Ходене по буквите
Валентин Славеев. „Възможности”. Поезия. Шумен: УИ “Епископ Константин Преславски”, 2017. Цена 10 лв.
“няма никой който/ да седне на ръба на нищото/ и да не желае да се обърне”... И 15 страници по-късно: “само един силуетно ходи/ и никой не може да го спре/ той сяда на ръба на нищото/ зад него са всички останали/ зад последното стъпало има място/ за още един”. Това са две стихотворения от дебютната книга на философа Валентин Славеев, с които бих искал да илюстрирам разбирането си, че поетиката на неговото мислене е основана не просто върху отрицанието, но преди всичко върху неговото междутекстово нюансиране. Това е поетика на отказа, чрез който аскезата на лирическия аз парадоксално се обогатява още повече; получава още възможности, за които подсказва и заглавието. Комуникацията с читателя става възможна именно в осмислянето на липсата. Фигурите на речта изчезват, след тях чезнат фигурите на мисълта. Както казва от корицата на Цочо Бояджиев, “Разпадът на граматиката е указание за смисъл, несъвпадащ непременно с акустичната плът на думите”. Цялостна, многозначителна и трудна книга, чрез която Славеев опитва границите на езика и поезията. Как ли ще продължи? “казвам на почвата/ че не съм готов за снега”.
Катерина Стойкова. „Птичка на перваза”. Двуезично издание - на български и английски. Художник Невена Ангелова. Бургас: ИК “Знаци”, 2017. Цена 10 лв.
За изреченията в тази книга Стойкова пише: “Пристигали са в подходящия момент като инструкции към мен самата, като утеха, предупреждение или награда. Вярвам, че съм била едновременно получателят и читателят, за когото тези думи са били предназначени.” За мен колекцията афоризми от “Птичка на перваза” не е изненада - последните стихотворни книги на Стойкова ясно сочеха нейната тяга към личната максима и рискованото обобщение. Немалко изречения са покана за спор, като поетесата никога не смята, че нейната истина е абсолютната. Особено ценя изреченията, посветени на писането: “Поезията е свързване с промяна вътре в теб”, “За да пишеш, имаш нужда повече от кураж, отколкото от време”, “Крайната цел на писането е прошката”... “Писането може да е сезонно. Харесването на собственото ни писане също може да е сезонно”, заявява Катерина Стойкова - и действително афоризмите от “Птичка на перваза” приличат на паднали есенни листа от дърво, което ще разцъфти неизбежно напролет.
Зинаида Гипиус. „Петербургски дневници 1914-1919”. Превод от руски Ася Григорова. София: ИК “Прозорец”, 2017. Цена 17 лв.
В дните, в които осмисляме 100-годишнината на Октомврийската революция, имаме шанса да се върнем към знаменитите дневници на Гипиус в тяхното поредно българско издание, за да усетим още веднъж лудостта на епохата и невъзможността да се изгради монументален разказ за събитията, разтърсили Петербург, Русия и света. Едни от най-прозорливите интелектуалци на своето време и буквално съседи на петербургската Дума, Гипиус и съпругът й Дмитрий Мережковски наблюдават отблизо революционните промени не само в обществото, но и в недрата на иначе велики личности.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
