Проф. Костадин Грозев (1961 – 2017)
Той ни напусна неочаквано рано, толкова рано, че за всички нас ще остане не като професор Костадин Грозев, а като Коцето - пълничкият, сияйно усмихнат историк. Без него коридорите на Софийския университет и Историческия факултет, по които ходи 30 години, вече няма да са същите.
Професор Грозев бе познат и в много по-широки кръгове – като американиста и един от водещите ни специалисти по съвременна история. Не минаваха политически събития, избори, срещи, свързани със САЩ, за които той да не е правил коментари – спокойно, премерено, без нито веднъж да подведе с електоралните си прогнози.
Професор Грозев бе познат на всеки, учил във Факултета, като преподавателят, който обяснява процесите, правейки сравнения с българската и европейската история, давайки допълнителна литература, съобразявайки се с познатото от училище, а после неуморно коригирайки курсови работи. Когато преди година Коцето Грозев стана професор, ръководител на катедра и се нагърби с административни отговорности, той не се отказа да помага на студените, да редактира и измисля нетрадиционни теми. Тепърва колегите от катедрата ще усетят неговото отсъствие – като изследовател и като обичан преподавател.
Трудно можеше да се случи някой да го види ядосан. Но се случваше и това - когато едни от най-важните черти на характера му – креативността и изпреварващата му визия за посоката на историческата наука и новите подходи към миналото – биваха неразбрани и неоценени. Човешко е. Най-често с недоверие се възприемат онези, които не следват утвърдените пътеки, не спират, непрекъснато „слухтят” за новините не само в политиката, но и във всяка сфера, до която се докоснат. Благодарение на него и колегите, с които общуваше, в България навлязоха нови научни направления и термини, като културна и научна дипломация, публична история, историческа география на града и др. Тези негови интереси по естествен начин еволюираха в инициативата София да стане център за развитие на международни дискусии по културна и научна дипломация – и инициираният от него Софийски форум вече е факт. На 7 декември ще бъде втората му сесия.
Професор Грозев не правеше оценки според политическите идеи или пристрастия на събеседника си. И мнението му се търсеше от представители на различни политически сили, от форуми за сигурност, от Атлантическия клуб, от Дипломатическия институт, от „Позитано”, от Европейските социалисти и др. През последните години благодарение на него – известния американист - историческата русистика и контактите с руски университети са в ренесанс и това е част от научното му завещание. Друга част от него е и резултатът от десетте години неуморна работа, в които бе активен сътрудник на Комисията „Фулбрайт” в България.
Професор Грозев не бе херувим. Основната му грешка бе, че не жалеше себе си и бе неизтощим източник на доброта.
Може би трябваше да напиша факти: роден, учил, преподавал. Но отворете Гугъл – там срещу името му ще намерите информацията. Искаше ми се да кажа човешки думи за приятеля, не само моя, а на всички колеги, политици, журналисти, бивши студенти, които го загубиха. Дано приживе да е усетил почитта и обичта ни.
Проф. Румяна Михнева
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
