Български  |  English

Пловдивски дневници:

Балкански комшулук








Попитах Горан Брегович защо толкова много българска музика има в "Аризонска мечта" и "Ъндърграунд". "Аз непрекъснато крада в пространството между Истанбул и Будапеща, България е едно от най-богатите места, доста съм крал от българската музика и се надявам да крада и в бъдеще", беше отговорът. По-късно той каза още, че когато си роден в Сараево, в Централна Югославия, и си заобиколен от Италия, Унгария, България, Албания, Гърция, неминуемо попиваш от традициите на всички. "Музиката на Сараево е еклектична и аз съм произведение на Франкенщайн", са думи на Горан Брегович. Хорът му е от Белград, певиците - български, от "Филип Кутев", щрайхът от Полша, защото там са по-дисциплинирани, духовият оркестър - цигански. Нарича се "Оркестър за сватби и погребения", защото на Балканите те са най-важните събития в живота на човека. И най-многолюдните, за разлика от Западна Европа. Понякога сватбите завършват с погребения, а те пък преливат в пищни сватбарски трапези.

В концерта на Горан Брегович се пресякоха и омесиха в кълбо всички линии, култури и светове. Нямаше бедни и богати, нямаше интелектуалци и хора с по-принизени вкусове. Всичко се превърна в една балканиада, както коментираше полски интелигент с българска съпруга. Потни и зашеметени, всички се поклащаха под тътена на "Калашников", "Месечина" и "Свети Георги". Три пъти Горан Брегович моли наелектризираната публика да не ръкопляска и да не свири, за да се чуе и текстът на "Танго Аусенсия". Дъжд обърка програмирания за Античния театър концерт и втора палата на Панаирния град се оказа трудно атакуема цел. 2500 места бяха предвидени, поне още толкова бяха кандидатите, една част успяха да влязат по всякакви начини. Акустично концертът не беше перфектен, проблеми в озвучаването, които се изчистваха до последния момент, предизвикаха закъснение и революция на входа и в залата. Отнесе си го кметът Гърневски, който предвидливо се беше настанил с близките си на централните места половин час преди официално обявеното начало на концерта. Със скандал започна и със скандал завърши тази проява от Европейския месец на културата - дюдюкане и викове "у-у-у" съпроводиха съобщението, че от името на кмета на Пловдив ще бъдат поднесени цветя. Сръбска агитка, пресекла същия ден западния комшулук, издигаше плакати с надпис "Бело дугме" и скандираше: "Айде, Брего, айде, душо", заигра и хоро. Имаше още гърци и македонци. "На Балканите всички сме орисани да живеем заедно", каза по друг повод писателят Георги Данаилов, пристигнал в Пловдив за промоцията на поредицата "Автограф" на издателство "Балкани". Зам.- министър Поляков с каменно лице наблюдаваше балканската вакханалия. Дълго след полунощ миналия петък шумотевицата и оживлението около панаирния град не стихваха. Тълпи фенове чакаха Горан за автографи. "Какъв се чувствате, след като сте син на сръбкиня и хърватин", го попитах. "Източноправославен", отговори след пауза.

Горан дойде у нас от Швейцария през Скопие. От македонската столица е и сборната рок формация, която обединява три банди: "Ласт експедишън", "Санаториум", "Бла-бла-бла". В нея има македонци, албанци, сърби, пеят на всичките тези езици плюс английски. Те изнесоха спектакъла "Ексик" - балкански рок. За жалост, пред малобройна публика. Но затова пък останаха и на следващата вечер се наслаждаваха на концерта "Шансони и шлагери" на Хана Шигула, от който пловдивчани се изнизваха на групи и поединично. Тези, които превъзмогнаха първия половин-един час с немските текстове на Фасбиндер и Мюлер, се оказаха истински ценители на изваяното слово и на странното очарование, което носи изкуството на Хана Шигула. "Тя притежава необикновен инструмент, казва нейният композитор и пианист Жан-Мари Сениа, във високия регистър гласът й звучи като флейта, а в ниския като виолончело." Останалите до края бяхме възнаградени с великолепни изпълнения като "Хирошима блус" и, разбира се, "Лили Марлен". "НАТО не е организацията, която ни обединява, човечеството трябва да създаде друга, която да бъде проява на неговата солидарност пред тежките проблеми, под които се е огънала планетата", каза в Пловдив Хана Шигула. Непредизвиканите от въпроси антивоенни изявления на режисьора от Магдебург Волф Бунге, на звездата Шигула, на всички сериозни творци, минали през града в последните дни, понякога срамежливо се подминават в публикациите. Но те говорят много разтревожено и убедено. Хана Шигула остана събитие за по-тесен кръг, въпреки комплиментите й за нашата интелигентност. Публиката обаче по достойнство и единодушно оцени спектакъла "Зорба гъркът" на националния ни балет по музика на Микис Теодоракис и хореография, либрето, режисура на Лорка Масине. Античният театър, отново препълнен, беше мястото на този спектакъл. Половин час бисове. Ясен Вълчанов щракваше с пръсти и отново и отново избухваше надиграването между неговия Джон и Зорба (Георги Сяров). Хора от всякакви възрасти търпеливо изчакаха 40 минути началото на мултимедийния спектакъл на Стефан Вълдобрев.

От съперничеството с атмосферата и хитовете на Античния театър позагубиха камерното музициране и младежкият джаз-фестивал. Трийсетина души само чуха брилянтното изпълнение на цигуларя Ярослав Свецени и на пианистката Марие Синкова. Реваншът на ХХХV международен камерен фестивал бе с концертите на пианиста Людмил Ангелов, живеещ и работещ в Толедо, и на пловдивските музикални рожби, доотглеждани сега в Австрия, Германия, САЩ. Полупразен салон и непрецизно озвучаване скършиха настроението на Йълдъз Ибрахимова и Васил Петров и лишиха от бисове верните им почитатели на концерта в чест на 100-годишнината от рождението на Дюк Елингтън. "Има едно царство, в което царят е другарството, в него всичко е хубаво, всичко е нежно, в него всички се радват, там къщите са от шоколад, прозорците от мармалад..." Продължението на тази детска песничка от Титово време, изпълнена в спектакъла "Ексик", звучи така: "В света има едно царство, в него царят е богатството, в него всичко е тъжно, всичко е душно, светлина не ни радва...". Тъмен рокаджийски тембър повтаря до припадък: "Царят е богатството". От липса на пари и зрители се оплакват театралите от Магдебург, но проблемът не е само източноевропейски. От него проплакват и пътуващите театрални трупи от Западна Европа и Щатите. "Видяхте ли колажите ми", пита Вернер Тил. "Другата седмица, утешавам го, тази бях на балканска вълна".
още от автора


 
Европейски месец на културата Пловдив '99
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”