Антиномии
С тази изложба в галерия „Средец” Боряна Перчинска се завръща след осем години, за да ни направи свидетели на нейните идейни, емоционални и естетически пътешествия.
Визуалните въплътявания на Боряна са построени върху сблъсъка и симбиозата на смислови и пластически опозиции. В цикъла картини от проекта „Трансформ“ се противопоставят и взаимно обуславят физически видимото, вещественото, с душевно психичното и духовното. В „Емоционални механизми“ се срещат антиномиите човешко – техническо, рационално – емоционално в тяхната сложна взаимообвързаност и вътрешна зависимост.
Композициите – диптиси са развитието на идеята в два панела, поставени един до друг в последователност или огледалност на образа. Пластическите трансформации в изследването на отношенията видимо – невидимо, гранично – безгранично, са композиционният актив на търсеното внушение. С тънко наблюдение авторът открива белезите на душевното върху външната, физическа обвивка, а силуетът на видимата реалност се изпълва с вибрациите на емоционалното и духовно съдържание. Боряна рисува с проникновение близките хора около себе си, за да разкрие най-деликатните съдържания на тяхната душевна природа. Тя е обсебена от идеята за разкриване в отношенията тяло – душа, материално – духовно, отвън – отвътре.
За да се работи и изобразява в биполярна система, е необходимо професионално можене, богат арсенал от изобразителни възможности и пластична култура. Боряна свободно се изразява в конкретиката на фотографски точна до хиперреална форма, и след това смело излиза в условни и крайно абстрахирани артикулации. Изключително деликатни, богато нюансирани, неуловими вибрации на цвят, тонални отношения и структури търсят визуален израз на невидимото, на душевно – психичното и духовното. Този богат пластически идиоматичен език е резултат на експерименти със средствата, започнали още в студентските години, за да бъдат осмислени днес като персонален пластичен код, включен в концептуален съдържателен текст.
Хибридността между пластично и концептуално ражда сложния образ на човешкото живеене между измеренията на плътта и духа, между рационалното и емоционалното, конкретното и всеобщото.
В образната структура на произведенията, в духа на постмодерното време, се просмукват, подобно на културни цитати, инвенции от северния ренесанс до абстрактното изкуство. Така живописта на Боряна стои в дългата проекция на изкуството, в драмата на нейното разширяване, разрушаване и преорганизиране в индивидуален естетически конструкт.
Навлизайки в своята творческа зрялост, Боряна Перчинска търси все по-настойчиво форма на трайни и дълбоко осмислени съдържания, търси отговор на въпросите за дуалистичната природа на човека в сблъсъка с обсебващия свръхтехнологизиран и свръхинформатизиран свят.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
