Фрагментирани истории
Инициативата Толкова близо, толкова далече, възникнала първоначално като част от дейността на Фонд „13 века България”, от години привлича български художници, които учат, живеят и се изявяват в чужбина, за да ги срещне с родната публика. Веднъж в годината автори от различни възрасти, творящи с различни изразни средства в класически или съвременен дух, пътуваха до България специално, за да покажат в изложба своите произведения. Това бяха както познати имена, така и напълно неизвестни и не представяни в България автори. В този смисъл, инициативата даваше възможност за „открития”, за създаване на комуникация и сътрудничество от различен тип.
През 2017, вече от името на Сдружение „Толкова близо, толкова далече”, беше реализиран проектът Фрагментирани истории: София/Берлин. Това е първи проект, който е с по-различна и разширена насоченост, на принципа на обмена. Осъществен е в сътрудничество със Съюза на берлинските художници, Регионален исторически музей – София, Гьоте институт, България, Държавна агенция за българите в чужбина и със спонсорската подкрепа на Аурубис, България.
По същество проектът обедини две колективни изложби – първата представи през юли в София съвременни немски творци; втората осигури гостуването на български художници в Берлин от 29 септември до 22 октомври. Координатори на събитията са Снежана Йовева-Димитрова и Радостина Доганова. Куратори от българска страна са Мила Старейшинска-Ангелова и Ния Табакова, а от немска – Ина Линдеман. Чрез този проект сдружението си беше поставило за цел да засили позициите си на двигателна сила на художествената сцена в София, да представи дейността си в Берлин и „да изследва взаимовръзката между различни фрагменти”.
Основният замисъл на проекта е фокусиран върху фрагментирането на времето и пространството поради съвременния забързан живот. Според организаторите, връзките между действителното и виртуалното, природното и урбанистичното, историята и мита сякаш изтъняват, като на тази основа преминаването от едната реалност в другата става все по-достижимо.
В София изложбата беше поделена между две институции – Музея за история на София и Гьоте институт, където беше проведен и разговор с гостуващите художници и кураторите. Седемнайсетте немски артисти от берлинската арт сцена бяха така подбрани, че да покажат широк обхват от медии, с които работят – живопис, фотография, видео и инсталации. Това бяха Андреа Щрайт, Андреа Сундер, Евелин Сомерхоф, Юта Барт, Мариане Гилен, Ина Линдеман, Петер Шлагенбаден, Симоне Корнфелд, Себастиян Кусенберг, Сиги Торинус, Сандра Бекер, Урген Келлиг, Вадим Закаров, Уте Рихтер, СООКИ, Сабине Шнайдер, Петер Линдерберг.
Като партньор от немска страна, Съюзът на берлинските художници представи изложбата „Фрагментирани истории” като част от програмата си да популяризира културното разнообразие и да търси артистичен обмен с международни партньорски институции. Тъй като обменът със съвременната българска сцена като цяло липсва и тя е почти напълно непозната за немската публика, организаторите поставиха множество въпроси, като Как изглеждат тематичните кръгове и идеи на артистите от България? Има ли общи теми, с които се занимават както немски, така и български художници? Или всичко се причислява към глобалния свят днес?
Шестнайсетте български автори, гостуващи в Берлин, бяха представени с техни концептуални творби, живопис, фотография, обекти и инсталации. Голяма част от тях са учили или живеят извън България и вече са били част от „Толкова близо, толкова далече”, други са повече познати като активна част от съвременната българска арт сцена: Елизабет Талауер, Викенти Комитски, Борис Праматаров, Деян Янев, Милена Нойберт, Сандра Стойчева, Магдалена Николова, Нели Георгиева, Ирма Водева, Антоанета Гълъбова, Калина Димитрова, Десислава Унгер, Христо Гелов, Радостина Доганова, Иван Костолов, Зара Александрова.
В крайна сметка, както отбелязаха организаторите, всеки художник има своя индивидуален космос – неговият "фрагментиран разказ", неговият световен разрез, който със сигурност предлага много припокривания. Например, идеите за това "кой или какво е човек", "крайност на битието", "смърт", "индивид-общество" и т.н. са основни въпроси, които много артисти по целия свят развиват в работите си. Ако трябва да търсим как тези теми бяха отразени в произведенията, представени в разглежданата изложба, трудно ще открием някаква конкретика. Типично за света на изкуството, по-скоро ще се натъкнем на индиректни интерпретации, които често предлагат неочаквани посоки за размисъл. В случая те бяха изразени чрез разнообразие от форми, вариращи между нео-сюрреалистичните платна на Деян Янев, скулптурите от намерени обекти на Викенти Комитски, експресивната живопис на Антоанета Гълъбова или интерактивните скулптури на Сандра Стойчева и Христо Гелов.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
