Оркестрови подходи към етнотанца
Диригентът Марк Кадин заедно с радиооркестъра (чийто главен диригент е) поднесе на софийските меломани три цикъла от танци за симфоничен оркестър и нова композиция от Теодосий Спасов с участието на автора и кларнетиста Илиян Илиев. Имаше и баланс между пиесите по отношение на тяхната разпознаваемост – до класическите шлагери „Тракийски танци” от Петко Стайнов и Славянски танци от Дворжак се наредиха Концертът за кавал, кларинет и оркестър на Спасов (световна премиера) и „Танци от Галанта” на Золтан Кодай. Сюитата на Стайнов откри концерта със стандартно изпълнение. Последва инструменталният концерт на Спасов. Какво да кажа за това творение? То е в три части. Първата част е право хоро – със скромно участие на оркестъра, чиято функция се изразяваше в дублиране на хороводенето от кларинета и кавала в поредица остинатни движения или в спорадично напомняне за себе си.. Кратък безмензурен дял с ефектни провиквания на кавала и кларинета, в съгласие с ударните промени в движението, за да се върне отново хорцето, чиято тема накрая мина трикратно в оркестъра. Последва втората част с елегична мелодия „за душата”, често в терци, поверена на солистите, твърде напомняща за просълзяващата традиция на градския ни фолклор, а оркестърът изпълняваше функцията на активен статист. Частта някак прекъсна. За да дойде отново хорото – по-буйно, по-вихрено, естествено пак със солови каденци, които трябваше да изглеждат като надсвирване между Илиев и Спасов - импровизационни епизоди с еднотипна арпежовидност в кларинета, допълнена от фиоритурите на кавала за разнообразие в съвместната изява.
Теодосий Спасов е написал в програмата към концерта: „Бих желал тази творба с нещо да напомня онези малки концерти на Вивалди, които се слушат лесно и очароват, и не ни натискат със своето времетраене. Музика за слушане и за радост на нас самите и на публиката. Харесвам стила на Вивалди, но не го копирам. Харесвам естетиката на Вивалди, понеже сме родени в един и същи ден – на 4 март.” Така разбрах, че трябва да приема тази форма като родно кончерто гросо. И все пак, дисциплината на жанра не е само понятие от учебниците. Спазването й би спестило на Спасов познанието на хората, че е на „вие” с оркестровото писмо. Композицията, освен вдъхновение, е и занаят, който се учи в съответните институции. Не разбирам защо, след като се радва на такава международна популярност и в джаз-практиката, и в народната музика, и в театралната, и във филмовата музика, прочутият кавалджия иска да стъпи в територия, която, както не за първи път се чува, не е негова. А инак публиката бе въодушевена, тя поначало си ръкопляскаше непрекъснато след всеки финал и част – и в „Тракийски танци”, и в концерта на Спасов. Радостна публика – постигната цел!
„Танци от Галанта” на Золтан Кодай - това е композиция, която може да послужи за учебник по оркестрова разработка и симфонична концепция въз основата на етнотанца, сюитно, с изваяни солови каденци, с естествени преходи, с тембриране, с модулационна изобретателност. Това е великолепна, рядко изпълнявана в България творба на унгарския класик, който у нас има орисията да бъде предимно със сюитата „Хари Янош”. Тук, на концерта, майсторството на Кодай провокира въображението не само на диригента, но и на оркестъра. Инструменти и отделни групи завибрираха по специфичен начин в концертното пространство. Изобретателна звукова игра – и инструментална, и темпова, и в оркестровите провокации, и чрез внезапните обрати в танцовия стил, и в разгръщането му от елегично-любовен разказ до буйна стихия. Старите танцови теми са възкръснали в съвременен, изпълнен с въображение оркестров език, в неугасващата инвенция на симфоника, в хумористично-гротесковите му закачки с характера на жанра. Игра, която бе пресъздадена с гъвкав почерк, вкус и мекота на звука от диригент и оркестър в неотклонното скоростно движение, смълчано пред великолепно изпълнената реминисцентна каденца на кларинета пред ефектния финал.
Ефектна кулминация на концерта стана оркестрацията на Николай Корндорф (1947-2001) на популярната еврейска тема „Хава нагила”, изсвирена като бис – добър повод да си спомним, че имаше и такъв композитор. На нашите концертни сцени неговата музика отсъства, съмнявам се, че името му се знае от повечето български музиканти, които се определят като „световни”. Творчеството на Корндорф е поредната неотворена от нас врата към смисления съвременен музикален свят. Обработката му на „Хава нагила” не е, разбира се, информация за същността и характера на музиката му, но е блестящ пример за оркестровото въображение на композитора, подчертано с удоволствие и чувство за хумор от диригент и оркестър.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
