Брего Бродника
Прекарах цял ден покрай един от най-талантливите творци на нашия век, уредих срещи на журналисти с него, а самата аз не се осмелих да взема интервю. Истината е, че усещането, което остави Горан Брегович, композиторът, прочул се не с рок-групата си "Бело дугме", а с филмовата си музика на "Ъндърграунд", "Аризонска мечта" и "Кралица Марго", е двойствено. От една страна - все едно го познаваш поне от 10 години, а от друга - сякаш никога няма да го разбереш. Всъщност Брегович е истински символ на понятието "Граничен човек. Това впечатление се опитвам да предам тук.
В 11 часа на 18.6, Пловдив
Пред Новотела сребърна лимузина очаква Горан Брегович, за да го отведе за цяла серия интервюта, после пресконференция и отново интервюта почти до самото начало на репетицията. Всички искат лично да се видят и чуят с композитора на "Ъндърграунд". Той не отказва среща с никого. "Блага душа има, пазете го", обяснява мениджърката му, сръбкинята Мария Ранков, която от 20 години живее в Париж и потръпва от балканските желания на журналистите да разкъсат на малки парченца твореца. С половин час закъснение с черни очила и уморена усмивка Брегович е долу.
Пътувал е с автобус от Скопие заедно с част от музикантите си.
До него няма мускулест ангел-хранител, въпреки че от месец в Пловдив е настанала истинска треска за Брегович. Повечето го сочат като едно от безспорните събития на Европейския месец на културата.Само калдъръмите на Стария град не са потърсили билети за концерта му, да не говорим за почервенелите телефони на пресцентъра и най-често задавания въпрос "Какво е вечерял Брегович?". Всъщност той не е вечерял. Не е предявил и нито един от типичните звездни капризи. Черните очила, с които не се разделя през цялото време, са "за да не гледат каков вид на вампир имам с цървени очи." Чувство за хумор, търпение, скромност - всичко това присъства, но като че ли е само едната му страна. "И все пак има нещо шизофренично в него.", сподели след пресконференцията един журналист от националното радио. Той всъщност формулира онова нещо недоизказано, но почувствано, необяснено, недотам обяснимо в Брегович. Този тих човек прави едни от най-шумните купони. Нарича себе си "сладък гад". И "Франкенщайн", защото живее на Балканате, където всяка култура е под влияние на съседите. Жена му е мюсюлманка, а той е сърбо-хърватин. Дори името му носи семантиката на двойствеността - между високото - планината (Горан) и ниското - брега. Брегович е човек на контрастите, като собствената му земя и собствената му музика. Легитимираната чалга. Срещата на симфоничното звучене с кръчмарската мелодика. Не случайно публиката му е двойствена - и елитарна, и масова. Културата, която създава е многопластова и принадлежи и на ниското, и на високото.
Не случайно оркестърът му е "За сватби и погребения":
Г.Б.: Това са двата най-важни ритуала на Балканите - сватбите и погребенията. Това е единственият начин да се помирят хората, които иначе са си антипатични. За щастие у нас и на двете места свири един и същи оркестър, защото и на погребенията се яде и пие. Два часа след началото и на погребението атмосферата е като на сватба. Не като на Запад, където хората се женят и умират сами...
Твърди, че: Българските гласове са най-автентични.Всички останали на Балканите са ваши имитатори. Доста съм крал от българската музика и се надявам да крада още. Музикантите ми обаче са от Полша, защото северните оркестранти са дисциплинирани. Хорът е православен - от Белград. Духовият ми оркестър за сватби и погребения е от цигани, които са най-ощетените и пренебрегнатите и обикновено всички се срамуваме от тях, но без тях не можем.
Брегович е бродник - в сръбското значение на думата - човек, който живее на границата, но и пресича границите, който разделя и обединява, но и който обхожда непознати пространства. Брегович е между Запада и Изтока. Живее в Париж, а копнее да се върне в Белград.
21.00, 18.06, палата 2 на Панаира, Пловдив
Стотици хора заплашват да избият стъклените врати на входа на залата. Проливният дъжд премества концерта от Античния театър в закрито пространство. Горан Брегович се е забавил в компанията на чаровни водещи от частна медия и концертът леко позакъснява. Не се притеснява, че няма да е на древната сцена: "Когато имам концерт обикновено вали пороен дъжд", коментира.
... Четири пъти излиза на бис. Сам бие тъпана... След 24.00 продължава да дава интервюта един кротък Брего, който утре в 7 сутринта ще тръгне към Париж.
П.П.Ние си водим задочна кореспонденция с Брегович, аз му пращам дискове и той на мен. Това казва Стефан Вълдобрев, талантливият щастливец, който ден по-късно препълва Античния театър. Дъждът специално спира, в негова чест. Парадоксално е да ги сравнявам, но е факт че и двамата са, поне на повърхността непосредствени и скромни. Но са и балканци, което означава - гранични хора - независимо дали това личи сега или ще се забележи по-късно.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
Европейски
месец
на културата
Пловдив '99
