Нещастни по рождение
„Лудетини“ (Lapazzagioia), 2016, Италия/Франция, 118 минути, режисьор Паоло Вирдзи, продуцент Марко Беларди, сценарий: Паоло Вирдзи, Франческа Арчибуги; оператор Владан Радович, музика Карло Вирдзи, в ролите: Валерия Бруни Тедески, Микаела Рамацоти, Валентина Карнелути, Серджо Албели, Томазо Рано, Боб Месини, Ана Галиена, Мариза Борини, Марко Месери, Бобо Рондели и др.
Награди: 6 „Давид на Донатело“, включително и за филм, „Златно копие“ за филм, женска роля на Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти от Валядолид, „Сребърна панделка“ за женска роля на Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти, режисьор, сценарий, костюми, музика и още много други.
Разпространител Арт фест.
След „Човешкият капитал“ (вж. „Култура, бр. 16 от 2015), пак се забавих с колонка за филм на Паоло Вирдзи с великолепната Валерия Бруни Тедески. Успокоението ми е, че все още е на екран.
Мост. Момиче с бебе в количка. Понечва да извърши нещо. Старинната Вила Бионди в Тоскана е днешна либерална психиатрична клиника. Русокосата застаряваща хубавица Беатриче (Валерия Бруни Тедески) е сред обитателите на това красиво и странно място. Тя самата е супер странна – логореята й и високомерието й са в състояние да подлудят и най-търпеливия терапевт. Всъщност, има основание за своята нетърпимост към околните пациенти бедняци – Вила Бионди е дарение от нейната фамилия. Но днес Беатриче е клетница – затворена тук без пукната пара, двойно осъдена заради наивността си по отношение на финансовите машинации на престъпния си любовник Ренато (Роберто Рондели) и разорила майка си и баща си – до принуда да дават къщата си под наем за снимане на филми. Тя е с претенции за аристократизъм и непрестанно парадира със съпруга си адвокат (вече женен за друга и с две деца), с близки отношения с бившия италиански президент или с Клинтън... Във Вила Бионди докарват момичето от моста – красивата Донатела (Микаела Рамацоти) от социалното дъно. Минала през секс бар, наркотици, тормози, извънбрачно бебе, тя е извършила нещо отчаяно и страшно. Сега непрестанно плаче, защото синчето й е осиновено от друго семейство и тя няма право да го вижда. Беатриче харесва Донатела и прави всичко възможно, за да се сближат. Заедно садят цветя – по-скоро момичето се бъхти, а жената с чадърче в ръка реди инструкции. В крайна сметка, щастието им се усмихва и са изпратени да работят извън клиниката. И се започва истинската история – отскубнали се от клещите на персонала, те предприемат щуро пътуване към себе си. Крадат коли, вечерят в луксозни ресторанти, посещават майки и онзи страшен бар... Разделят се. Събират се...
Ако в „Човешкият капитал“ Паоло Вирдзи се занимава с италианската рецесия и влиянието й върху човешките съдби, тук ни показва перипетиите на две авантюристки, различни от другите и, естествено – нещастни по рождение. А покрай тях представя и пъстра социална картина от охолство и комплекси, загриженост и жестокост, хуманност и агресия, оцелели и разбити семейства. Разбира се, когато става дума за жени в нервна криза, ситуациите са двойствени – колкото са забавни, толкова са и опасни. Валерия Бруни Тедески изгражда образа на неврастеничната Беатриче с отдаденост и отстранение – тя е богиня на собствените си въжделения. Пленителна е. Не й отстъпва и младата Микаела Рамацоти като Донатела – смръщена, татуирана и рошава социопатка с нежно сърце. Камерата се стрелва от лице към пейзаж, от клиника към полицай, от бар към мрак със скоростта на техните настроения. Микс от драма, комедия и roadmovie, „Лудетини“ изважда ексцентрично и темпераментно днешните ужаси и копнежи. Симпатичен филм.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
