология, така и клишираната реторика на българската традиция. Подходът, който избира, може да бъде наречен и микроистория: аналитично проучване върху основата на документален материал на един специфичен, но и типичен случай от историята на българската култура. Авторката не се побоява да реабилитира значимостта на изследователски практики, които потънаха на заден план в нашата хуманитаристика от последните три десетилетия, не на последно място заради нейния стремеж да се разграничи от безкрилите емпирични навици на соцреалистическия подход. Както изглежда, идва ново поколение литератори, което иска „да се разграничи от пренебрежението към биографичната реконструкция“ и да потвърди „необходимостта от настойчиво филологическо внимание към мемоарното слово“.
Първите двеста страници на книгата съдържат подробен проблемен преглед на предхождащата методологическа традиция. После идват нови триста страници, в които Екатерина и Лора стават пълноценни героини на един увлекателен, последователно разгъващ се наратив, който проследява аналитично и задълбочено, с много доказателства и документирани примери техния труден съвместен път. В българската история Екатерина Каравелова присъства като жена, която е имала всички качества, за да бъде безупречна общественичка и важна фигура в културния живот на три различни епохи. Неизяснен и непожелан от изследователите е останал нейният единствен и драматичен провал: на майка, изгубила три дъщери. „Тази, която има власт върху решенията на най-авторитетните управници, няма контрол над съдбите на дъщерите си… Дали тя не ги е тласнала да бягат от нея по грешни пътища?“ С този въпрос Ваня Георгиева прекосява стотици страници мемоарни и архивни свидетелства, за да разплете сложния и объркан възел на отношенията между две поколения силни жени. Тя се разграничава от стереотипите и популярните убеждения какви трябва да бъдат „естествените“ отношения между майка и дъщеря, за да оголи болезнената реалност на това, което клишетата (в някакъв инстинктивен рефлекс за самосъхранение на патриархалния разум) отказват да видят. Лора Каравелова, пренаписана от сецесионното въображение на своите съвременници като страстна и фатална жена, този път е показана като жертва на всички, които са режисирали посоките на нейното поведение, преди всичко на семейството и средата си. Въпреки огромното количество информация, с което работи, книгата се чете увлекателно, и не само заради нейната интересна тематика, но и заради способността на младата авторка да я разработи с увлекателна психологическа проникновеност.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
